БСП отбелязва 85 години от бунта на антифашистите от Света Анастасия
Днес от 18.30 часа ще бъдат поднесени венци паметника на Теохар Бакърджиев в Морската градина. По-късно в Общинския съвет на партията ще бъде прожектиран филма "На малкия остров", сценарист Валери Петров, режисьор Рангел Вълчанов.
На 29-ти юли венци и цветя ще бъдат поднесени на паметната плоча на остров Света Анастасия в памет на загиналите.
През пролетта на 1925 година вълна на терор залива страната ни. Извършеният на 16 април атентат в софийската катедрала "Света Неделя" дава отдавна чакания повод и служи като сигнал за осъществяване на подготвения от правителството зловещ план за разгром на антифашисткото движение. Затворите, казармите и временно пригодените арести са претъпкани.
В началото на юли 1925 година група от 90 души, преминала през ада на Обществената безопасност, е изпратена на остров Света Анастасия, превърнат за втори път в затвор. Въпреки строгата охрана, у най-смелите се заражда идеята за бунт, за да се спасят от смърт и да продължат борбата. Ръководителите на бунта – секретарят на Окръжния комитет на БКП Теохар Бакърджиев, Васил Новаков и Петко Ангелов, съвместно с изградената конспиративна група разработват цялостен план за бягство.
Връчването на обвинителните актове от Пловдивския военно-полеви съд, който иска 26 смъртни присъди, ускорява датата на бунта.
Неделя, 29 юли, 1925 година. Прокурорът разрешава свиждане. Случаят дава възможност на участниците в бунта да се видят с близките си за последен път.
Идва и решителният час. Теохар Бакърджиев подава уговорения сигнал. Всичко протича светкавично. Войниците са обезоражени, завзет е фарът. Пред събралите се политически затворници Теохар Бакърджиев заявява: "...Другари, още три дни остават до бесилките. Но ние сме комунисти. Нашият принцип е борбата. И всеки, който желае да умре в борбата, който чувства сили да издържи големите изпитания, нека се присъедини към нас".
Към организаторите се присъединяват още 23-ма политзатворници и един войник от охраната.
Още на другата сутрин с екстрени телеграми са вдигнати в тревога войска и полиция. На страниците на местната преса прибързано се появяват сензационни заглавия като: "Конспираторите обградени", "Заляването на бегълците е предстоящо" и др.
При неимоверни трудности, засади и сражения 43-мата антифашисти успяват невридими през Странджа планина да преминат на турска територия. Със съдействието на съветското консулство в Цариград и Международната организация за подпомагане на революционерите, те заминават за Съветския съюз. Участват в строителството на социализма в своята втора родина, воюват в защита на Испанската република, във Великата отечествена война на съветските народи и Съпротивителното движение у нас през 1941 – 1944 година.
В основното ядро на разбунтувалите се антифашисти влизат: Теохар Бакърджиев, секретар на ОК на БКП, ръководител, Васил Новаков, Петко Ангелов, Гечо Кокилев, Георги Минчев, Яким Якимов, Иван Щерев и Борис Симов. Привлечени са и Тодор Фотакиев, Петко Стойчев Димитров, Никола Я. Попов, Велико Петров, Панайот Яръмов, Васил Свещаров, Стоян Коларов, Кереза Грудов, Сава Нейчев, Димо Марцонев, Петър Ковачев, Иван Пиперков, Васил Карамихов, Александър Вълканов. Към антифашистите се присъединяват още Темелаки Котев, Петър Михов, Георги Гавазов, Георги Цанев, Стоян Калоянчев, Коста Казанджиев, Филип Василев, Коста Луков, Васил Тартов, Цвятко Каравасилев, Кирил Пиперков, Манов Аянов, Костадин Кънчев, Георги Пройков, Радко Николов, Димитър Христов, Калуш Стефанов Калушев, Иван Владов, Костадин Георгиев, Добри Бедев и Левчо В. Попов.
