12 души пазят духа на Кондолово
и лятната ваканция, когато внуците идват заедно с бабите и дядовците си. Тогава все по-често се чува скърцането на отдавна смазаните панти на вратите, а във въздуха се разнася смях и глъчка. През останалите месеци основната мелодия, която се разнася над Кондолово, е тишината. Въпреки че се намира само на 25 километра от общинския център Царево, достъпът до Кондолово не е лесен заради дупките по пътя. Положението става критично през зимата, когато тук пада сняг и машините за почистване трудно пробиват пъртина.
"Когато се върнахме тук през 2001 година, падна близо два метра сняг", сподели кметският наместник Киро Киров. Всяка сутрин той отключва фургона, където се помещават кметството и лекарският кабинет. След това отключва и вратата на параклиса "Свети Георги". Свещеник влиза в храма да отслужи литургия, когато го поканят местните. През останалото време всеки един от жителите на селото може да влезе и да запали свещ за здраве или за да помене починалите си роднини.
"Не може без човек, който да се грижи за останалите. И хапчета трябва да се вземат, и дърва да се осигурят за зимата. Работа има", признава Киро Киров. Канили го за кметски наместник още като се върнал в родното си село преди 15 години. Тогава отказал. Преди пет години обаче склонил и сега продължава да работи на половин бройка. Бай Киро, както го наричат всички, помни времето, когато в родното му Кондолово е кипял живот. Населението е стигало до 500 жители. През 60-те години на XX век обаче постепенно селото обезлюдява. Местните започват да се изселват към Царево и най-вече към Бургас, където се строят предприятия. През 1970 година тогавашната комунистическа власт събаря и църквата в селото. Десетилетия по-късно на същото място се издига новата - "Свети Георги". "Ето така е изглеждала църквата ни - солидна и каменна", разказва бай Киро и показва снимката, а която се виждат жителите на Кондолово, снимали се пред храма. Няколко години събират пари за новия параклис. Намират се и богати хора, които помагат и преди няколко години новият храм отваря врати.
Точно срещи него е смесеният магазин, собственост на Районната потребителска кооперация в Царево. Носят хляб в магазина три пъти в седмицата - в понеделник, сряда и петък. Там местните хем пазарят, хем се събират около печката да поговорят и да пийнат по едно, защото кръчма в селото няма. "Абе не е кръчмата място да се говори за политика, защото когато хората пийнат повече, им се развързват езиците и все за политика се карат", разсъждава кметският наместник. И показва новите табели, които ще бъдат поставени на 10-те улици на Кондолово. А те носят имена - Зорница, Левски, Михаил Герджиков, Орехите, Георги Кондолов, Преображенска, Зеленика. В селото са останали 40 къщи. Някои от тях са в доста западнал вид. Самото Кондолово днес не е голямо като площ. Докато подминеш табелата, с която те посреща, и си стигнал на площада с магазина, църквата и фургона на кметството. Малко след завоя е и краят на селото. Мястото му обаче е стратегическо. Разположено е на северния вододел на река Велека. По пътя все по-често минават автомобили на жандармерията и военните. И причината не са учения, а засилване на мерките за опазване на границата ни със съседна Турция, заради мигрантския поток от Сирия, Ирак, Афганистан. И Кондолово не е останало встрани от пътя на нелегалните. През селото са минавали мигранти, те обаче са били сами и пеша.
От следващата година местните се надяват в Кондолово да идват повече деца. В селото вече има манеж, където да се прави рехабилитация с коне за деца с церебрална парализа. А една от кобилите Сорента, които ще бъдат в помощ на децата, е предоставена безвъзмездно от стопанина й - актьорът Юрий Ангелов.
В Кондолово ще лекуват деца с кобилата Сорента