DSC_7011-1
Еленската базилика крие тайни на няколко века
в България - Еленската базилика. Заслужава си да го изминете, за да видите руините на раннохристиянския храм. Те се намират на шест километра от Пирдоп и ако не отивате там специално, лесно можете да подминете мястото. Стига се по асфалт - отклонение от основния път Карлово - София. 
Мястото на отклонението е обозначено с невзрачна олющена табела, която с нищо не подсказва, че поемайки по този път, ще стигнете до толкова интересен обект, какъвто е старинният храм. Той е построен през пети век от новата ера. През шести век древните архитекти са приложили рядко срещано в историята решение, за да преустроят базиликата - построяват купол на първоначално безкуполния градеж. Така правят сградата по-устойчива. Някога тук се е издигал и манастир - "Свети пророк Илия". От него днес е останал само спомена. В този манастир е прекарал последните си дни свети Патриарх Евтимий.
Останките от старата църква са много внушителни и до днес. Те са с височина над осем метра. Някога градежът е представлявал голяма трикорабна базилика с размери тридесет на седемнадесет метра. От северната страна все още се различава къде е било голямото стълбище. Цялата постройка е била оградена от масивна крепостна стена, която я е правила непристъпна.
Местността, където се намира базиликата се нарича "Еленско". В древността тук е имало светилище на тракийското племе голямо койлалети.
При археологически разкопки в земята около храма са намерени огромно количество еленови рога. Все още за специалистите не е ясно каква точно е била ролята им в култовия живот. Проф. Александър Фол свързва фактите със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината.
В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до 1700 г., когато при поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена - обстрелвана с топове и опожарена.
Първите проучвания на мястото започват учители от местно училище в началото на 90-те години на XIX век. Специализирани археологически разкопки са извършени за пръв път през 1913 г. от професор Петър Мутафчиев. Той обобщава изследванията си в голям научен труд. Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно - консервационни работи. Базиликата е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
Текст и снимки Татяна Байкушева
