Двата вриса - когато дивото зове

Особено, когато цветовете на есента са посипали всичко и са така разнообразни, сякаш излезли от палитрата на художник. Така шофирането, въпреки че пътя не е в перфектно състояние, но табели все пак има, може да се превърне в удоволствие. А гледката, която се разкрива от моста в непосредствена близост до местността Ковач - спира дъха. Движейки се по пътя за Малко Търново, на 11 км северозападно от града и само на 60-тина км от Бургас, е село Бръшлян.

Селото е архитектурен резерват, заради къщите пример за странджанска архитектура от 18-19-ти век. Въпреки, че се радва на голям брой посетители през лятото, мястото още не се е превърнало в типична туристическа дестинация и в него не се продават нито дюнери, нито хавайски гердани или каквито и да било "спомени от почивката". А есента мястото дори малко пустее, малко натъжава, но и малко обладава. Може и да срещнете някой възрастен мъж, седнал на пейка пред килийното училище да продава книги - справочници за селото или книги за билки. И от него да научите истории за селото.

В Бръшлян им 9 сгради архитектурни паметници, сред тях са църквата "Св. Димитър", на чието място е имало тракийско светилище, килийното училище, Балювата къща. Има музей на открито с автентични земеделски сечива и инструменти предимно от Възраждането. Автентичната обстановка на Бръшлян създава усещането за връщане назад във времето. А ако дори и малкото цивилизация не е по вкуса ви, то само с няколко крачки встрани от селото и може да попаднете в сърцето на Странджа, където "дивото зове". Планината тупти, усеща се сякаш пулса й на места, там където духа на древните траки е още жив.

Края на селото, на 30-на метра след т.нар център се озовавате пред малка дилема - вляво е пътя за параклиса "Свети Панталеймон", а в дясно местността Двата вриса. На не повече от 30 минути пеша, по малка пътечка сред гъста хубава гора изобилстваща от гъби, ще попаднете на поддържан заслон с огнище, горска къщичка в клоните на дърво, чешма. Двата вриса всъщност са двата извора. Всичко говори, че мястото е поддържано от горския, от посетителите, от ловджиите не е ясно, но е факт. Има оставени скари, вестници и малко дърва за огрев, и ... сол. Може би всеки, който отиде там и оставя по нещо?! Сред тишината и спокойствието често се чуват звуците на природата, толкова истински и толкова близо, но някак си все пак на безопасно разстояние. В тази обстановка всеки поне за малко замълчава и се вслушва в звуците на планината, в шума на дърветата.