БСУ удостои вселенския партриарх с "Доктор хонорис кауза" Най-високото академично отличие се присъжда за неговата добротворна духовна дейност, вдъхновената му и всеотдайна служба в името на духовното възраждане, православно единство и толерантност между вероизповеданията.
Предложението е на президента на БСУ проф. д-р Петко Чобанов, който покани лично негово всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей в Бургаския свободен университет на 18 май 2010 година. Тогава ще се състои тържествената церемония по връчване на почетното звание "Доктор хонорис кауза" на БСУ на негово всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей, който ще пристигне специално за случая от Истанбул, и връчване дипломите на "Випуск 2010".
Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Новият Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей I, e 270-ият Вселенски патриарх на Константинопол и пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света. От 2 ноември 1991 г. Неговото седалище е в Цариград (Истанбул).
Вартоломей I е роден на 29 февруари 1940 година в село Зейтинли на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция с името Димитриос Архондонис. Макар с турско гражданство, той принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Република Турция. Началното и средното си образование той получава на остров Гьокчеада и в Истанбул. Своя път към върховете на църковната кариера Димитрий започва във Висшето богословско училище на остров Халки, което завършва с почести през 1961 г. След излизането си от Alma Mater бъдещият патриарх приема монашеско пострижение и е ръкоположен за дякон на 13.08.1961 г., а веднага след това е призован в редовете на турската армия, където служи две години като офицер.
След казармата 23-годишният иеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим — най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е бил създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на миналото столетие. Негова основна задача била подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток.
От 1963 до 1968 г. бъдещият патриарх Вартоломей получава стипендия от Вселенската патриаршия за обучение в Папския източен институт в Рим, където защитава докторат в областта на църковното право на тема: «Систематизиране на свещените канони и църковни конституции в православната църква». Близостта с църковната администрация и дългото пребиваване на Запад, където иеродякон Вартоломей се учел и в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет (Германия), изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завърнал в родината си като убеден либерал и икуменист. Владее 7 езика - гръцки, турски, латински, френски, английски, италиански и немски език.
През 1972 г. патриарх Димитрий назначава младия архимандрит за свой секретар в патриаршеския офис и така Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 година той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Халкидонският митрополит Вартоломей е назначен за член на Светия Синод и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците. Той е представлявал Константинополската църква на много междуправославни и междухристиянски заседания, бил е председател на Всеправославната комисия по подготовката на „Светия и велик събор“, а също така член на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровождал е патриарх Димитрий при всичките му пътувания зад граница през последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на секретариата на Световния съвет на църквите.
След заемането на патриаршеския престол на 02.11.1991 г., Вартоломей разгръща толкова активна дейност, че патриаршеството на Димитрий I в сравнение с нея изглежда като някаква „епоха на застоя“. Той е един от основните спонсори на Конференцията за мир и толерантност в Истанбул през 1994 г., която обединява християни, мюсюлмани и евреи. Особено забележителни са неговите усилия в областта на опазване на околната среда, поради което си е спечелил прозвището «Зеления Патриарх». Той е организирал семинари за околната среда заедно с Негово кралско височество Принц Филип, и международния симпозиум за околната среда в Патмос през 1995 г. и за Черно море през 1997 г. От 1999 г. три други международни симпозиуми за религия, наука и околна среда се провеждат под егидата на Негово Всесветейшество Вартоломей I и Негово превъзходителство Романо Проди, Президент на Европейската комисия.
