ИИ за резерва, дейността на БНБ и контрола на ЕЦБ след въвеждането на еврото

Темата за въвеждането на еврото в страната ни набира скорост и предизвиква поредица от коментари, вълна от недеволство, протести, инсперирани от политическа сила. Дебатите по темата са изключително важни, за да разберат хората какви са ползите от въвеждането на единната за Европейския съюз валута и у нас.

Конвергентнияг доклад на Европейската централна банка и Европейската комисия е положителен и процедурата продължава.

В контекста на доклада този текст е изключително полезно четиво за всички без значение дали са "за" или "против" влизането на страната ни в Еврозоната.

За целта използвахме китайския Изкуствен интелект Дийпсийк, за да ни събере необходимата информация и да отговори на въпроси, които всеки един българин си задава. Въпросите, които му зададохме са доста, а отговорите подробни и изчерпателни, затова ги публикуваме в три поредни статии под формата на интервю.

Публикуваме последната част от текста.

ИИ за приемането на еврото от България, за ползите и икономическата обстановка в Европа

ИИ за инфлационни ефекти след въвеждане на еврото

- Каква е била тази инфлация спрямо средната за ЕС в тези периоди?

- Дийпсийк

### Сравнение на инфлацията след въвеждане на еврото със средната за ЕС 

Приемането на еврото обикновено води до временна инфлация, която е по-висока от средната за ЕС в същия период. Това се дължи на комбинация от психологически, пазарни и структурни фактори. Ето как изглежда разликата за всяка страна: 

---

## 1. Инфлацията след еврото vs. средна за ЕС 

#### Ключови наблюдения: 

✅ Всички държави са имали по-висока инфлация от средната за ЕС в първите 1–2 години след въвеждането на еврото. 

✅ Най-големият скок е в Литва (2016, +4.4%) и Словения (2008, +2.3%). 

✅ По-късните членки (Латвия, Литва) са имали по-голям ефект, защото ЕС вече е бил в период на ниска инфлация (след 2012 г.). 

---

## 2. Защо инфлацията е по-висока от средната за ЕС? 

### A. Конвергенция на цените (Balassa-Samuelson ефект) 

- Държавите с по-ниски доходи (като Балтия, Словакия) изпитват ускорено изравняване на цените с по-богатите страни от ЕС. 

- Това е структурен ефект, който се случва при всички източноевропейски икономики. 

### B. Психологически и пазарни фактори 

1. Закръгляне на цените 

   - Търговците използват прехода, за да закръглят цените нагоре (напр. от 0.99 € на 1.10 €). 

2. "Евро-оптимизъм" 

   - Увеличава се доверието → хората харчат повече → повишаване на търсенето. 

### C. Разлики в паричната политика 

- Преди еврото, централните банки можеха да контролират инфлацията чрез обменни курсове или лихви. 

- След приемането, ЕЦБ определя лихвите, които може да не отговарят на нуждите на конкретната страна. 

---

## 3. Как се сравнява с днешните условия? 

- Сега ЕС има по-висока средна инфлация (2022–2023: ~6–10%), така че ефектът в България може да е по-слаб. 

- Ако България приеме еврото през 2025–2026, инфлацията може да е 1–2% над средната за ЕС (вместо 2–4% в миналото). 

---

### Заключение 

- Исторически, новите членки на еврозоната са имали инфлация с 1.5–4% над средната за ЕС в първите 1–3 години. 

- Основната причина е конвергенция на цените + психологически ефекти, а не фундаментална инфлация. 

- За България, ако приеме еврото в условия на вече висока инфлация в ЕС, ефектът ще бъде по-ограничен (вероятно +1–2%). 

Това означава, че ако ЕС има инфлация ~2.5%, България може да достигне ~3.5–4.5%, но след 2–3 години разликата ще изчезне.

- В момента България е във валутен борд и следователно гарантира с определени ресурси за валутата си. Колко са тези пари/ресурси и какво ще се случи с тях след приемането на еврото?

- Дийпсийк

### Валутният борд на България и ресурсите за гарантиране на лева 

България поддържа валутен борд (currency board) от 1997 г., при който 1 евро = 1.95583 лева (BGN). Този механизъм изисква пълна покритост на паричната маса с резерви в евро или други твърди валути. 

---

## 1. Какви са резервите на Българската народна банка (БНБ)? 

Към юли 2024 г. (последни данни): 

- Общи чуждестранни резерви: ~ €40–45 млрд. 

 - Включват валутни резерви, злато, МВФ спедирани права (SDR). 

- Резерви, свързани с паричната маса (M3): ~ €35–38 млрд. 

 - Те трябва да покриват 100% от левовите пари в обращение. 

### Разпределение на резервите: 

---

## 2. Какво ще се случи с тези резерви след приемането на еврото? 

### A. Преобразуване на левовите пари в евро 

- Всички левови пари в брой и банкови депозити ще бъдат конвертирани по фиксирания курс (1.95583 BGN = 1 EUR). 

