Фарът на Емине насочва корабите от 130 години

Фарът на Емине насочва корабите от 130 години

корабите за близостта на брега и да ги предпазват от сблъсък. Най-известният фар и едно от седемте чудеса на античния свят е Александрийският. Той бил построен на остров Фарос, пред входа на пристанище Александрия, тогава столица на Египет, около 280 г. пр. Христа. Представлявал кула, висока сто и осемдесет метра - една от най -  внушителните конструкции, създадени от човека по онова време. Просъществувал цели петнадесет века. Изграден бил от мраморни блокове, захванати една към друга здраво с железни скоби, запоени с олово. Във вътрешността на постройката имало жилища, складове за горивото и голямо стълбище към върха на кулата. Светлината, която излъчвал, идвала от голям огън в основата му. Чрез система от огледала, тя се е отразявал на километри навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът бил разрушен.

За съжаление подобна е съдбата на много морски фарове. Изградени в най-агресивната брегова среда, близо до прибоя, те устояват на ветровете и морските вълни за ограничен период от време.

Някога в по Българското Черноморие е имало двадесет и седем действащи фара. Днес те са много по - малко.

Най-красивият от тях се намира на нос Емине, на седемдесет и пет километра от Бургас. Първообразът му е бил сигнален огън, който са поставяли на колона или стълб, за да се вижда надалеч. Всяка нощ този огън се е запалвал от войните, охраняващи крепостта, която някога се е издигала на това място. Тя е била разрушена по време на османското владичество. Част от основите й са разкрити при строежа на съвременния фар.

Той бил изграден през 1880 година от френското дружество за строеж и експлоатация на фарове Compagnie des Phares de l' Empire Ottomane. Дружествоето било създадено в Цариград. Ето как Карел Шкорпил описва това събитие: "В 1854 г., когато отношенията между Турция и Франция са били много приятелски, в Цариград се съставило едно френско дружество, което сполучило да добие от султана концесия за построяване по бреговете на цялата Турска Империя, фарове за указване пътя и опасните места по него на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0,105 лева на всеки техен вместимостен тон". Инженерите и строителите на дружеството изграждат по българските земи седем фара на два етапа. През първия етап (1856-1866) са построени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и "червеният фенер" на Варненския нос, а през втория етап (1880-1888) - фаровете на Емине и на островите Света Анастасия и Свети Иван.

От 14 август 1909 година морските фарове и навигационни знаци по българското Черноморие са под грижата на българската държава. През 1910 - 1914 г. България строи нови фарове на островите Св.Иван, Св. Анастасия и на нос "Галата". През 1928 г. е изготвена програма за модернизиране на всички фарове по нашето Черноморие. По това време фаровете в Шабла и Калиакра са на румънска територия и Румъния ги модернизира. След Втората световна война, съществуващата тогава дирекция "Водни съобщения", чрез морската хидрографска служба поема грижите за фаровете. От 1949 г. те се стопанисват от министерството на отбраната и от пристанищните власти.

Освен най-красив, фарът на нос Емине е и един от най - стратегическите. Нос Емине е условна граница между Северното и Южното Черноморие. Тук брегът е опасен, ветровете са силни и нерядко променят посоката си внезапно. Последното корабокрушение, което се е случило в подножието на фара е с яхта, която участвала в състезание. Управлявала я жена. Екипажът предприел опасна маневра и въпреки, че ситуацията се развивала в светлата част на деня, не успял да избегне сблъсъка със скалите. Хората за щастие били спасени, но плавателният съд станал на трески.

Фаропазачите на Емине са петима. През четири дни те се редуват в двадесет и четири часови дежурства. Един от тях - Борис Апостолов, който заварвам на поста му, разказва, че работи тук от четиридесет и две години. Когато е на вахта, той следи за нормалната работа и правилното излъчване на фара, почиства стъклените му повърхности и контролира допълнителните съоръжения. В тъмната част от денонощието проблясващата светлина на фара със следната периодичност: шест секунди -  проблясък от секунда и половина, последван от четири секунди и половина мрак. Сигналната светлина се вижда се на двадесет мили.  "Каквото и да се е случвало, за повече от петнадесет минути фара не е угасвал. Но дори и тези минути са много. Обикновено отстраняваме неизправностите за по - кратко време. Ако спре тока, минаваме веднага на агрегат", разказва фаропазачът. Фарът не угаснал за по - дълго дори и при голямото земетресение през 1977 година, когато тънката ивица земя, върху което е разположен, се разтресла сериозно. Тогава резервното захранване било с батерии. Борис Апостолов, който в онези мигове е бил в кулата казва, че не успял да се уплаши – толкова бил зает с мисли за техниката, за която отговаря. Осъзнал опасността за себе си чак когато трусът преминал. През времето на своята служба шест пъти му се е налагало да сменя хилядаватовата лампа, с която съоръжението е оборудвано. Фаропазачите винаги имат под ръка поне две такива лампи. Сменят ги на около шест месеца.

Фирмата Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane, която построила фара, монтирала на него оптика Barbier & Fenestre. От 1935 г. тя се намира въз Военноморския музей - Варна и на фирмената табелка личи година на производството - 1880. Тази оптика от пета степен работела на двойно рафиниран петрол. През 1932 година била поставена оптика Julius Pintsch, работеща с маслен газ. През 1935 г. тя е преустроена на ацетилен, а през 1962 г., когато фарът е електрифициран, е заменена с електрическа оптика М - 500.

Нос Емине е отделен от планинската верига с дълбок ров, който може би е бил защитен за древната крепост Емона. Той изключително много затруднява достъпа до фара. В лошо време – при поледица и силен снеговалеж, до него може да се стигне само пеша. В скалите ясно личи и разместване на земните пластове, което може би един ден ще активизира свлачищен процес, предполагат местните хора. Неотдавна скалите на залив, разположен в съседство се сринали ненадейно в морската бездна и десетки тонове скална маса изчезнали в морето за секунди.

Трудните условия за работа и рискованите ситуации обаче не са смущаващи за работещите тук, казват самите те. Сега, по стечение на обстоятелствата, Борис Апостолов осъвместява длъжността си на фаропазач с тази на кмет на село Емона. Не планира пенсиониране. Поне докато не навърши сто години. Селото е известно със своите дълголетници, така че думите му звучат правдиво.

До преди няколко години, наред с фара, на Емине е имало и радио маяк - един от трите по Българското Черноморие. Последната голяма зимна буря обаче съборила мачтата му и той вече не функционира.

На Емине завършва Европейският пешеходен маршрут Е - З, като в българската част той е известен с името "Ком - Емине". Пристигането на туристите, преминаващи по него, разнообразява иначе скучния живот на фаропазачите. Дежурства тук дават и метеоролози. От изградената на мястото метео станция, се подава актуална информация за температурата, валежите, скоростта на вятъра и други параметри на времето.

Фарът на нос Емине привлича като магнит посетителите на мястото. До кулата му обаче не може да се влиза свободно. Сградата попада в пределите на военното поделение, което се намира там и достъпът става само след получаване на специално разрешение. Но дори и от далеч романтичният изглед на фара е достатъчно впечатляващ.