Има нещо приятно в ходенето по алея, покрита с жълти и червени листа. Снимките са илюстративни

Има нещо приятно в ходенето по алея, покрита с жълти и червени листа. Снимките са илюстративни

Есента носи промени не само в пейзажа, но и в ежедневните ни навици. Сутрините стават по-хладни, денят постепенно се скъсява, а след работа все по-често предпочитаме да останем у дома. Именно през този период обаче разходките навън могат да се окажат особено полезни. Те не изискват специална подготовка, скъпа екипировка или много свободно време, а съчетават физическа активност, досег с природата и възможност за почивка от обичайния ритъм на деня.

Има нещо приятно в ходенето по алея, покрита с жълти и червени листа. Въздухът е по-хладен, светлината се променя, а шумът от стъпките върху сухата шума напомня, че не е необходимо всяка свободна минута да бъде запълнена с работа или задачи. Ползите от подобна разходка обаче не се изчерпват с доброто настроение. Редовното ходене подпомага сърдечносъдовото здраве, поддържането на мускулите и костите, а времето сред природата може да има положителен ефект и върху психическото състояние.

Ходенето е повече от начин да стигнем от едно място до друго

Една от причините разходките да са толкова подходяща форма на движение е, че могат лесно да се включат в ежедневието. Не е необходимо човек да спортува активно, за да извлече полза от тях. Дори когато започнем с кратки маршрути, постепенното увеличаване на времето, прекарано в ходене, помага да изградим устойчив навик.

При по-бързо темпо сърцето и дихателната система работят по-интензивно, а мускулите на краката участват активно в движението. Редовната физическа активност е свързана с по-добър контрол на кръвното налягане и кръвната захар и с по-нисък риск от редица хронични заболявания. Ходенето може да подпомогне и контрола на теглото, особено когато е част от цялостен режим с балансирано хранене и достатъчно движение през деня.

Общите препоръки на Световната здравна организация за възрастните са поне 150–300 минути аеробна физическа активност с умерена интензивност седмично. Това не означава, че всеки трябва веднага да започне с дълги преходи. Важни са редовността и постепенното съобразяване на натоварването с физическите възможности.

Есента предлага и разнообразие от терени. В парка обикновено има равни алеи, подходящи за спокойно ходене, докато пътеките в гората често са по-неравни и изискват повече внимание. При ходене по подобна повърхност тялото трябва непрекъснато да се приспособява към малките промени във височината и наклона. Това може да увеличи натоварването на някои мускули и енергоразхода, но ефектът зависи от конкретния терен, скоростта и физическата подготовка [1].

Неравната пътека обаче не е непременно по-добрият избор за всеки. Под мокрите листа могат да се крият корени, камъни и хлъзгави участъци. Затова удобните обувки с добро сцепление и внимателното избиране на маршрута са по-важни от желанието разходката да бъде максимално натоварваща.

Защо природата ни помага да се отпуснем

След няколко часа пред компютър, разговори по телефона и постоянно превключване между задачи човек често усеща умора, дори да не е извършвал физически труд. Разходката в парка няма да премахне всички източници на напрежение, но може да осигури необходимата пауза от тях.

Общуването с природата предлага различен тип стимули от тези, с които се сблъскваме в ежедневието. Вместо да следим съобщения, срокове и информация на екрана, можем да насочим вниманието си към дърветата, светлината между клоните или променящите се цветове на листата. Това не изисква съзнателно усилие и за някои хора е начин да се откъснат за известно време от натрупаните задачи.

Научните изследвания подкрепят връзката между престоя сред природата и намаляването на стреса. В проучване, публикувано през 2019 г. във Frontiers in Psychology, изследователите проследяват промени в показателите за стрес при хора, които прекарват време сред природата. Резултатите показват, че нивата на кортизол в слюнката намаляват, като най-голям ефект е отчетен при преживявания с продължителност около 20–30 минути [2].

Това не означава, че всяка разходка ще доведе до еднакъв физиологичен резултат. Въпреки това данните подкрепят една практична идея: кратката почивка навън може да бъде смислена част от грижата за психическото здраве. Не е задължително да отидем далеч от града. Понякога близката градинка или алеята с дървета са напълно достатъчни, за да сменим обстановката.

Какво ни дава времето сред дърветата

Разходката в гората се различава от движението по натоварена улица не само с гледката. Различен е шумът, качеството на въздуха, температурата и т.н. В горската среда се отделят и летливи органични съединения, известни като фитонциди, някои от които се произхождат от дърветата.

