Атанас Зафиров: В политиката се продава формата, не съдържанието

Атанас Зафиров: В политиката се продава формата, не съдържанието

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- По-скоро не. Не пуша и нямам навик да пия кафе, а и установих, че не ми действа тонизиращо. Иначе денят ми започва със сутрешните телевизионни блокове и новинарските емисии.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Планирам разбира се, но мечтая за ден, в който всичко да е по план, без промени и екстрени ситуации. За съжаление обърканото ни ежедневие е точна проекция на обърканата ни държава , а за рамките – отдавна съм ги разчупил.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Изкушавам се да ви отговоря -  в късните часове на нощта, с интернет или хубава книга, но като че ли в последно време и тези откраднати минути се изпълват с писане, дълги телефонни разговори или просто сън след трудното ежедневие. Намирам, разбира се време за семейството и синът ми и макар и не фиксирани във времето, това са миговете на истинска отмора и бягство от проблемите.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Съмнявам се и самите лекари да успяват да следват тези съвети... Аз поне не успявам.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Политиката винаги е била ежедневие, не само през последните години. За съжаление в последно време с помощта и на съвременните технологии тя навлезе брутално в живота на хората, измествайки традиционни житейски ценности и промени до голяма степен морала и модела на поведение на българина. Хората, като че спряха да вярват на собствените си възможности и заживяха в очакване на чудото и неговите носители – политиците. И по правило, изразители на това начало винаги са най-кресливите и гръмогласни кандидати за слава – продава се формата, а не съдържанието. Последните месеци са ярко свидетелство на тези мои разсъждения, а на конкретния ви въпрос – никога България не е имала по-популистко и демагогско управление.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- Аз не търся безболезнени начини за решаването на даден казус, стремя се да го решавам така, че истината да спечели. Някой сигурно би ме репликирал, че истината може да бъде различна - според гледната точка, обстоятелствата, личният интерес ... Не, истината е една и си струва човек да я потърси.

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Икономическата криза ще отмине, за щастие в този тип катаклизми винаги има цикличност, след периоди на пропадане, следва бурно възстановяване. Има обаче една по-страшна криза, която е обхванала обществото ни – духовната. И ние не само, че не се оплакваме, а напротив - като че ли ни харесва. Харесва ни една трета от населението на страната да е неграмотно, децата да вярват, че Левски е име на футболен отбор, а драмите на някое си семейство от поредния турски сериал да се превръщат в национална трагедия. Ето това е истинската криза и е време да го кажем ясно.

- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- Наистина не зная. Повярвайте ми , много съм размишлявал върху подобни въпроси и наистина не мога да разбера какво ни пречи да не бъдем толкова деструктивни и методични в разрушаването на собствената си държава и съдба. Отговорът определено е назад във времето  - далеч преди тези 20 години т.нар. преход.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Имам един особено ярък спомен и той е от последните дни. Този месец отбелязахме 66 години от разстрела на 30 партизани и ятаци край селата Топчийско и Добра поляна   – една от най-мрачните страници в историята на региона. Не мога да забравя лицето на един от синовете на убитите ятаци – възрастен мъж, който простичко ми разказа  - "Тате излезе за хляб, бяхме гладни - каза, че се връща след малко и никога повече не го видях ... Бях на осем".

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Да. Аз самият съм по-скоро атеист, но дълбоко уважавам религията и ролята и през годините за запазването на духовността и българщината.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- В моя – нищо. Харесвам работата си, семейството, приятелите. Е, може би още едно дете би ме направило по-щастлив ... А за бургазлии – ако можех бих им дал работа. Понякога ми иде да се провикна към нашите управници: "Икономиката, глупако" – помните тази фраза, нали? ...

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Човешки живот.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или корените винаги теглят назад?

- Зависи от човека. Помните ли как имаше едни хора, които за няколко години зад океана забравяха родния език. Има и други – на 3-ти март гостувах на българската диаспора в Бесарабия. Никога няма да забравя какво беше написал един обикновен човек на визитната си картичка – под името му имаше само една дума – Българин!

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Интересен въпрос. Сигурно бих отделил поне час за четене на онези книги, които съм си обещал да прочета от години.

- Нещата без които не можете?

- Мобилен телефон и компютър – странно е как за толкова кратко време тези малки предмети навлязоха така силно в ежедневието ни, понякога не на шега се замислям – те ли ни служат или ние на тях ...

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- Ще ви кажа къде не искам да се събуждам – в държавата на полицейските сирени и разбитите врати, на изгорените книги и наблюдаващите те камери. Напомня ли ви за нещо? Дали не е време да препрочетем Оруел ...