Slivarovo8

Slivarovo8

Едно време в Сливарово се влизало с открит лист

Жителите му до неотдавна са били в особения вид изолация, обуславяна от граничния режим. Селото е единственото, което се намира зад някогашното гранично съоръжение, наричано кльон. Там някога, за да ти дойде близък на гости, е трябвало да му се издаде специален документ, наричан "открит лист". Без него посещението на зоната е било недопустимо. Както повечето хора в подобни райони в онова време, на местните непрестанно им се е налагало да бдят за "диверсанти". Тази натрапена предпазливост е Slivarovo11Slivarovo9оставила отпечатък върху тях до днес. И сега, толкова много време след промяната на системата, у тукашните хора личи непресторена недоверчивост. Невидима бариера създава дистанция, която те неизменно налагат, посрещайки чужд човек в селото си. Това съвсем не означава, че не са гостоприемни. Истинското им доверие обаче се печели наистина трудно. За сметка на това, нарекат ли някого приятел, то е за цял живот.

До Сливарово и до днес няма изграден асфалтов път. Но тук, сред вековните дървета, са запазени множество автентични странджански къщи. А природата се е съхранила непокътната. Наблизо преминава река Резовска. Тук бреговете й са стръмни, на места дори пропастни. Slivarovo5Slivarovo13По официални данни от 2011 година, тук целогодишно живеят само единадесет души. Старото име на селото е Кладара и произхожда от странджанската дума "клада" - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост. За съществуващо на селище тук още от дълбока древност, свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките от тракийска и късно антична крепост, тракийското скално светилище, с изсечени в скалата каменни кръгове. В района на селото са открити и следи от добив на злато и са намерени малки стъклени чашки, в които е останал златоносен пясък.

Данните сочат, че на сегашното си място селото възниква през ХVІІ век. Основният поминък на хората тогава е бил земеделие и животновъдство. През Преображенското въстание жителите на Сливарово проявяват активност и за ръководителите и участниците във въстанието то е важен организационен пункт. Възстанниците го наричали с кодовото име Оряхово. След като попада зад кльона, селото се обезлюдява, а много от къщите започват да се рушат. След 1989 година живота тук се възражда. Slivarovo1Slivarovo2Особено благоприятно влияние върху благополучието на местните хора оказва подкрепата от страна на активистите на природен парк "Странджа". Тук преди няколко години се състоя ежегодния Фестивал на Заланиката и мястото, макар и само за наколко дни, се превърна в своеобразен център на Странджа. Тогава за жителите на Сливарово бе организирана екскурзия до турската част от планината. Така те имаха възможност да се срещнат със своите съседи от другата страна на река Резовска и да видят как те живеят и се справят с трудностите на "граничния живот".

По бреговете на река Резовска вече има обособен туристически маршрут, предлагащ невероятни гледки към планината. На 12 километра от селото се намира пещерата - светилище "Света Марина". До нея се стига по горски път, пресичащ букови гори, в които расте чудното цвете странджанска заленика. Ако сте в района през месец май, бихте могли да се насладите на красивите й розово – виолетови цветове. През останалата част от годината, вечнозелените й листа украсяват гората и й придават особено очарование. За да стигнете до светилището успешно, е добре да сте придружен от местен водач, който ще ви приведе през местностите "Върли дол" и "Зипка", за да достигнете до местността "Ликуди", където се намира пещерата. Преходът е с продължителност от около четири часа. С тази пещера е свързана древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата, поставена в светилището посетителите оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро изображения на болния орган, който ги измъчва или на цяла човешка фигура. Наричат тези фигурки вотиви и се вярва, че болестта ще остане върху тях.Slivarovo3

Денят на светицата (30 юли стар стил, 17 юли н.ст.), бил голямо събитие за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича "лефтерски панагир". Празникът е нощен. Поклонниците правели трапези и преспивали до пещерата с надежда за изцеление или за сън - знамение, в очакване на знак от  Света Марина какво да направят, че да облекчат страданията си.  Някога светилището е било един от най – почитаните култови центрове на светицата в Югоизточна Тракия и привличало поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение. В Странджа света Марина се почита като лечителка на бездетните жени.

Недалеч от селото, на площ от 2581.5 хектара, се простира резерватът "Узунбуджак". Той е обявен за защитена територия през 1956 г. и е най - големият и представителен резерват за Странджа. Намира се по границата с Турция. Обявен при създаването си с името "Узунбуджак", по - късно е преименуван на "Лопушна". Преобладават дъбовите гори, но има и впечатляваща букова гора с вечнозеления подлес на странджанската зеленика, която владее големи площи. Съществуват и смесени горуново - благунови гори с възраст над 200 години, височина 30-35 м и диаметър на стволовете над един метър. Някои от тях са били изсечени в края на деветнадесети век при добив на дървени въглища. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката,волският език и много други.

Като най – интересни сред влечугите могат да бъдат посочени жълтокоремника, балканския гекон, вдлъбнаточелия и леопардовия смок, а бозайниците са представени от  дивата свиня, сърната, елена, лисицата, чакала, дивата котка и вълка. Тук до преди около век са се срещали и рисове. А още по – отдавна са бродили мечки. Днес за съществуването им свидетелстват само имената на някой горски обекти в различни части на планината.

По време на пролетната и есенната миграция на птиците, край Сливарово може да се наблюдава интересно явление - ливадите наоколо са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели. Те остават тук за кратко, събирайки сили преди дългия преход.

Селският събор на Сливарово е на 9 август, денят на свети Панталеймон - един от най-почитаните в Странджа светци. Тогава всички, които са родом от селото или по някакъв начин са свързани с него, идват тук, за да почетат празника. В църквата „Св. Панталеймон“ се отслужва водосвет и се преви курбан за здраве. По – късно поляните се огласяват от странджански песни и за няколко дни селото оживява -  такова, каквото е било някога, по време на разцвета си.