Днес храмът Свети Николай продължава да бъде едно от най-обичаните духовни места в морската столица
С наближаването на Великден, когато Варна се изпълва с празнично настроение и камбанен звън, историята напомня, че светлата радост може да бъде изненадана от трагедия.
На 21 март 1896 г., на Велики четвъртък, обичайно два от варненските храма – "Свети Архангел Михаил" и "Свети Николай", били препълнени с народ, особено галериите с жени и деца. Хората отправяли очи към Бог, за да измолят здраве и благоденствие. Внезапно – от свещи или немърливост, се подпалила завеса в църквата "Свети Архангел Михаил". Жените в галерията са изплашени, но мъжете успели да изгасят огъня и службата продължила.
Уви, опасността не е отминала. В съседната черква "Свети Николай", препълнена с посетители, се разпространил слух, че и там има пожар и цяла Варна гори. Горещината и димът от многобройните свещи създали допълнителна паника, разказва "Варненский общинский вестник" от 29 март 1896 г.
Изведнъж настъпила ужасна олелия – жените и децата се спуснали към вратите, опитвайки се да избягат навън. Тълпата се превръща в буен поток от хора, в резултат 30–40 души, предимно стари жени и малки деца, загинали или били тежко ранени. Когато галерията се опразнила, повече от половин стотина мъртви и полумъртви човешки същества останали по стълбите и вътре в храма.
Жертвите били изнесени в черковния двор и пред близката аптека. Първи пристига д-р Басанович, който започнал да оказва първа помощ. Скоро се присъединили и други лекари, войници и полицаи, които успели да организират ред и да транспортират пострадалите с десетки файтони до Окръжната болница.
На следващия ден, Разпети петък, Варна се сбогувала с жертвите с хилядно погребално шествие. Двадесет ковчега, пълни с безвременно починали от 6 до 60 години, преминали през града под тъжното песнопение на духовниците, оставяйки дълбока следа в паметта на града.
Трагедията на Великден 1896 г. остава едно от най-трагичните събития в историята на Варна, напомняйки за крехкостта на човешкия живот дори по време на най-светлите празници. Днес малцина си спомнят тази история, но тя остава тихо вписана в паметта на града.
Днес храмът "Свети Николай" продължава да бъде едно от най-обичаните духовни места в морската столица – единственият "морски" храм, свързан със закрилата на моряците, където всяка година на Никулден се отслужват тържествени молебени.
