Български имигрант-журналист издаде "Еротични спомени"

Златко Ангелов завършва медицина във Варна през 1972. Двайсет и три години по-късно става Мастър по медицинска социология в университета "Мак Гил" в Монреал, Канада (1995). Преди да имигрира, работи в София в "Здравен фронт". Постепенно името му става известно и в журналистическите, не само в медицинските среди. Бил е говорител на Медицинска академия. Пише статии за "Financial Times" и за "Eastern European Reporter". През лятото на 1992 година заминава за Канада. Известно време работи като копирайтър (човек, който се занимава с текстове в рекламата) в една от най-престижните рекламни агенции в Монреал. През 1999 година семейството се мести да живее в САЩ. Тук Златко Ангелов започва да пише по медицински теми в медицински издания. Животът в Айова го предразполага към писане. Става писател и редактор към Международната писателска програма. През май 2002 г. в САЩ излиза написаната на английски мемоарна книга "Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник". Книгата е преведена и на български. През 2007-2010 година списание "Съвременник" отпечатва негова поредица от четири есета за Америка. В един момент Златко Ангелов решава, че е дошло времето на спомените. И пише "Еротични спомени".

Героят на всяка от историите е български имигрант в САЩ, който виси в пространството между двата свята, обречен да не намери никога своята идентичност. Всяка от историите е съсредоточена около съдбовните събития в човешкия живот: смърт, любов, секс, изневяра. Напрегнати, себеразголващи, безмилостни, нелишени от съспенс, те не оставят читателя да си поеме дъх. Без да са "мемоарни", героите в "Еротични спомени" са постигнали мечтата на автора си – те са успели космополити.

В анотацията към книгата Владимир Зарев пише:

"Петте истории-спомени в тази книга са обединени от темата за отговорността пред собствените чувства, вината пред другия и закъснялото или неосъществено покаяние. Любовта - вина без престъпление - не е просто чувство, а широк спектър от прояви, които включват секса, егоизма, изборите и техните последствия и непредвидените резултати от появата й и неизбежното й умиране.

Героят на всяка от историите е български имигрант в САЩ, който виси в пространството между два свята, обречен да не намери никога своя истински идентитет. Гледната точка, от която историите са разказани - като минали събития възпроизведени в паметта на героя, а не като наблюдавани от всезнаещ разказвач - им придава особена субективна достоверност. Документалната точност по отношение на място и време ситуира сюжетите в посткомунистическото време. Всяка от историите е съсредоточена около съдбовните събития в човешкия живот: смърт, любов, секс, изневяра, родителство. Написани сочно но лаконично, напрегнати и безмилостни но нелишени от съспенс, разказите от първо лице не оставят читателя да си поеме дъх.

Това са истории за безотечествеността, драматизирана в любовния живот на главния герой. Независимо, че е успял на новото място и се е вградил, душата му - сиреч, емоционалната му памет - е завинаги раздвоена между света, който е напуснал с омерзение и болка, и новия свят, който го е приютил, но не е оправдал много от надеждите му. Новият свят е интелектуално и социално удовлетворителен, но не му достига емоционално и непрекъснато го предизвиква да си спомня стария. Животът му в новия свят се оказва неочаквано, но всъщност закономерно, зависим от греховете му, извършени в стария. Сюжетната и психологическа необикновеност на повествованието идва от пълзящото вътрешно напрежение, което изкривява и двата свята, но и ги допълва и оцветява, придава им съвременна лудост и чар".