IMG_1091

IMG_1091

Деца от българската диаспора препитаха президента Росен Плевнелиев "Българска памет". Традиционно форумът се проведе в гранд хотел "Варна", а в него се включиха над 250 младежи от Украйна, Молдова, Западните покрайнини, Македония, както и от района на Родопите.IMG_1074

"Искам да уча народно пеене в България, но имаме проблеми с визите, какво можете да направите по въпроса?", първа атакува Марина Щербанова от Украйна. "Какви са възможностите за реализация, ако бъда приета тук и завърша туризъм?", включи се и сънародничката й Ани Симонова. Гостите напомниха, че българската диаспора в Украйна наброява официално 230 000 души, неофициално – над половин милион, а от 2006 г. насам броят на младежите, които искат да учат у нас, постоянно расте. Представители от Молдова се поинтересуваха как могат техни танцови състави да вземат участие в наши фестивали, а Павел Николенко призова за намеса на най-високо ниво, за да бъде спряна тенденцията за съкращаване на часовете по български език в местните молдовски училища. Маринела Петреска,  председател на сдружение "Македоно-българско приятелство", помоли за помощ за откриване на училище в Битоля, в което да се изучава български език. Аплодисменти обраха и децата от Родопите – чаровната Айсен от Якоруда попита: "По-напред ли сме от Румъния по пътя за влизането ни в Шенген, с какво можем да помогнем за този процес ние, младите?" Включиха се и други девойки - Шукрие Кехайова от с. Сърница се поинтересува дали младежите у нас са конкуретноспособни в ЕС, след като завършат висше образование.IMG_1063
Активността на участниците видимо вдъхнови д-р Милен Врабевски – председател на фондация "Българска памет" и основен генератор на проявата. "Тези деца са другото, по-доброто лице на Сърница, която напоследък влиза в новините предимно с темата радикален ислям", заяви той. Д-р Врабевски напомни, че до скоро населението в Якоруда пък се е самоопределяло изцяло като турско. След активната образователна работа на фондацията там обаче данните от последното преброяване отчели, че вече има хора, самоопределящи се с българско самосъзнание, 25%  не са се самоопределили.
Впечатлен от децата, президентът Росен Плевнелиев се ангажира по всички теми - по-активна работа по въпроса за визите и за изработване на новата стратегия за българите в чужбина, подобряване на културните връзки с диаспората. Той припомни, че България вече е реагирала по отношение редукцията на часове по роден език в Молдова, като са изпратени писма до президента и премиера на страната. "Очакваме македонското правителство да преразгледа политиката си спрямо нас, нека нашите съседи добре помислят какво искат да символизират – добросъседство или агресия и манипулация", сподели Плевнелиев. IMG_1058
Д-р Врабевски пък припомни, че основна цел на семинара е приобщаване на младежите от историческата ни диаспора на Европа. Той изрази увереност, че подобни прояви укрепват връзките на нашите сънародници с България. В програмата на семинара са предвидени лекции по европейска интеграция, българска история и култура, предприемачество, както и посещения на старите български столици Плиска, Преслав и Велико Търново. В рамките на културно-образователната инициатива, реализирана от „Българска памет” от 2007 г. насам, близо 2000  младежи от общностите ни зад граница са имали възможност да опознаят културата, бита и актуалното настояще на България.
Д- р Милен Врабевски е завършил Медицинския университет във Варна през 1995 г. Той е собственик на частна научно-изследователска организация за мониторинг и развойна дейност в няколко европейски столици. 
През 2007 г. учредява Фондация „Българска памет”, чиито приоритети са образователни инициативи за евроинтеграция и развитие на гражданското общество, борба с демографската криза и реинтеграция на общностите от историческата диаспора.
През 2011 г. д-р Милен Врабевски е отличен със специалната награда на Българския дарителски форум „Личност на годината с най-голям принос за развитието на благотворителността в България”.
От 2012 г. д-р Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтът (CGI).
Близо 2 млн. Българи живеят извън границите на България, от които почт иполовин милион са част от историческата диаспора в близката чужбина.

Текст и снимки Розалина Димитрова