Enevec5
Долни Еневец – изгубеното село в сърцето на Балкана
насред Тревненския Балкан, където се намира, терена около мястото е така трудно проходим, че по-скоро бихте се върнали откъдето идвате, вместо да продължите и да откриете отдавна изоставеното село. Днес в Долни Еневец или Долни Дупини, както е старото име на селото, не живее абсолютно никой. Последните му жители си отишли от този свят преди няколко десетилетия. А някога тук били домовете на хората от един от най - прочутите родове дюлгери – всепризнати с уменията строители. Техните красиви къщи и до днес могат да се видят в забравеното вече от всички село. 
През деня, когато ги огрява слънцето и наоколо пеят птички, притаени сред гората те изглеждат приветливи и живи – толкова стройни и греещи с перфектните си форми са зидовете на старите им градежи. Струва ви се, че ей сега отнякъде ще изскочи усмихната девойка, пременена от глава до пети. Ослушвате се и ви изглежда странно, че не чувате нито гласове, нито шум от присъствие дори. Когато се вгледате обаче виждате, че прикритите от клоните на вековни дървета покриви са полусрутени – гредите им стърчат призрачно и ясно показват, тъжната истина – селото е изоставено. Когато падне мрак спокойствието и тишината тук стават тягостни. Онова, което до скоро ви се струвало романтично и тайнствено, сега вече е по – скоро озадачаващо, та чак злокобно. Трепването на перде под някой счупен прозорец ви стряска, проскърцването на провиснала само на една от пантите си врата ви кара да настръхвате, а плясъкът от крилете на подплашена нощна птица ви кара бързо да вземете решение: „По – добре е бързо да се махам от тук!“.
Така тънещо в забрава открили селото група художници от Велико Търново преди около петнадесет години. Мястото толкова им харесало, че те се вдъхновили да го възродят. Пооправили черният път, водещ до тук, стегнали няколко къщи, окосили тревата ... И започнали да правят тук всяка година пленер. Така попадам и аз с селото, по време на планера. 
Освен творците – художници, скулптори, резбари, каменоделци, на мястото идват и много гости, любопитни да се докоснат до този „самотен остров“. По време на пленера всеки от участниците сам избира къде да работи – насред поляната, в гората или уединен в някоя от запустелите къщи. След края на форума, който се провежда през лятото, се организира голяма изложба. Произведенията са изумителни – очевидно особената атмосфера, която районът притежава дава своя отпечатък върху творбите. Артистите, участващи в събитието определят себе си като млади по дух хора, стремящи се към креативност и експеримент. Те са се обединили в своя арт група, взела старото име на селото „Дупини“. 
По – късно е създадена и неправителствена организация, работеща в сферата на изкуствата и културата, целяща да създава и разширява връзките между организации и хора с различни интереси. „Търсим нови и разнообразни форми за представяне на творчески продукт и културна комуникация, стремим се да популяризира националните традиции и да търсим нови пътища за съвременната им интерпретация. С цел да активизираме международния културен обмен, представяме идеите и програмите си в България и чужбина. Сътрудничим си с организации и хора, работещи 
в областта на интелектуалния труд. Сдружението е организатор на осем поредни ежегодни международни симпозиума в Долни Еневец (Долни Дупини) в Тревненския Балкан. Искаме да оживи това място и да създадем условия за активен културен диалог между творци от страната, Балканите, Европа. Резултатът от проведените пленери става достояние на широк кръг от хора, посредством провеждане на дискусии и изложби, последващи всяко издание“, така оптимистично презентират своята работа хората от сдружението. За целия свой проект те са направили поредица от информационни материали, включващи филми и интернет сайт и са реализирали множество инициативи, свързани с мястото. Най - младият участник в пленера е бил 17 - годишен румънец, а най-възрастният - великотърновец на 58 години. Гости са били творци от Румъния, Италия и Сърбия. Сдружението печели проекти пред Швейцарската културна програма, която спонсорира изявите им. Така идва възможността организаторите да канят свои съмишленици за участие във форумите. Но дори и така Долни Еневец си останал призрачно село, обитавано за кратко през лятото. 
Красотата на природата и на майсторски построените къщи не могли да надвият изискванията на цивилизацията и преди четири години ентусиастите, заели се да съживяват селото, се отказали и избрали за място, където да се събират и да творят, близкото и по - лесно достъпно село Габровци. Там те започнали изграждането на своя база и Долни Еневец отново потънал в потънал в забрава.
