Градски пътешественик - историите на старите къщи

Градски пътешественик - историите на старите къщи

и се вгледа в детайлите на сградите, край които минава, поговори със съседите, с хората, които среща по пътя си всеки ден. Учудващо е, но се оказва че често, новодошлия в един град турист знае за него повече, отколкото жителите му кореняци.

Колко бургазлии например могат да си спомнят името на създателя на Морската градина? Това съвсем не означава, че Георги Духтев е забравен. Но малцина са тези, които знаят, че малката, потънала в зеленина къща, която се намира близо до паметника на Пушкин в крайморския парк, някога е била негов дом. Неотдавна тя беше цялостно ремонтирана. Декоративното осветяване през нощта я превърна в истинска атракция. Някога градската управа разрешила на Духтев да построи дома си в сърцето на парка, изграден от самия него. Днес там се помещава бургаската хидрометеорологична обсерватория към Национален институт по метеорология и хидрология.

Красивите къщи с интересна фасада в Бургас са много. Има обаче една постройка на улица "Георги Шагунов" в центъра на града, която много се отличава от другите. Тя прилича на типичните за стария Несебър къщи. И това не е случайно. Построена била по поръчка на богат несебърски търговец. За да може съпругата му, която той много обичал, да отсяда в нея, идвайки на пазар в града. В онези далечни времена, пътуването от Бургас до Несебър и обратно отнемало много време и било доста уморително за една дама. Минали години и дъщерята на търговеца се влюбила в беден младеж. Бащата не одобрявал връзката им и поставил на щерка си условие: забравя за бедняка и наследява семейното богатство или остава в големия град с възлюбения си и се отказва от наследство. Девойката избрала любовта. А баща й, въпреки заканата си, решил да не я лишава изцяло от имот. Оставил младите да живеят в дървената къща близо до пристанището.

Много тъжна е историята на една от най- известните богаташки къщи в центъра на града- тази на ъгъла между улиците "Цар Симеон" и "Св. св. Кирил и Методий". В нея до преди няколко години живееше самотно последния жив наследник на имота. Красивото стълбище на къщата беше непреодолима преграда за него. Човекът беше инвалид и заради тези стълби стоеше в жилището си затворен като пленник. За да пребивава що- годе нормално в иначе великолепния си дом, той разчиташе на социалните служби. Компания накрая му правеше единствено любимото куче. Днес тази къща, в която преди са се устройвали бляскави тържества и приеми, тъне в разруха. Разкошната й някога градина е изсъхнала до неузнаваемост и само стръковете пролетни цветя, аранжирани кой знае кога в строен порядък, загатват, че видът й не винаги е бил такъв, какъвто е сега.

Една от сградите с любопитна история е тази, в която някога е имало публичен дом. Тя е близо до гарата. Сега е необитаема. По вратите на стаите на втория й етаж още стоят номерата от едно време. Редовните клиенти са знаели, че в номер едно ще ги посрещне черноока гъркиня, в номер две рускиня със златни коси, в номер три мургава татарка, в четири червенокоса туркиня, а в номер пет българска красавица. Услугите били високо платени и през дискретно разположения в малко тунелче вход на къщата влизали само хора "с пълни джобове". Съдържателката притежавала най- хубавия за времето файтон в града. Той бил много луксозен и от градската управа го поискали назаем, за да се представят подобаващо, когато цар Фердинанд дошъл на посещение в града. Гостът така и не разбрал, че се вози в карета със съмнителна репутация.

Пак близо до гарата се намира малка къща, която някога е била турски конак. В нея стоеше първата в града вана за къпане, преди да бъде съборена преди месеци, защото създаваше опасност за минаващите.

И тъй като старите градски къщи са наистина много и всяка си има история, този разказ може да продължи много, много дълго. За всеки, на когото му е интересно да погледне встрани от днешния ден. И да попита старците пред входа "Помните ли какво се е случвало тук някога?".

Текст и снимки Татяна Байкушева