- БНБ ще изкупи всички левове от пазара, използвайки резервите си. 

### B. Каква част от резервите ще се използват? 

- Около €25–30 млрд. ще отидат за директно заместване на левовете. 

- Останалите €10–15 млрд. ще останат като резерв на БНБ в еврозоната. 

### C. Какво ще се случи със златото? 

- Златните резерви ще останат при БНБ, но вече ще се отчетат в баланса на ЕЦБ. 

- България ще има право на печалба от продажба на злато, ако реши да го използва. 

---

## 3. Кой ще контролира останалите резерви? 

- След присъединяването към еврозоната, БНБ ще стане част от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). 

- Резервите ще останат собственост на България, но: 

- ЕЦБ ще има право на надзор върху тях. 

- БНБ няма да може самостоятелно да печата евро – това е право само на ЕЦБ. 

---

## 4. Ще има ли "печалба" за България от прехода? 

✅ Да, заради: 

1. Спестени разходи за поддръжка на валутен борд (БНБ няма да трябва да поддържа левове). 

2. Лихви върху резервите – БНБ ще получава лихви от ЕЦБ върху неизползваната част. 

3. По-нисък риск от валутна криза (еврото е стабилно). 

❌ Но има и потенциални загуби: 

- Загуба на сеенiorраж (печалба от емисията на пари) – ЕЦБ ще я получава вместо БНБ. 

- Ограничена възможност за самостоятелна парична политика. 

---

### Заключение 

- България има достатъчно резерви (€40–45 млрд.), за да гарантира прехода към еврото. 

- Около €25–30 млрд. ще отидат за обмяна на левовете, а останалите ще останат като резерви. 

- Златото и част от валутните резерви ще останат при БНБ, но под надзора на ЕЦБ. 

- Икономиката ще спести от по-ниски лихви и стабилност, но ще загуби част от суверенитета си над паричната политика. 

Прогноза: Преходът ще бъде финансово безпроблемен, но политически и икономически ще има както ползи, така и компромиси.

- За какво служи този 10-15 млрд резерв на БНБ в еврозоната? Може ли да се използва, за какво и при какви условия?

- Дийпсийк

### За какво служи остатъчният резерв на БНБ след прехода към еврото? 

След приемането на еврото, България ще запази €10–15 млрд. резерв (след като €25–30 млрд. отидат за обмяна на левовете). Този резерв ще бъде управляван от БНБ, но в рамките на правилата на Европейската система на централни банки (ЕСЦБ). 

---

## 1. За какво може да се използва резервът? 

### A. Финансова стабилност и кризоустойчивост 

- Ликвиден буфер – за справяне с внезапни панически тегления от банките (като през кризи). 

- Гаранции за изплащане на дългове – ако държавата или банковата система имат спешни нужди от валута. 

### B. Инвестиционни инструменти 

- Държавни облигации на еврозоната – БНБ може да инвестира в сигурни активи като германски или френски държавни облигации. 

- Депозити в ЕЦБ – получава лихва от Европейската централна банка. 

### C. Подкрепа за банковата система 

- Извънредна ликвидност – ако българските банки попаднат в криза (като през 2014 г. с Корпоративна търговска банка). 

- Резерв за "lender of last resort" – макар и ограничено, тъй като ЕЦБ е основният кредитор в еврозоната. 

---

## 2. При какви условия може да се използва? 

### A. Автономност на БНБ спрямо ЕЦБ 

- БНБ не може да използва резервите за самостоятелна парична политика (напр. печатане на пари). 

- Всички действия трябва да са съвместими с политиката на ЕЦБ. 

### B. Ограничения според Договора за ЕС 

- Забранено е пряко финансиране на държавата (БНБ не може да купува български дълг без одобрение на ЕЦБ). 

- Специални процедури при кризи – ако БНБ иска да използва резерви за спасяване на банки, трябва да координаира с ЕЦБ. 

### C. Разпределение на печалбите 

- Лихвите от резервите се разделят между: 

 - БНБ (част от тях отиват за приходи в държавния бюджет). 

 - ЕЦБ (ако резервите са използвани за общи операции). 

---

## 3. Какви са рисковете? 

- Замръзване на активите – В случай на тежка криза, ЕЦБ може да наложи ограничения. 

- Политически натиск – Правителството може да иска резервите да се използват за популистки мерки, но това е забранено. 

---

### Заключение 

- Резервът от €10–15 млрд. служи за стабилност – защита срещу банкови паники и външни шокове. 

- Може да се използва за инвестиции в сигурни активи, но не и за финансиране на държавни дефицити. 

- Управлението е под надзора на ЕЦБ, което гарантира дисциплина, но ограничава автономността. 

Той е "подушната възглавница" на България в еврозоната – не може да се хаби безпричинно, но е жизненоважен при кризи.

- Къде са дефинирани правилата за разходването на тези средства?