Японският изследовател Кинг Ли и колегите му публикуват през 2008 г. проучване, в което сравняват престой в горска и в градска среда. При малка група от 12 здрави мъже след досега с природата са отчетени промени в активността и броя на естествените клетки убийци (NK клетки), които участват в имунната защита. Някои от наблюдаваните промени се запазват и след приключването на експеримента [3].

Това е интересен резултат, но трябва да се разглежда в контекст. Изследването е малко и включва многодневен престой в гората, а не само кратка есенна разходка. То не доказва, че ходенето сред дърветата предпазва от грип, настинки или рак. Не е установено и че фитонцидите сами по себе си обясняват всички наблюдавани ефекти.

По-сигурният извод е, че времето сред природата съчетава движение и възможност за намаляване на ежедневния стрес. Ако имаме избор между разходка по натоварена улица и маршрут през парк, по-тихата и зелена среда често е по-приятна. Разбира се, качеството на въздуха има значение и при силно замърсяване или висока концентрация на фини прахови частици е разумно да се избере друго място.

Дневната светлина, настроението и сънят

През есента денят постепенно става по-кратък. Много хора прекарват сутрешните и следобедните часове на закрито, а когато излязат от работа, вече се стъмва. Това ограничава времето им на естествена светлина и може да промени обичайния ритъм на съня и бодърстването.

Светлината е един от основните сигнали, по които организмът синхронизира вътрешния си биологичен часовник. Престоят навън през деня, особено в сутрешните часове, може да подпомогне този процес. Разходката не е лечение на сезонното афективно разстройство, но редовното движение и излагането на естествена дневна светлина могат да бъдат част от грижата за настроението и съня.

Има значение и кога излизаме. Ако работният график позволява, кратка разходка сутрин или по обяд е добър начин да прекараме известно време на дневна светлина.

Мащабно проучване, публикувано през 2019 г. в списание Scientific Reports, разглежда данни от 19 806 участници във Великобритания. Изследователите установяват, че хората, които прекарват поне 120 минути седмично сред природата, по-често съобщават за добро физическо и психическо здраве в сравнение с хората без такъв контакт [4]. Проучването показва връзка, а не доказва, че точно два часа сред природата са универсална здравна норма. Въпреки това резултатите дават добра отправна точка за хората, които искат да отделят повече време за разходки.

Как да направим есенните разходки част от ежедневието

Най-лесно се изгражда навик, който не изисква голяма промяна в графика. Вместо да планираме дълъг преход, можем да започнем с 15–20 минути в близкия парк и постепенно да увеличаваме времето, когато това е удобно.

Полезно е темпото да бъде съобразено с физическата ни форма. При умерено натоварване дишането се ускорява, но все още можем да разговаряме, без да се задъхваме силно. Ако не сме свикнали да се движим редовно, няма нужда още от първия ден да вървим бързо или да избираме стръмни маршрути.

Обувките трябва да са удобни и стабилни, особено когато алеите са мокри. Добре е да се избягват участъци с дебел слой хлъзгави листа, ако под тях не се вижда настилката. При по-ниски температури подходящото облекло на няколко слоя позволява да се приспособим към промяната в телесната температура по време на движение.

Не е задължително разходката да има конкретна спортна цел. Можем да вървим с приятел, да разгледаме нов маршрут или просто да оставим телефона в джоба за известно време. Ако обаче се движим в близост до пътното платно или пресичаме улици, вниманието към околната среда остава важно.

Есенните разходки не изискват специален повод. Те са достъпен начин да включим повече движение в деня си, да прекараме време на естествена светлина и да сменим обстановката след часове работа. Не е необходимо всяко излизане да бъде дълго или да носи измерим резултат. По-важно е да се превърне в навик, който можем да поддържаме и когато времето стане по-хладно.

Използвани източници

[1] Voloshina, A. S., Kuo, A. D., Daley, M. A., Ferris, D. P. (2013). Biomechanics and energetics of walking on uneven terrain. Journal of Experimental Biology, 216, 3963–3970. https://doi.org/10.1242/jeb.081711

[2] Hunter, M. R., Gillespie, B. W., Chen, S. Y.-P. (2019). Urban Nature Experiences Reduce Stress in the Context of Daily Life Based on Salivary Biomarkers. Frontiers in Psychology, 10, 722. https://doi.org/10.3389/fpsyg.2019.00722

[3] Li, Q. et al. (2008). Visiting a forest, but not a city, increases human natural killer activity and expression of anti-cancer proteins. International Journal of Immunopathology and Pharmacology, 21(1), 117–127. https://doi.org/10.1177/039463200802100113

[4] White, M. P. et al. (2019). Spending at least 120 minutes a week in nature is associated with good health and wellbeing. Scientific Reports, 9, 7730. https://doi.org/10.1038/s41598-019-44097-3