След 20–25-годишна възраст синтезът на колаген постепенно започва да намалява, а количеството на хиалуроновата киселина също се понижава. Снимките са илюстративни
Погледнете кожата на лицето си и я сравнете с тази на вътрешната страна на ръката или на корема. Макар всички тези участъци да са на една и съща възраст, често изглеждат различно. Кожата, която ежедневно е изложена на слънце, обикновено е по-груба, по-суха и по-неравномерно оцветена.
Тази разлика показва нещо важно: стареенето на кожата не зависи само от възрастта. Освен естествените промени, които настъпват с годините, върху състоянието на кожата силно влияние оказват и външните фактори, най-вече ултравиолетовите (UV) лъчи.
Затова специалистите разграничават два основни процеса – хронологично стареене и фотостареене. Първото е естествена част от живота, докато второто е свързано с натрупаното увреждане от слънцето и може значително да ускори появата на признаците на възрастта.
Хронологично стареене: какво се случва с кожата с напредването на възрастта
Хронологичното стареене, наричано още вътрешно или ендогенно стареене, е генетично заложен процес. С времето клетките започват да работят по-бавно, а способността на организма да възстановява тъканите постепенно намалява.
В кожата това се отразява най-вече върху фибробластите – клетките, които произвеждат колаген, еластин и други структурни компоненти. След 20–25-годишна възраст синтезът на колаген постепенно започва да намалява, а количеството на хиалуроновата киселина също се понижава. В резултат кожата губи част от своята плътност и способността си да задържа влага.
Типичните признаци на хронологичното стареене са фини линии, по-суха кожа и леко отпускане на тъканите. Въпреки това кожата обикновено остава сравнително гладка и с равномерен тен. Липсват изразените пигментни петна и дълбоките бръчки, които често свързваме със старостта.
Фотостареене: когато слънцето ускорява процеса
Много от промените, които приемаме за неизбежна част от остаряването, всъщност са резултат от продължително излагане на UV лъчи. Според редица изследвания до 80% от видимите признаци на стареене по лицето могат да бъдат свързани с хронично излагане на слънце [1].
При фотостареенето кожата придобива по-груба текстура, появяват се по-дълбоки бръчки, пигментни петна, разширени капиляри и неравномерен тен. Често се наблюдава и жълтеникав оттенък, който е резултат от дългогодишни структурни промени в дермата.
Причината за тези изменения се крие не само на повърхността. Под въздействието на UV радиацията настъпват промени в клетките и в техния генетичен материал.
Как UV лъчите увреждат ДНК
Слънчевата светлина съдържа различни видове ултравиолетова радиация, но за стареенето на кожата най-голямо значение имат UVA и UVB лъчите.
UVB лъчите и директното увреждане на ДНК
UVB лъчите проникват основно в епидермиса – най-повърхностния слой на кожата. Те са отговорни за слънчевите изгаряния, но ефектът им не се изчерпва с това.
Когато UVB радиацията достигне до клетките, тя може директно да увреди ДНК молекулите. Под нейно въздействие се образуват т.нар. циклобутан-пиримидинови димери (CPDs) – структурни дефекти, които нарушават нормалното разчитане на генетичната информация [2].
Организмът разполага с механизми за поправка на подобни увреждания. Ако обаче натоварването е прекомерно или се повтаря години наред, част от грешките остават непоправени. Така постепенно се натрупват мутации, които могат да доведат както до ускорено стареене, така и до развитие на кожни неоплазии.
UVA лъчите и оксидативният стрес
UVA лъчите проникват по-дълбоко – до дермата, където се намират колагеновите и еластиновите влакна. Те не увреждат ДНК толкова директно, колкото UVB, но предизвикват друг сериозен проблем – оксидативен стрес.
Под тяхно влияние се образуват големи количества свободни радикали. Това са нестабилни молекули, които могат да атакуват клетъчните структури, включително ДНК, липидите и белтъците.
Освен това UVA лъчите стимулират производството на ензими, известни като матрични металопротеинази (MMPs). При нормални условия тези ензими участват в обновяването на тъканите, но при прекомерна UV експозиция активността им значително нараства. В резултат се ускорява разграждането на колагена и еластина, които осигуряват здравината и еластичността на кожата [3].
Именно този процес стои в основата на дълбоките бръчки и загубата на стегнатост, характерни за фотостареенето.
Може ли кожата да се възстанови?
Добрата новина е, че човешкият организъм разполага със сложни механизми за откриване и поправка на ДНК уврежданията. Един от най-важните е т.нар. nucleotide excision repair – система, която разпознава увредените участъци и ги заменя с нови.
Проблемът е, че тези механизми не са безкрайно ефективни. С напредването на възрастта и при продължително натрупване на UV увреждания способността за възстановяване постепенно намалява.
Затова профилактиката остава най-ефективният подход.
На първо място стои ежедневната употреба на широкоспектърна слънцезащита. Много хора използват SPF само на плажа, но UVA лъчите достигат до нас през цялата година и могат да преминават през облаци и стъкло.
Допълнителна защита осигуряват антиоксидантите, сред които витамин C, витамин E и феруловата киселина. Те подпомагат неутрализирането на свободните радикали и ограничават част от оксидативния стрес.
При вече настъпили признаци на фотостареене добри резултати показват ретиноидите и ниацинамидът. Те стимулират обновяването на клетките и подпомагат естествените процеси на възстановяване в кожата.
В заключение
Стареенето на кожата е резултат както от естествения ход на времето, така и от влиянието на околната среда. Докато хронологичното стареене е неизбежна част от живота, фотостареенето до голяма степен може да бъде предотвратено.
Научните данни показват, че ултравиолетовите лъчи не просто променят външния вид на кожата. Те предизвикват реални увреждания в клетките и в тяхната ДНК, които се натрупват с годините. Именно затова ежедневната слънцезащита не е само козметична мярка, а важна инвестиция в дългосрочното здраве на кожата.
Източници
[1] Flament, J. et al. (2013). Effect of the sun on visible clinical signs of aging in Caucasian skin. Clinical, Cosmetic and Investigational Dermatology.
[2] Rastogi, R. P. et al. (2010). Molecular mechanisms of ultraviolet radiation-induced DNA damage and repair. Journal of Nucleic Acids.
[3] Fisher, G. J. et al. (2002). Mechanisms of photoaging and chronological skin aging. Archives of Dermatology.