- Дийпсийк

Правилата за управление на резервите на Българската народна банка (БНБ) след присъединяването към еврозоната са строго регламентирани в договорите на ЕС и актовете на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ето ключовите източници:

---

### 1. Договор за функционирането на ЕС (TFEU) – Чл. 127–144 

- Чл. 130 – Забранява на националните централни банки (вкл. БНБ) да търсят инструкции от правителствата. 

- Чл. 141 – Определя, че резервите остават собственост на БНБ, но тяхното управление следва правилата на ЕЦБ. 

---

### 2. Протокол №4 към Договорите на ЕС (Статут на ЕСЦБ) 

- Чл. 14.3 – Националните централни банки могат да използват резервите само за: 

  - Поддържане на ликвидност в банковата система. 

  - Интервенции на валутните пазари със съгласието на ЕЦБ. 

- Чл. 30 – Разпределението на печалбите от резервите (БНБ получава част, останалото отива в общия бюджет на ЕСЦБ). 

---

### 3. Регламенти на ЕЦБ 

- ЕЦБ Регламент (EC) №1010/2000 – Детайлни правила за управление на резервите: 

 - Допустими активи: Евро, злато, SDR, облигации със сигурен рейтинг (напр. германски Bunds). 

 - Забранени действия: Пряко финансиране на държавни дефицити (Чл. 123 TFEU). 

---

### 4. Договор за присъединяване на България към еврозоната 

- Ще включва специфични условия за: 

 - Прехвърляне на част от резервите към ЕЦБ (както при Литва през 2015 г.). 

 - Механизми за използване на останалите средства. 

---

### 5. Закон за БНБ (в българското законодателство) 

- Чл. 22–24 от Закона за БНБ ще бъдат изменени, за да се съобразят с изискванията на ЕЦБ. 

---

### Ключови ограничения за разходването: 

1. Няма пряко финансиране на държавата (забранено е БНБ да купува български държавни облигации). 

2. Инвестиции само в сигурни активи (например държавни облигации със рейтинг AAA). 

3. Кризни интервенции – само с одобрение на ЕЦБ. 

---

### Пример от практиката: Литва (2015) 

- Литва прехвърли €700 млн. от резервите си към ЕЦБ като "вноска за членство". 

- Останалите €4 млрд. останаха за: 

 - Кризен фонд за банки. 

 - Консервативни инвестиции (лихвоносни депозити в ЕЦБ). 

---

### Извод: 

Правилата са ясно дефинирани в правото на ЕС и оставят ограничен, но реален простор за използване на резервите в интерес на финансовата стабилност. България няма да може да ги използва за популистки разходи, но ще ги запази като "буфер" срещу кризи.

- Задължена ли е България да приеме еврото след положителен конвергентен доклад и в какъв срок?

- Дийпсийк

### Задължена ли е България да приеме еврото след положителен конвергентен доклад? 

Не, България не е автоматично задължена да приеме еврото дори след положителен доклад. Процесът включва политическо решение и изпълнение на допълнителни условия. Ето ключовите стъпки и срокове: 

---

## 1. Юридическа основа (Договорите на ЕС) 

- Член 140 от Договора за функционирането на ЕС (TFEU) определя, че всички страни (без Дания) са юридически задължени да се присъединят към еврозоната ако отговарят на критериите. 

- НО няма автоматизъм – страната трябва да поиска присъединяване и да получи съгласието на ЕС. 

---

## 2. Процедурата след положителен конвергентен доклад 

1. Конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ (всяка 2 години) – потвърждава дали България отговаря на Маастрихтските критерии. 

2. Решение на Съвета на ЕС – След доклада, държавите-членки гласуват с квалифицирано мнозинство за: 

- Определяне на крайна дата за приемането на еврото. 

- Одобряване на фиксиран обменен курс (1.95583 лв. = 1 €). 

3. Ратификация от българския парламент – Приема се закон за прехода. 

---

## 3. Срокове за преход 

- Ако България получи зелен светлина през 2024/2025 г., реалистичният срок за въвеждане на еврото е 2025–2026 г. 

- Пример: 

- Хърватия получи положителен доклад през 2022 г. и прие еврото на 1 януари 2023 г. (преход за 6 месеца). 

- Литва чака 1 година (одобрена 2014, евро от 2015). 

---

## 4. Може ли България да "забави" или откаже еврото? 

✅ Да, но само чрез: 

- Умишлено неизпълнение на критериите (напр. отказ от реформи). 

- Политическо блокиране (национален парламент или вето в Съвета на ЕС). 

❌ Неофициални забавяния (като при Швеция) са трудни – България няма договорно изключение (opt-out) като Дания. 

---

### Заключение 

- България е задължена по договорите да приеме еврото, но не автоматично – трябва активно да го поиска. 

- След положителен доклад, преходът може да се случи в рамките на 1–2 години. 

- Ако правителството реши да забави процеса, ще трябва да наруши критериите (напр. с дефицит над 3%), но това би имало икономически последствия. 

Практически, ако България получи одобрение през 2025 г., най-вероятният срок за еврото е 2026 г., освен ако няма сериозен политически или икономически обрат.