Българският закон за достъп до информация няма нужда от промени Това каза Гергана Жулева - изпълнителен директор на фондация "Достъп до информация" на обсъждане на новите стандарти в областта на достъпа до информация в Бургас.
"Ратифицирането на Конвенцията от страна на българския парламент ще бъде гарант за това право в България, както и ще създаде още по-голяма стабилност при прилагането на закона", смята Жулева. От 2000 година в България има специален закон за достъп до обществена информация, като преди него това право е било упражнявано само на база на конституционни текстове. Едва 3 % са познавали правото през 2000 година, докато десет години по-късно този процент е скочил до 45%, сочи проучване на "Маркет линкс", поръчано от фондацията. Познаването на правото обаче не означава компететност. 22 % от анкетираните са заявили, че се нуждаят от помощ за случаите в които им е отказан достъп до обществена информация.
От програмата вече четвърта година изследват интернет страниците на институциите. До този момент публикациите са били по-скоро пожелателна, тъй като институциите са имали такова задължение, но не било уточнено в закона, че става въпрос за онлайн публикуване.
Проучване на интернет страниците е показало и друга тенденция, че в тези, в които е имало секция за достъп до обществена информация тя е била премахната, което показва проблем с капацитета на администрацията.
Според ръководителят на правния отдел на ПДИ-Александър Кашъмов новото ръководство на МВР проявява намерение за по-голяма прозрачност. Юристът посочи, че от програмата са имали дебат с Министерството относно проектозакона за електронните съобщения, в които се предлагаше пряк достъп. В момента такъв достъп може да има само след съдебно решение. Към момента обаче е публикувана информация, свързана със структурата на МВР. По инициатива на Министерството информацията е извадена от държавната тайна, допълни Кашъмов. "Все по-малко са институциите, които можем да кажем, че традиционно са непрозрачни", допълни той. Откри се за достъп до информация дори една такава свръх секретна служба като Националната разузнавателна служба, която преди това беше осъдена по две дела да предостави информация, допълни юристът. „Не можем да кажем, че има институция, която е традиционно закрита за обществото. Разбира се едни или други институции не желаят или без голямо желание дават информация, но в тези случаи има вече демократични механизми, съдебен контрол. Последните 10 години показаха, че нещата в България работят, коментира Кашъмов.
Силвия Шатърова
