Георги Димитров си подарява книгата за своя 30-ти рожден ден. Снимка Лина Главинова

Георги Димитров си подарява книгата за своя 30-ти рожден ден. Снимка Лина Главинова

Георги Димитров е роден на 5-ти май 1989 година в Бургас. През 2006 година, докато още е в дома за деца лишени от родителски грижи "Александър Георгиев Коджакафалията", създава танцова формация "Петлите". Началото е поставено с четири деца, които също като него живеят по това време в дома. За да реализира идеята си за "Петлите" Георги разчита на помощта на Петя Чакърова. По това време тя е имала театрална школа в дома. Заразен от случващото се в школата, Георги решава, че може да създаде танцова формация. Петя Чакърова му помага активно в началото, за да постави началото на проекта си. И до днес, 13 години по-късно, Петя Чакърова помага на "Петлите" и на техния ръководител.

Тази година Георги Димитров става на 30 години и е решил да отбележи годишнината с издаването на биографична книга, за написването на коята работи заедно с журналистката Елка Василева. По книгата ще бъде създаден и танцов спектакъл, чиято премиера е на 11-ти юни в Летния театър на Бургас.

 

- Колко от хората, които Ви помогнаха в началото, когато създадохте "Петлите" продължават и днес да са част от екипа?

- Много голяма част от тези хора са до мен и до днес. Когато започнеш да реализираш проект, какъвто е "Петлите", и в началото няма никакви средства, но на някакъв етап вече има постъпления, всеки започва да се оглежда и услушва. През годините разбрах, какво представляват хората. Не казвам, че ние не плащаме на хореографите, с които работим по спектаклите или на режисьорите, но сумите, които заделяме за това не са големи. Не можем да си позволим да платим големи хонорари.

Хореографите, с които си партнираме не го правят, заради парите, които получават, а заради идеята. Те виждам много добре, какви са паричните постъпления и за какво се изразходват тези средства.

Много хора останаха и са до нас и сега. Тези, които са си тръгнали, са го направили по различни причини - един, защото е сбъркал, друг, защото не му удобно това, което прави и не вади пари от това, трети се разделя заради любовна сага и така нататък. Хората, които са си тръгнали са тези, които са нямали какво да вземат.

През годините съм имал много интересни ситуации в "Петлите".

- Как през тези 13 години от един социален проект "Петлите" се превърнаха в проект, който създава друг тип изкуство?

- Това е идеята. Желанието ми беше чрез децата от домовете и семействата да направим този проект. В началото ни съжаляваха. Разбрах обаче, че това не ми харесва. Не искам някой да ме съжалява, а всеки зрител да влиза в залата срещу билет, който си е закупил за нашия спектакъл, а постъпленията от продажбата на билетите да инвестираме в това, което правим. Имаме една субсидия от Община Бургас. Имаме платени участия и благодарение на тези постъпления се издържаме и създаване новите си спектакли.

През 2018 година имаме спечелени 18 000 лева. А само разходите за създаване на спектакъла "Легендата" са 24 000 лева. Няма как да се издържаме, ако не се стремим да ставаме все по-добри и ако не работим с екип, който иска да изглеждаме професионално на сцената. Но ако нищо не правим, а искаме хората да ни дават пари, то след време поканите за участия ще спрат. А те продължават и сега, което показва, че работим в правилната посока.

Ние не създаваме само танцови спектакли. Ние работим с всяко дете, така че то да не попадне в неблагоприятна ситуация. В книгата, която ще излезе през май, разказвам различни случки, за които хората не знаят. Имаме ситуации при които деца са попадали в канал за трафик и ние сме ги спасявали, имало е случаи, в които някои не искат да учат или да работят, когато станат пълнолетни и смятат, че държавата им е длъжна. Ние, екипът на "Петлите", сме тези, които говорят с децата и следят, какво правят те. За 13 години имаме добри резултати. Доста деца са успели да се реализират, да учат в университети, да си намерят добра работа.

- Къде са реализирани тези успешни деца на "Петлите"?

- В Бургас, в София, в чужбина. Имаме деца, с които не можахме да се справим, но не можеш да успееш на 100%.

Наскоро имахме едно вътрешно обучение, а темата беше - какви са правата на работника и на управителя във фирмата. В него участваха и деца, и родители, чиито деца танцуват в "Петлите". Оказа се, че според 60% от отговорите само работниците имат права, а управителя няма. Толкова е сбъркано мисленето на тези деца. Те смятат, че мама и тати и държавата им е длъжна, а те ако могат да не правят нищо ще е най-добре. Прави ми нпечатление, че младото поколение не иска да работи за 500 лева, защото може по по-лесен начин да изкарат повече пари. Не всички деца са така, разбира се.

От две години работим добре с една верига магазини в Бургас. За този период от време там вече работят наши деца. Те вече се задържат и работят там. Те са сами там и се справят. Нас ни търсят само, ако има някакъв проблем и трябва да съдействаме за решаването му.

Мисленето им грешно. Няма кой да им обясни, че никой не им е длъжен. Докато са в институциите няма кой да им обясни някои неща и ако няма кой да ги подкрепи, нещата не се случват.

- През всичките тези години, колко деца от институции и от семейства са минали през "Петлите"?

- Нямаме точна статистика. Но покрай спектакъла, който е свързан с биографичната ми книга, сме поканили всички участници в "Петлите", които са минали през формацията през годините. Около 40 танцьори, които са били във формацията през тези години ще участват в спектакъла, който подготвяме. Всичко, което зрителите ще видят е свързано с моя живот, който разказвам в книгата.

- Новият спектакъл, по който работите, е създаден по автобиографичната Ви книга. Как е заглавието му?

