Беглик Таш - тракийският Стоунхендж… на юг от Бургас
Мястото е трудно достъпно с кола, освен ако не разполагате с високопроходим автомобил. За предпочитане е да оставите возилото вдясно от пътя точно на отбивката , която води до Беглик Таш. Намира се на не повече от 10 минути от “Перла”, по основния път в резервата. Около 20 минути е прехода пеша сред гъста широколистна гора. През това време е твърде вероятно да си имате за компания сърна или някое друго животинче. Не се плашете - все пак те са стопаните на гората. Края на гората слага една голяма, обширна поляна. Чувство за безкрайност и свобода са част от емоциите, които може да изпита човек при тази гледка. И едно някак си самотно дърво точно в самия център на поляната - сякаш готово да приюти под сянката си изморените посетители.
От единия край на поляната някак си гордо и дори достолепно са разположени няколко обли скали. С внушителните си размери сякаш казват колко е малък човека и колко временно е всичко. По навътре се намира “Лабиринта”, тесен тунел между два камъка. Дървото на оракула - може и да не ви предскаже бъдещето, но затова пък си заслужава гледката. Всъщност мястото наподобява един цялостен комплекс от скални образования, разположени в различна конфигурация. За мнозина това ще са просто едни огромни камъни. Но всъщност това е Беглик Таш, не е Стоунхендж или пък поредното красиво място за пикник. Мястото е открито от археолозите през 2003г. Находките свидетелстват, че там е кипяла активна човешка дейност още от Бронзовата епоха. Мястото е превърнато от траките в светилище, обслужващо култа към плодородието и Богинята майка.
Освен като светилище Беглик Таш може да се приеме и като часовник, слънчев часовник. Скалните масиви са така подредени, че слънчевата сянка, пада от главния олтар върху разположените на север от него 6 по-малки камъка. Така часовника разделя деня на шест части.
Едва ли днес някой може да си свери часовника, но може да забави времето, та дори и да се потопи в безвремието, тишината и мистиката на древните... дори и само за час.
