Премиерата на книгата с къси разкази е на 3-ти декември
Иконом Йоан Карамихалев от столичния храм "Света София" ще представи в Бургас сборника си с къси разкази "В скришната стаичка на сърцето". Премиерата е на 3-ти декември от 18.00 часа в Дома на писателя. Авторът е родом от Бургас. Завършва висше образование в Духовната академия, сега Богословския факултет на СУ "Свети Климент Охридски". Специализирал е в Източно църковния институт и в университета в Регенсбург, Германия. Дългогодишен преподавател по "Омилетика" и "Християнска етика", "Агиология" и "Инославни вероизповедания" в Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски", както и хоноруван асистент в Богословския факултет на Софийския университет.
Освен учебни помагала, той издава и художествена литература. Книгите му обаче са подписани с рожденото му име Янчо Михайлов!
Ето и един от разказите, включен в "В скришната стаичка на сърцето".
Християнско семейство
Анастасия Сотирова бе много вярваща жена. Мъжът ѝ – не толкова, но понасяха един другиму теготите си повече от тридесет години. Децата им вече бяха големи и не живееха при тях и така те се сподобиха с по-голямо жизнено пространство. Сега всеки от тях имаше отделна стая и разполагаше със себе си. Анастасия остана в широкия хол, а Стойчо, съпругът ѝ, се оттегли на спокойствие в стаята, която до някое време обитаваха децата им. Срещаха се най-често в кухнята или пред банята. Ако единият от тях искаше да каже нещо на другия навлизаше в неговото жизнено пространство и в зависимост от това дали другият бе зает с нещо по-важно или не, го изслушваше мълчаливо или пък започваха да обсъждат дадената тема.
Настъпи Рождественският пост. Анастасия спазваше стриктно всички, определени от Църквата пости, а понякога в извънпостните периоди си налагаше едноседмичен личен пост. Стойчо пък, поради многото си болести, постеше както трябва, само през първата и последната седмица на Рождественския и Великия пост.
– Утре е Въведение Богородично, ден на християнското семейство, разрешава се риба. Ти си по-айляк, иди купи две пъстърви, да ги изпечем във фурната – разпореди се Анастасия на съпруга си.
Стойчо купи три пъстърви – две за него като по-ящен и една за Анастасия, овкуси ги и тъй като на Въведение до обяд бе зает, на Анастасия се падна честта да ги запече във фурната. Когато Стойчо се прибра апартаментът ухаеше вече на риба.
– Пъстървата е готова – извести го жена му. – Сготвила съм и вкусна чорбица. Но Стойчо не бе още гладен, а поизмръзнал и се оттегли в своето жизнено пространство да се сгрее с един „крепък чай“. По едно време дочу от кухнята тревожен вик. Затече се да види какво е станало. В задимената кухня се сблъска с Анастасия.
– Забравила съм да изключа фурната. Пъстървата е изгоряла – ридаеше тя. – А така исках да обядваме заедно като едно истинско християнско семейство.
– Спокойно, нали не е станал пожар – успокои благоверната си Стойчо. – Ще отида да купя две пъстърви.
– Ама, къде ще намериш готови?
– Ще намеря – обеща Стойчо. Знаеше две закусвални наоколо, където ходеше понякога да си похапва, когато не го очакваше нещо сготвено у дома. В закусвалните обаче този ден нямаше риба и той отиде в близкия ресторант и поръча две пъстърви за вкъщи. Наложи се да изчака, докато ги опекат.
– Доставка по домовете – развика се Стойчо още от вратата на апартамента.
– О, мило! – прегърна го Анастасия. – Вместо да ме нахокаш, ти ме успокои и ето, може би, действително сме истинско християнско семейство.
А на този празник според църковния устав се разрешаваше и вино.