- Имаме пет работни заглавия. Все още не сме избрали това, което ще носи името на спектакъла. Премиерата ще бъде на 11-ти юни в Летния театър на Бургас.

Рожденият ми ден е на 5-ти май и винаги на тази дата децата ме изненадват по някакъв начин. Затова реших датата на спектакъла на бъде на 11-ти юни. Веднага след премиерата заминаваме за Италия, където ще участваме в Международен фестивал. Миналата година се върнахме с Гран при от фестивал в Германия. Надявам се и тази година да се върнем с награда.

В момента събираме средства за пътуването ни до Италия. Виржиния Иванова - носителка на титлата "Мисис Бургас 2018" много ни помага, за да съберем нужната сума от 6 400 лева. Оказа се, че тя е фен на "Петлите". Това го разбрах, когато се свърза с мен и каза, че има желание да ни помогне. 13 души ще пътуваме за Италия, където ще предстаним "Легендата".

- Как през годините родителите, чиито деца танцуват в "Петлите" промениха отношението си към подрастващите, които живеят в центрове за настаняване от семен тип?

- Имали сме случаи, при които в залата влиза родител заедно с детето си и като разбере, че във формацията има дете от институции си тръгва. Има и такива, които остават. Освен, че децата танцуват при нас, родителите им и те самите участват в различни събития, които си организираме, ние много общуваме, разговаряме за проблемите, обсъждаме ги, празнуваме заедно рождените дни, пътуваме. На почти всяка репетиция отделяме време, за да разговаряме по дадена тема. Подкрепяме се взаимно.

Тази година ще имаме абитуриент и всички помагат, за да го изпратим по подобаващ начин.

Ние не делим децата на такива от дом или от семейство. Между тях няма разлика. Те са приятели. Те излизат заедно, общуват, имат групи в социалната мрежа, контактуват си. Аз също съм част от тези групи и виждам, какво споделят.

Децата много се радват, че пътуваме. При нас има правила и ако се налага се наказваме.

- Децата, които са напуснали "Петлите", защото са станали големи как поддържат връзката с Вас?

- Всеки, който иска поддържа връзка с нас. Има деца, които напускат, защото нещо в нашата организация и екипност не им харесва. Има дете, което си е тръгвало, защото няма главна роля в спектакъл.

Когато започнахме работата по спектакъла, който ще бъде по книгата, бях изненадан колко много хора ме подкрепят. Разбрах, че ме ценят и уважават и вече не гледат на мен като на онова момче от дома.

Кметът на Бургас Димитър Николов ще бъде патрон на спектакъла.

През май, когато книгата излезе от печат, ще я представим и ще обявим имената на всички, които участват в спектакъла и ни подкрепят.

- Има ли друг такъв проект като "Петлите"?

- Не, няма такъв проект. Дори не знам някой, минал през институция, е издал книга. Правя го, за да покажа как се е променила моята съдба, кои хора са се опитвали да помогнат и кои да ни пречат. Не говоря с конкретни имена. Искам да надъхам децата, че когато искат нещо, то стана.

- Как се роди идеята за книгата?

- Идеята е моя. Пожелах си я. Харесвам много творците от музикалната гилдия. Един от хората, на които много се възхищавам, това е Слави Трифонов. Прочетох я на един дъх. След това прочетох книгата на Криско, представям си сега реакцията на мнозина, като четат какво казвам. Започнах да го харесвам, когато прочетох книгата му. Разбрах какво е преживял, за да стигне до тук. Тези две книги много ме надъхаха.

Слави е много голям в това, което прави. Дава ми идеи като наблюдавам това, което създава - концерти, които организира, сцените които строи, ефектите и т.н. Учил съм се и от Нешка Робева. Не мисля, че правя нещо лошо, че се уча от най-добрите.

- Как решихте да напишете книгата заедно с журналиста Елка Василева? Всъщност Вие й разказвате историята си, а тя я облича в думи?

- Да, точно така. Аз й разказвам, тя пише. Когато реших за книгата, споделих идеята си с мои познати, на които Елка е близка и те ми я препоръчаха. За мен беше важно, докато работим над книгата никой да не разбира за това. Помолих я и тя спази уговорката. Елка е страхотен човек. Много е точна. През годините съм попадал на много хора, които са ме тормозили. Елка ме обгрижваше. Никога не е повишила тон, по времето когато работихме. Казвам го, защото през годините винаги съм срещал хора, които искат да им се кланям без да проявават отношение към мен.

- Кога ще бъде готова книгата?

- Ще я представим през май. Всеки, който си купи билет за спектакъла ни, който е на цена 20 лева, ще получи книгата. В нея разказвам интересни неща, как сме създали Петлите. Повествованието е от първо лице. Когато един човек прочете книгата и не те познава и няма обратна връзка с хората, които споделя неща за теб, няма как да разбере дали казваш истината.

- Какво научихте за себе си, докато работехте по книгата?

- Че хората ме обичат и ме ценят. Преди това си мислих, че всички го правят или по задължение, или по друга причина. Имам много близка приятелка в София. С нея често си говорим, какви са хората, какво мислят.

- А какво разбрахте за "Петлите"?

- Че е много успешен проект. Преди си мислих, че нещо не правя, както трябва. Уви, това не е така. Тази година изпращаме поредният абитуриент и той ще учи в Академията в Пловдив. С него работят много хора, за да успее. Той е в институция и имаме подкрепа на директора на центъра.

Ако институциите, НПО работят заедно за едно дете, както ние го правим, резултатът се вижда. Не е казано, че финансовата част е най-важната, да нужна е, но е е най-важното. Когато детето усети, че имам подкрепа и отношение то се развива и успява.