Аглика Бояджиева: Душата на човек е неговият храм

Аглика Бояджиева: Душата на човек е неговият храм

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- Мисля че не е по-различен от деня на всички хора. Сутрин бързам да си изпия кафето, да взема душ, да направя моите духовни практики, да се приготвя за работа и да изляза.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Няма начин да избягаш от рамките, още повече че живеем във време, в което трябва да се съобразяваме с проблемите, които трябва да решаваме. Не бих казала, че съм от хората, които спокойно съществуват, напротив приемам всичко като едно предизвикателство и като един урок. Приемам враговете си като учители, които трябва да обичам, изстрадвам своите уроци и вземам поуката от това. Успях да простя на много хора и да ги заобичам истински, защото съм вярваща. Вярваща, не набожна. Аз съм пантеист и вярвам, че трябва да обичаш всяко живо същество, в това число и животните, защото всички сме едно цяло, всички сме в Бога. Творецът ни е създал, за да бъдем добри, обичащи се и да вървим нагоре по спиралата на еволюциията. Това е моето верую и се старая да го съблюдавам.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Наскоро кучето ми почина, а то ми даваше много енергия. Когато се усетя подтисната и обременена от нещата в живота, звънвам на дъщеря си Милена. Тя е моята гордост, мъжко момиче, доказала го е в живота си. Тя също е актриса, успя да спечели "Аскеер" за изгряваща звезда с ролята на Боряна от Йовков, постановка на драматичния театър в Добрич. Израстна много като актриса, има много потенциал. Бих казала, че е много по-добра актриса и има повече талант от мен и баща си взети заедно. Сега играе в "Бардак", играла е в няколко постановки в Сатиричния театър. Очаква я ново професионално предизвикателство. Имам и внук - Орлин, на 7 години, който е мъжът на моя живот. Той като че ли е събрал цялата философия на Космоса. Децата са него уникално. Имам и прекрасен зет. Щастлива съм с тях.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Медитирам много често. Медитацията е едно обновяване, чрез нея изчиствам негативизма. И връзката с Космоса, с единния истински разум, би трябвало да бъде пътя на всеки човек за себеизчистване и себеосъществяване. Това ми дава много енергия и благодарение на това успявам да поддържам себе си в кондиция.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- За мен политиката е най-голямата курва, защото у всеки (сигурно има и изключения разбира се) който се докосне до нея заговаря егото и желанието за облагодетелстване. Старая се да не се вторачвам в това, защото ми отнема много енергия. Моят взор е насочен към други нива, но така или иначе 20 години не можем да се оправим.

Съкрушена съм от културната реформа, която предстои. Дано не закрият стойностните театри, в които работят много качествени актьори. Спомням си, беше 1992-ра година и в едно интервю споменах, че бездуховността ни обзема по време на този преход и тази демокрация, още тогава прозрях, това което ни очаква. Сега ми се струва, че нещата започват все пак да се наместват. Виждам някаква светлина, иска ми се да вярвам, че е така, аз съм оптимист. За мен чашата винаги е наполовина пълна.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- Няма правила. Понякога съм правила избор и след това съм се разочаровала, в това се състоят и уроците на човека. Винаги съм се съобразявала с градивното и кое е най-разумно, но животът е пълен с изненади и човек не знае, какво ще му поднесе той. Добре, че е така, защото човек се учи от грешките си. Аз го правя. Уча се оттях.

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Много е трудно да не се оплакваш. Животът на възрастните хора е скотски. То е натрупване през годините. Имам приятели, които едвам съществуват. Надбавките за децата са малки. Има родители, които не могат да изгледат децата си, не могат да ги изпратят на училище. Това съществува. Не трябва да си затваряме очите.

Ние, артистите, не се оплакваме, казваме си мнението, някои в социалните мрежи в интернет, други - при срещи. Трябва да се говори, трябва да се изисква.

- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- Егоизмът е толкова покълнал у хората, че повечето мислят за себе си. Когато започнем да се оглеждаме и да мислим за хората около нас, ще бъдем всички по-добре. Станали сме толкова зли, отмъстителни, че не знам земята, колко още ще ни търпи.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Има една женичка, която продаваше цветя на "Александровска". Виждах я дълги години. С бели коси, бяло лице, интелигентно излъчване. Винаги, когато минавах покрай нея оставях пари и вземах цвете. Толкова тъга, болка и едновременно с това толкова надежда и любов имаше в очите на тази жена, че ме е разтрисала винаги много емоционално.

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Възпитавали са ме във вяра в Бога още от малка. Мама и татко ме водеха на църква, държаха ме за ръчичка. Ходехме винаги по големите празници - Възкресение Христово, по Коледа. И никога не са се съобразявали, че по онова време не даваха да се влиза в храм и записваха всеки, който прекрачеше прага на църквата.

Винаги паля свещ от сърце. Не мога да говоря за другите. Прави ми впечатление, че много политици влизат и се кръстят, не знам до колко е искрено, а не е показно.

Аз имам една философия - душата на човек е неговият храм, защото във всеки у нас е Бог. Най-добрата молитва е, когато си сам със себе си, пред иконата. И първо трябва да искаш прошка за това, което си направил, да благодариш за всичко, което той прави за теб и оттам да поискаш любов и просперитет за човечеството.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Бургас е един прекрасен град и неслучайно съм тук. Избрала съм Бургас, защото обичам града и публиката му. Имам приятели тук, на които и вечер да им звънна, ще ми помогнат, ако имам нужда, за което им благодаря. Тук е и Странджа планина - една мистична планина. Мечтая си да имам къщичка там.

Раздала съм се за Бургас като актриса. Подготвила съм няколко човека за академията, научила съм ги да заобичат актьорската професия. Не знам, какво бих направила още? Зависи, какво ще ми предложи животът.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Принципът е това, в което вярваш. А човек обикновено вярва в това, което е негова същност и това, което е добро за него. Само веднъж съм загърбвала принципите си, когато се влюбих и се разведох.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?

- Съчувствам на тези, които са напуснали България. Винаги тъгуват за България. Всички казват, че там в чужбина са различни хората. Те са движени само от идеята за правене на пари.

Ние, българите сме древна нация. Тук са били траките. България е свещена земя. Съзнанието на населението, което е живяло тук е енергийно много силно и то се предава на най-новото поколение. Всеки, който се докосне до тази философия влиза в общността на любов, съзидание и утвърждване на живота. Българите трябва да бъдем много по-мъдри от другите нации.

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Имам нужда от почивка, от грижа за тялото във физически план, за душата - в духовен. Имам нужда от повече за време да любимите ми хора, за дъщеря ми, внука ми, зет ми, човека до мен, сестра ми, племеницата ми, приятелите ми.

- Нещата без които не можете?

- Не мога без любов. Не говоря за любовта между хората. Не мога без любовта в космически план. Не мога без природата, без животните, без врабчетата и котенцата, които сутрин храня. Умея да се радвам на цъфнало дръвче.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- Бих се събудила с облекчение, че всички мъки по този свят са свършили, че хората са щастливи и съзнанието им е променено. Съзнанието най-трудно се променя. Ние, хората трябва да разберем, че сме създадени за духовни същества, не сме създадени за материални същества. И когато човек осъзнае това, всичко ще се промени. Когато се промени мисленето, всичко се променя и нещата тръгват към по-добро.