Balchik11

Balchik11

Балчик - очарованието на едно пристанище

от единствения черно-бял филм, с който бе зареден фотоапаратът ми "Смена символ". Нещо подобно се случи когато посетих градчето двадесет години по- късно. Balchik111Паметта на камерата ми свърши. Мислех си, че разполагам с достатъчно гигабайти, за да снимам на воля всичко, което ми хареса. Но и този път се оказа, че има още и още.

За това отскачам до Балчик при всяка възможност. Отскачам е точната дума. Тръгвам от Бургас с кола и ако не спирам по пътя, съм там точно за два часа и четиридесет минути.

Пристигайки, винаги първо минавам през пристанището. Balchik22Не съм посещавала всички български черноморски пристанища. Но на повечето от тях съм била. Това на Балчик може и да не е точно най-красивото. Но със сигурност е най-живото. Пристанището буквално се слива с града. И с неговия живот. Не зная как, но организацията там е осъществена така, че на практика не усещам "ограничителния режим", който възпира хората на други подобни места. И никой не се стъписва щом види фотоапарат. А на въпроса "Мога ли да Ви снимам?", който задавам на един от рибарите на кея, получавам съпроводен с усмивка отговор: " На мен не ми пречи! " В Бургас, Созопол и Несебър например не е така. Мога само да предполагам защо. Но е факт, че на юг рибарите не обичат да ги снимат непознати. Съгласяват се след уверение, че си добронамерен, след увещания и обяснения... И то не винаги. Може би защото селищата им са обявени за незаконни. Или направо ги разрушават. Сещам се за тези тъжни факти докато се разхождам по пристанищния кей на Балчик. Тук бараките и лодките на старите морски вълци са на метри от градските къщи. И рибарите са спокойни и весели.Balchik77

Пристанище Балчик работи денонощно. Появяващите се от тъмнината корабни светлини, които постепенно стават все по- ярки, докато плавателния съд навлиза в порта, са впечатляваща гледка. Тук можете да й се насладите отблизо.

Старите риболовни кораби се люшкат край кея наедно с модерните яхти.

Всъщност пристанището на Балчик е място, където можете да разгледате като в музей всички видове съвременни плавателни средства. И ако ви е интересно и сте търпеливи, да видите как протича живота около тях. Така, както трябва да бъде в един истински морски град. Сигурна съм, че повечето от местните малчугани мечтаят да станат моряци. Тази морска атмосфера е така заразителна. А романтичната страна на професиите, свързани с морето, така осезаема. На човек му се иска да е като тези хора, чиято работа е сред вълните. Без да се замисля за трудностите, с които те трябва да се справят.

"Ееееех, като ти харесва толкова при нас, вземи някое наше момче!", смее се една плетачка на дантели, при която се спирам. А когато вижда съпруга ми до мен се поправя: "Или пък си купете тук къщичка".

Текст и снимки Татяна Байкушева