Българи откриха рая за сърф на острова на вселенския патриарх

Островът е най-големият в пределите на Република Турция. Разположен е в северната част на Егейско море, в област Чанаккале. Дълъг е 31 километра и е широк 13 километра. Населението му е 8 000 души, които се препитават основно от туризъм и риболов. В Гьокчеада има 8 църкви, 11 джамии и 65 параклиса. Тук ислямът и християнството съжителстват мирно. Три часа след като ходжата е призовал в джамията правоверните за сутрешната молитва, в Калекьой се чува и звънът на камбаната. Денят може да започне. За жителите на острова дните от седмицата се сливат в едно. Всеки нов изгрев започва на пристанището, където акостират фериботите. На борда им пътуват и местни, и чужденци, а в трюмовете им за час и 15 минути са спрели автобуси и автомобили. Толкова продължава пътят до острова. Още преди да хвърли котва в пристанището на Гьокчеада, част от предната палуба се отваря и от утробата на ферибота едно по едно потеглят към сушата возилата. Половината от колите са с българска регистрация - предимно пловдивска и софийска. Някои от колите теглят каравани. Други, които от години идват тук, направо са сменили колите си с кемпери. Хем пътуваш комфортно, хем ако нощта те свари на път - имаш легло и вода за освежаващ душ. Целта на всички е село Ешелек (Eselek) - двата му бряга са поделени между любителите на кайт сърфа и сърфистите. Това е и селото, в което са се заселили изселниците от България, когато напускат страната ни през 1989 година. Част от тях избират за свой втори дом острова. Затова и на фасадата на всяка трета къща, в която дават стаи за гости, може да се прочете на български език - "Пансион". Ако си запален по екстремните морски спортове обаче, не ти трябва удобно легло и мека възглавница. Може да спиш и на палатка на самия бряг. Важното е скоростта на вятъра и височината на вълната, която "да хванеш". Дошлите на острова поне за седмица забравят за света и проблемите в офиса. Онова, което ги вълнува от зори, е с колко сантиметра се вдига вълната в минута и колко трябва да чакат, докато влязат в морето.

За да не си пречат, практикуващите кайт и сърф са си избрали отделни места. В училището по кайт, където преподава Емин Офук, идват на сезон около 150 турци. Българи няма. Не защото не обичат спорта, напротив. Те са тези, които са открили рая за практикуването му и са научили на занаят местните. Сега идват, за да карат кайт. На Гьокчеада има пет училища за кайт и сърф, три от които са на българи.

"15 часа, разпределени в три дни, екипировка и желание са достатъчни, за да се научи всеки да кара кайт", обяснява Емин Офук, докато показва оборудването. Обучението е индивидуално. Ученикът трябва да е навършил 17 години и да е не по-лек от 45 килограма. Трябва да облече неопрен, да се опаше с пояс, да вземе борда и е готов да "хване" вълната. На думи изглежда лесно, на теория - не съвсем. Първите три часа са тренировки на сушата, а едва след петия час навлизащият в тънкостите на кайт сърфа се качва на борда.

Значително по-лесно, поне на пръв поглед, е карането на сърф. В съседния залив това правят любителите на този спорт. Тук трудно може да се чуе турска реч. И причината е само една - сърфистите са българи, а учителят владее български отлично. Игджан Челик е "откраднал" занаята от нашенците, които преди повече от десет години откриват възможностите за практикуване на спорта край бреговете на Гьокчеада. "Гледах ги как карат сърф и поисках да се науча и аз. Сега уча тези, които идват в моето училище "Челик сърф", признава Игджан. Езикът ни е научил от Влади, кайто от години пори вълните тук.

След няколкочасово каране на кайт или сърф запалените по спорта релаксират под дебелата сянка, правят разбор на деня и очакват следващият да бъде по-ветровит, а вълните по-големи. Слънцето не е толкова важно. То само внася допълнителна красота, отразявайки се в пъстрите платна на кайта и сърфа.

Местните се опитват да привлекат на острова не само запалените по водните спортове, но и туристи, които търсят спокойствие, почивка и възможности за практикуване на алтернативен туризъм - гмуркане, каране на колело. "Тук хората живеят бавно. Не бързат за никъде", споделят местните. На идващите от забързания и динамичен град може да им се стори, че времето е спряло. В населените места на Гьокчеада може да се отседне в пансион, градски хотел или в бутиков хотел. "Тук добре съчетаваме природа, култура и изкуство. Морските спортове тук се практикуват без проблеми от май до октомври", презентира острова кметът на Гьокчеада Юнал Четин.

Докато обикалят из острова с кола, туристите няма как да не забележат свободно пасящите кози и овце. Всеки следващ завой навлиза в сърцето на Гьокчеада и ако не знаеш, че зад високите върхове морето мие бреговете, може да си помислиш, че си попаднал в прегръдката на континентална планина. А пътят те води напред към село Зейтинли (Zeytinli). Местните презентират мястото по два начина - "Тук правят най-добрият зехтин" и "Тук е роден вселенският патриарх Вартомолей". Най-старата църква в селото - "Свети Георги", е строена през 1940 година. Сега на вратата има катинар, ключът в който се превърта по време на празници. В непосредствена близост е сградата, в която се помещава новооткритото гръцко училище, в което учат... шест деца. Основните езици, които изучават, са турски, гръцки и английски, а образованието им е изцяло за сметка на гръцката държава. В последните години броят на жителите на Зейтинли се увеличава. Все повече гърци избират да се заселят тук. Уличките са малки и живописни. Зокумът буквално "дебне" на всеки ъгъл. Кафетериите са отворили гостоприемно врати. А до броени дни това ще направи и най-новият хотел в селото - Zey dali. Във въздуха се носи... гръцка музика. Ако говорите гръцки, това е вашето място. Ако пък не говорите добри турски, може да опитате да го съчетаете с английски. И в трите случая ще ви посрещнат с усмивка, ще ви сервират турско кафе, като няма да пропуснат да ви обяснят (на гръцки естествено), че в Солун наричан това кафе гръцко и ще ви изпратят с пожелание за нови срещи. От терасата на една от кафетериите в Зейтинли се разкрива панорама към вътрешността на острова. Докато отпивате от турското кафе, направено от грък, може да се любувате на красотата, сътворена от природата и да си тананикате гръцка мелодия. Тази музика може да се чуе в почти всяко заведение на Гьокчеада. Броят на местните, които са с гръцки произход, може да е малък в сравнение с този на местните турци, но за сметка на това песните им докосват всички и напомнят, че някога тези земи са били гръцки.

Днес Гьокчеада е място за всеки. Най-вече за сърфистите заради добрите природни дадености, които им позволяват да практикуват любимия спорт. Островът е предпочитана дестинация и заради близостта си до България. 570 километра по суша и още час и петнайсет минути с ферибот изминава всеки, решил да се докосне до една малка част от рая, в който нито религията, нито езикът имат значение. Важни са само силата на вятъра и желанието да покориш поредната вълна само с една дъска и платно.

Ако още не сте стъпили на острова, може да го направите. А за да бъде престоят ви незабравим, може да разчитате на "Партнер травел". С помощта на екипа на агенцията може да планирате вашето пътуване до Гьокчеада и да изберете най-подходящия хотел или пансион, според вашите предпочитания.