Gera2

Gera2

Биология на Новата година

напълно на всеки седем години. Хубаво е да знам, че един ден ще имам чисто ново тяло, което никога няма да си докосвал".

Не знам дали е истина нито това за клетките, нито за момичето, но все пак подкрепям. Ако ще се проклинаме, нека е с финес и научно обосновано. В крайна сметка по подобен начин се разпространяват и други снимки с далеч не толкова оригинални мисли. Разпространяват се и икони. Само казвам.

От друга страна, обичам голямата драма (момичето също, издава се посягайки към хартийката, преди изобщо да е написала нещо), тази, която ще те накара да изоставиш собственото си тяло, после да се върнеш, да го вдигнеш и занесеш там, на мястото, от което извира болката. Или на друго, където има достатъчно сладолед и натриев глутамат. Един вид, всички сме за Стокхолм...

Миналото, бившите, местата, които си напуснал, чашите, които си счупил, боклуците, които си изхвърлил, дрехите, случайно изчезнали при пране на деветстотин градуса, хубавите кутии, натрупани, защото "ще потрябват", раздадените целувки, спестените, казаните думи, хвърлените камъни, ще се наложи да се разградим не до клетка, а до атом, за да "рестартираме"... Лошото е, че май откриха частица по-малка от атом. Още по-лошото е, казват, дори водата имала памет, какво остава за клетка, еволюирала милиарди години, същата, посредством която си наследил едрите глезени на прабаба?! Може да ти донесе радостта от наследственото оплешивяване през три поколения, но не би могла да победи гадже... Мислиш ли?

Да. Момичето греши (а биологията е върл враг на душата), то просто обича миналото си и иска да му го натяква, както повечето от нас, не му се сърдете. Миналото е за това, за да се обича, поне някои части, а обичаш ли го, живееш малко по-лесно. Всяка гад, подложена на достатъчно количество обичано минало, може да се превърне в мил спомен, на когото дори да кажеш "Добър ден!", някой ден, след седемдесет години.  Представете си, обаче, истински мразено минало, такова би могло да бъде онова, в което изпускаш чисто нов умен телефон в глупавата септична яма на селска тоалетна. Доста наболял проблем по селата, честна дума. Това е ужасно, това не се регенерира. До кого би изпратил бележка тогава? Освен до Дядо Коледа, да, разбира се, че него не го броим!

Хубаво е да знаеш, че можеш да имаш чисто ново тяло след седем години, а може би седем се навършват през тази, която предстои след часове, но още по-хубаво е да помниш. Чисто нови клетки и достатъчно стара памет, за да ги предупреди, все пак, че при евентуално разочарование, ще е нужно приблизително десетилетие, за да се отучат да настръхват.

Не мога да говоря повече по темата за клетката, биологията не е силата ми. Не мога да напиша, че декември е време за портокалови кори, нощи край камината и равносметки над чаша какао. Защото не обичам портокалови кори, защото вече съм го правила и защото повечето камини по това време (за щастие) са сцени, на които се играе "Прасето си отива", а не "Яж, моли се и обичай", където, по мое мнение, ядоха прекално малко. Какао не пия, малка сладуранка не е най-добрата ми роля. Не мога да ви обещая, че точно тази година е вашата седма, никой не би могъл. Нито мога да гарантирам, че новите клетки ще са по-разумни, по-смели, по-сръчни, по-весели и по-щастливи от старите. Това е нормално, не знам какво да правя своите собствени, какво остава за вашите?! (усмихвам се учтиво).

Копнежът по новото, новогодишните обещания понякога ме плашат. Има обещания, които не желая да дам. Има неща, които не искам да се променят, по отношение на които не искам нови атоми и левкоцити. За съжаление те също ще се превърнат в минало, затова най-доброто, което мога да направя, е да ги обичам сега. В случай, че се досетя навреме, в случай, че докато пиша това, не е станало късно.

Всяко сега изтича, годините минават, гърмят бомбички, пожелават ви щастие, пишете бележки, ако сте големи късметлии – получавате такива, хапвате баница, леко ви присяда, щом помислите, че там някъде някой би се интересувал от самата баница, а не от мазната хартийката скрита в нея, с изписано от братовчедка ви  "Ново Ферари"... Сякаш имаш старо... Такива неща, човешки, защото най-важни са хората (това го знаехте и без мен).

Хората, които са ни докосвали преди седем, по-малко и повече от седем години, хората, записани за след седем, тези сега, онези на разстояние от седем минути, седем хиляди километра и другите, напълно непознатите, потенциални, напълно възможни за докосване незнайно кога... Хората се помнят и забравят най-трудно, и понеже много боли, и защото не можем да преминаваме през пространството на групи от по седемстотин рамо до рамо, всяка година е седма за някого, някой остава в предходната. В това няма нищо страшно. Стига да обичаш миналото си, но дори да не го...  Топиш лицата, вграждаш сенките в конкретни улици, записваш песните, повтаряш рецептите, продължаваш и не забравяш, ако наистина не става дума за много, много гаден случай. Тогава Нова година е добър повод да си напълно откровен и вместо всичко най-хубаво, да пожелаеш просто сух пърхот и глоба за неправилно паркиране. Примерно. Както казах в началото – всяка клетва е по-добра клетва, поднесена с финес, научно обосновано и богобоязливо бих добавила. 

Това ви желая - нови клетки и добра стара памет. Все някъде има нещо добро, което заслужава да премине в следващите седем, поне в Новата. Дано сте докоснали някого така, че никога да не пожелае нови клетки на мястото на онези, по които има следи от вас. Дано ви докосват по-често (това не е смешно). В съвсем крайна сметка, за вас не знам, на мен тази планета започна да ми се вижда малка, а и небето е само едно, затова, ако не можете да сте там където искате, ако няма как да подпрете клетка в клетката на друг, просто погледнете нагоре, ще го направи и той, къде ще иде да не го, то си е естествен новогодишен рефлекс... Напишете си бележките за 2016-а, пишете красиво и внимавайте какво си пожелавате! Защото, аз може и да не вярвам в клетъчните трансформации, но вярвам в чудеса, във феята на зъбките, в силата на дизеловото гориво и... леко сензационно, но да, все още вярвам в добрите хора. Сигурна съм, че и други го правят. 

- Думата "клетка" е основна за този текст и се повтаря безброй пъти, не се извинявам.

- В случай, че така дългата ми мисъл не носи усещане за пожелано здраве, пожелавам го, за да мога и догодина да ви имам, да ви разкажа нещо за Вселената, стъпила на нечия чужда мисъл за соевите кълнове, да речем.

Галерия