Докузак – водопадът, който извира от девет извора

Цветовете са толкова разнообразни, цяла палитра, все едно някой художник импресионист е интерпретирал с тях във всевъзможни комбинации.

А и когато слънцето огрява и лъчите си пропрявят място сред облаците, гуменките са на краката, а раницата на гърба пътуването, има всички шансове да се превърне в неповторимо пътешествие. И за около час шума на града и забързания делник остават зад гърба на човек. И като нищо се озовавате в планината. Гледките се мянят, редят се хълм след хълм - маршрута е за Малко Търново. Популярно място за мнозина, но все пак да кажем, че има трафик е малко смело твърдение. Напротив движейки се в тази посока може да се наслаждавате на шофирането, та дори и да изпитате офраоуд тръпка. Пътят води към границата с Турция и макар и международен, си остава все пак български. Колкото повече километри минавате, толкова повече усещането, че сте на ризлично място се задълбочава и съзнанието се отваря. Човек е сам, та дори и с компания. Може само с поглед да фотографира гледки и пейзажи, за да ги запечата в съзнанието си за по-дълго време.

10 км преди последния град - Малко Търново, много след Петрова нива и около 15 км след Бръшлян, пътят сякаш кани шофиращия да свие вляво – завоя е плавен и естествено трудно се устоява на изкушението. Самотна табела гласи - Стоилово, надписа се чете добре - впрочем повечето табели и обозначителни знаци в района са такива. Колата се озовава сама на един тесен път. Ако се оглеждате добре, може да видите в дясно от пътя една малка табелка "Бара". Спомени от детството може да ви завладеят за миг, а дори и малко разочарование, че не сте си взели персийския килим, за да му дадете нов живот сред бързите струи на водата. Барата работи само когато има хора, но всеки може да се окаже късметлия някой ден и да "удави" с бистра вода своето вълшебно килимче. Пътешествието продължава и пред погледа се открива малка, кипра полянка. Естествено до нея може да се стигне и пеша - ако оставите колата в началото на пътя или предпочетете село Бръшлян или Малко Търново. На зелената все още поляна има изграден заслон с камина, което я прави идеална за любителите на вкусната храна. Не само майсторите-готвачи знаят, че всичко приготвено сред природарата, на жар, има неповторим вкус. Тук може да си похапнете до насита. Кулинарният туризъм и чистият въздух може да се комбинират и с едно млако фотосафари. Любителите на фотографията ще оценят най-добре водопада Докузак. Малък, но красив водопад, който носи името на едноименната река, която извира от девет карстови извора - името преведено от турски означава девет извора. А когато есента предлага такова богато разнообразие от цветове, тогава фотоапарата е задължителен. Водата няма силата и височината на Ниагарския водопад, но пък всеки може да онемее пред гледката, тишината и спокойствието на около, та дори и да се огледа във спокойните и бистри води на реката точно преди да се спусне във водопада. Шума на водата и полюшването на дърветата от вятъра и падането на листата е също както някой отгоре посипва хората с... малко вълшебство.