Една жена от ЮАР намери своя дом в Бургас

свой втори дом Бургас. Родената в ЮАР жена, тръгва към България през лятото на 2010 година заедно със съпруга си Нийл. "Нищо не знаех за страната ви. И си признавам, че бях негативно настроена. Първото, което видях бяха гетата с цигани на влизане в София. Столицата ви беше първото нещо, което видях и си казах: "Добре". После минахме през страната, за да стигнем до морето. Имате невероятна природа. Но Слънчев бряг не ми хареса. Когато стъпихме там с мъжа ми: "Ужак". Бяхме решили да търсим жилище, което да купим. Спряхме в Бургас и тогава си казах: "Много добре!". Така и не стигнахме до Варна", разказва Лин.

Мнозина ще решат, че идването й в страната ни е една недобре обмислена аватнюра. Не, за нея и съпруга й това е едно ново начало.

Корените на Лин и Нийл са в ЮАР. Двамата имат семейна компания за петрол, която дава работа на близо 40 души. До преди няколко години, когато с решение на правителството всички собственици на фирми трябва да дадат определен процент от акциите си на свои дългогодишни служители и да ги направят съдружници. Желателно е тези работници да бъдат чернокожи. И фамилия Войт го прави. Избира петима от най-дългогодишните си служители и им прехвърля част от акциите си. С това обаче нещата не се променят. Напротив, стават по-сложни. До деня, в който банковите сметки на фирмата са блокирани. "След 40 години, посветени на компанията, след всеки ден прекаран от 7.00 до 19.00 часа в офиса, все едно бяха проболи сърцето на Нийл. Загубихме всичко. Тогава той замина за Казахстан. След известно време и аз го последвах", разказва Лин. Там Нийл среща българи. Те му разказват за страната ни. Това провокира семейството да тръгне към България. От Казахстан двамата се отбиват в Швейцария, където е омъжена дъщеря им и оттам с кола потеглят към Балканите.

След първите три седмици и покупката на жилище, семейството се връща в Швейцария, за да оформи документите си. При повторното идване в Бургас започват и интересните случки на Лин и Нийл с българите.

"Тук е далеч по-спокойно, отколкото е в ЮАР. Там на всеки процорез има метални решетки. Престъпления стават непрекъснато. Не че и тук не стават, но спокойствието, което вие имате, там го няма. Може би вие не можете да го усетите така, както го усещам аз", споделя жената. Първата дума, която научава на български е "горе-долу". Чува я от майсторите, които ремонтират апартамента им. Иван и Стойчно не говорят английски. С познанията си по руски Лин успява да се разбере с двамата. Въпреки езиковата бариера, тя е категорична, че майсторите й са се справели блестящо. И сега двамата със съпруга й се радват на своя нов дом.

"Тук животът е прекрасен. Не се налага да изминаваш километри, за да отидеш до магазина. Можеш просто да слезеш долу по пантофи и да си напазураш. Животът в ЮАР е различен. Там делникът ти минава така - от дома в колата, до магазина, после обратно в колата, до офиса, пак в колата и така. Без кола си загубен. А тук мога да се разхождам непрекъснато. Обичам да тичам в Морската градина. Градината ви е невероятна, много по-красива от тази във Варна", не спира да хвали новия си дом Лин. Тя е очарована и от кмета на общината - Димитър Николов. Срещнали го случайно по време на някаква проява и той както паздравявал наред бургазлии, спрял пред съпруга й и му стиснал ръката.

Сега Лин се радва на хубавото време, на възможността да кара колело и да общува с новите си приятели, които е намерила в езиковия център "Words". От известно време тя посещава редовно часовете по български език, който изучава. Вече има определен набор от думи, които използва. Много й помагат знанията по руски език.

В езиковия център Лин освен ученичка вече е и учител. Тя е сертифициран преподавател, в чиито качества се убеждават в центъра. Работи с напредналите курсисти, които изучават в "Words" английски език. Те са очаровани от произношението й и с лекота общуват с нея.

На въпроса, до кога ще остане в Бургас, Лин категорично отговаря: "Докато умра!".