Арабите вдигнаха цените в Истанбул. Бирата изчезва, дойдоха протестите

Подмамени от гледките, които спират дъха пред малкия екран, арабите не се чудиха много-много и поеха към Истанбул. За да видят с очите си този град. Днес може да се срещнат навсякъде - от типично туристическите места в Стария град до кътчетата, предпочитани за отдих от самите турци. Няма начин да останат скрити и неразпознаваеми, заради типичното си арабско облекло. Мъжете са с дълги бради, жените, задължително са скрили лицето си зад фереджето (дълго наметало, с което мюсюлманките излизат на улицата). Фереджето, което в Западна Европа е известно като бурка, може да бъде в бяло, черно или синьо. Най-разпространеният и предпочитан цвят си остава обаче черното. Така арабките отдалеч може да бъдат разпознати на фона на пъстрия като колорит мегаполис.

Истанбул "силно" ги дърпа. Заради нарастналият брой на арабите, които "отскачат" за няколко дни тук обаче и цените на стоките тръгнаха нагоре. Нощувка със закуска на човек в тризвезден хотел в широк център на града например струва $ 120. В хотела е обявено, че цената е за гости от арабския свят. Сравнително високи цени за нощувка плащат и руснаците. За българи цените все още са поносими, но докога ще е така не е ясно.

Цените бавно, но сигурно вървят нагоре. Еднопосочен билет за градския транспорт вече е 3 турски лири. Днес трудно може да се намери турско кафе под 5 лири, например. Такава е и цената на традиционната турска бира - "Ефес Пилзен" и то само в магазините. Туристопотокът от Иран обаче наложи и известно вето върху продажбата на бира и алкохол. Ако допреди време, бира можеше да се купи навсякъде в Истанбул, то днес тя постепенно "изчезва" и трудно може да се вземе от малките магазини, просто защото я няма. Контролът в заведенията стана още по-строг. В ресторантите в моловете бира не се сервира. Така, заради забраната, която набира скорост на сухо остават туристите от Европа. След арабите, най-висок е делът на руснаците. Полети до Истанбул от Русия и бившите съветски републики има почти всеки ден. Платежоспособните руснаци идват тук предимно на пазар. По магазините вече надписите, освен на турски са и на руски език. Почти всеки търговец вече говори езика на Тургениев, не толкова перфектно, но достатъчно, за да върви алъш вериша.

От скока на цените обаче не са доволни жителите на Истанбул, защото покачването не подминава и тях. "Стана много скъпо да се живее тук", признава местен. Хората са притеснени, не само от поскъпването, но и от засилващият се ислямизъм, който носят със себе си арабите. Съседната на Турция страна Иран е ислямска. Там алкохолът е забранен. Жените задължително са облечени в бурки. Колкото по-малко се вижда от лицето им, толкова по-добре.

Не е нужно да летите до Техеран (столицата на Иран) например, за да попаднете в арабския свят. Тази възможност днес предлага и Истанбул. След турския език, на който говори местния персонал в хотела, най-разпространения е арабският, следван от руският. В хотелите все още се чува и българска реч, особено по големите наши празници, когато голяма част тръгват на екскурзии към Турция. Но гледката, на която ще попаднете със сигурност няма, къде да видите. Запалените по сериала "Сексът и градът" (предимно жени, разбира се) помнят сцената, в която арабка отмята с една ръка покривалото пред лицето си, а с другата пъхва пържен картоф с вилица в устата си. И така ритуалът се повтаря за всяка хапка. Е, след филма, видях картината на живо, в ресторанта на хотела. Арабката, седнала на маса до стената, с лекота се справяше с храната, докато една праскова не й се запъна. В буквалния смисъл. Жената обаче се оказа изобретателна, заметна плата вляво, така че лицето й да остане скрито за другите гости на хотела и захапа плода. Ще кажете: "Какво пък, толкова? Екзотика!". На пръв погледни е точно така. Но тази екзотика променя Истанбул. Или по-точно помага на управляващата партия на справедливостта и развитието да променя начина на живот в цяла Турция. За партията се твърди, че е умерено ислямистка. Но съпругата на лидера й - Реджеп Ердоган, бе първата туркиня, която се появи със забрадка на публични места. Откакто Ердоган е премиер на Турция, вече десет години, забрадките бавно, но сигурно се увеличават в югоизточната ни съседка. Ако преди Ердоган да вземе властта, не можеше да се видят жени със забрадки в държавни или общински институции, то днес не е така. Все повече млади момичета скриват косите си зад пъстрия плат. Никой не признава официално, но затова биват подпомагани финансово.

Отваряйки гостоприемно Истанбул за туристите от арабския свят, премиерът на страната по-лесно успява да прокарва своите идеи. Търпението на турците обаче е на път да се се изчерпи и свидетелство за това са събитията от проследните три дни. Започнали като екопротести срещу изсичането на 600 дървета в парка "Гези" на площад "Таксим"в Истанбул, те прерастнаха в протести срещу управлението на Ердоган. Недоволството ескалира и по улиците на повечето големи градове на страната, сред които и столицата Анкара. Над 900 души са арестувани, 70 са ранени. По неофициална информация има трима убити.

Как ли ще се развие приказката за Истанбул и Турция, която Мустафа Кемал Ататюрк започна да пише през 1920 година? И ще продължи ли съседката ни да гледа към Европейския съюз и така жадуваното членство, май само времето ще покаже.