Илиана Йотова: Започнахме битката за Черно море и аквакултури.
- Госпожо Йотова, вие сте единственият евродепутат, който защитава интересите на Черно море в Комисията по рибарство и аквакултури в Брюксел, разкажете повече за работата на тази комисия?
- Така се е получи, че аз съм единствената в тази комисия, която да защитава интересите на Черно море, дори няма колеги от Румъния и затова ми беше трудно да лобирам сред останалите. Чува се, че румънците се опитват да вкарат свой представител, но това е не лека работа, защото разпределението става на специални принцпи. Това е комисия с много противоречия и интереси. Тя показва моята теза, че в 21 век има „война” между Севера и Юга. От една страна са Скандинавските страни, които са срещу квотите, от друга са интересите на големите Франция, Испания и Португалия, от трета са страните от Северните морета и някъде между всички тези сили и огромни интереси сме ние- шест държави от Черно море, като само две са членове на ЕС. И ние трябва да си отстоим правата.
Много е важно, че имаме съюзник в лицето на еврокомисаря по рибарство Мария Деманаки, която познава района и доброто е, че е гъркиня. Имаме и подкрепата на колегите в комисията. До този момент колегите не познаваха Черно море. Но за мен показателно е, че от общо четирите мисии на еврокомисията през следващата 2011 година една от тях ще е на Черноморието. Конкуренцията това да се случи беше оргомна, и е много трудно да получиш такава мисия. Очевидно сме успели да предизвикаме любопитството и може би най- вече, защото Черно море е терра инкогнита. А за Черно море могат да бъдат направени неща, които да решат и поминъка на хора около него.
Защото само намаляването на квотата на калкана с 2 т от 50 т на 48 т костваше нормалното съществуване и улов и поминък на 2 хил. души, представяте ли си какво е това.
- В България се говори, че намаляването на тази квота е в резултат на манипулираните данни за намаляване на рибата в Черно море, което всъщност е направило услуга на турския риболов?
- Аз се срещнах с всички заинтересовани страни и трябва да ви кажа, че от Института по океанология и браншовите съюзи по рибарство всички смятат, че тези данни са неточни.
- Означава ли това, че ситуацията с рибата не е толкова лоша?
- Не е толкова страшно и това го казват експертите. В ЕК са били заблудени или с недостоверни данни, или работят със стари данни, защото не им се занимава толкова задълбочено с Черно море, тъй като усилията им са насочени предимно към Средиземно море.
От друга страна България има един кораб предназначен да прави такива експертизи. Учените обаче не получават външно финанисиране, България трябва да дава пари за това, но при общото отношение към БАН пари за тази цел няма. В същото врме дори и да направят качествени анализи за състоянието на рибата в Черно море и да се вземат техните данни, наши учени не участват в ръководството на международната агенция, и затова няма как да се извършва чисто лобистка работа за Черно море. Самите учени се съмняват в прецизността на данните, които подават, тъй като се изискват огромни средства за да се получат такива. Ако се отпуснат от ЕК поне целеви средства за изследователски кораби, ще бъде грандиозен успех. Тъй като Черно море не влиза в никакви сметки и няма и пари за изследвания.
- Каква е тази международна агенция?
- Това е независима агенция, в чиито състав влизат представители от всички страни на двата басейна на хартия и тя трябва да изследва състоянието на Черно море. Де факто тя се доминира от хора, чиито интереси са свързани със Средиземно море, защото то е по- богато на рибен ресурс и мощните държави са съсредоточени около него. Тя ползва данните на нашите учени, но тъй като няма наш представител в нея, е невъзможно да се лобира и да се интерпретират резултатите и в наша полза.
Освен това много е важно да се изтъкне, че от шестте държави, които са около Черно море, само две са членове на ЕС. Останалите страни Русия, Турция, Грузия и Украйна не са длъжни да спазват никакви ограничения на Европейската комисия. Резултат е, че за средно и дребномащабния риболов в България има нелоялна конкуренция, защото ако ги хванат с улов над позволените количества глобите и санкциите са огромни, докато за другите няма такова нещо.Румънците също страдат. Затова започнах през есента на 2009 г сериозна кампания за формирането на евродоклад за Черно море.
- Кажете какъв е този доклад и каква ще е ползата от него?
- От декември миналата година водя битка в комисията по Рибарство и аквакултури този документ да съществува. Накрая успях да ги убедя и те ми дадоха този доклад, а сега започвам рейд със страните извън ЕС - Турция и Грузия да представям намеренията за доклада и ако се случи някакво споразумение това ще е първият обвързващ документ между тези страни.
Следствието – целта е да има съгласието на тези страни, но така че и интересът им да е защитен, както и на ЕС, за да се съобразяват с клаузите.
Идеята е един от текстовете да е свързан с международната агенция така че да регламентира участието както на експерти от България и Румъния, но и от другите шест държави, а това ще гарантира че информацията за състоянието на рибните запаси ще е достоверна, иначе е много неравностойна стиуацията за България и Румъния.
- Каква информация ще има в този доклад?
- Когато започнах работа по него ме стресна факта, че до този момент никога не е имало никакво споразумение между шестте държави по никакав повод за рибарството, екологията и биоразнообразието на Черно море. Има една Букурещка конвенция, която третира по – скоро околната среда и това е всичко. Сега се опитваме да сложим някакви правила в това отношение.
Този доклад ще бъде за преспективите пред рибарството в Черно море. Най- важното е така да бъдат формулирани нещата, че то да попадне в рамките на голямата европейска политика. А именно – да влезе в списъка на морските басейни, за които се дават пари за пречистване за екология, така че до попадне в големите проекти. Второ да се види дали ще се продължава с този квотен принцип на улова, защото ние сме много потърпевши в това отношение.
Също така какво ще се прави с рапаните, които буквално унищожават природата на морето.
- Между другото рапаните са чужд организъм за Черно море...
- Да така е, но тук има огромен конфликт на интереси, защото те са изключително скъпо продавани в Япония, а ние се явяваме евтин производител. Това е наистина привнесен организъм в нашето море, а той унищожава и черната и бялата морска мида. Има опасност да останем без нея и ще трябва да ги оглеждаме само във фермите, а по този начин те не могат да изпълняваг както трябва една от основните си функции - да са естествен филтър за морето. Мидата пречиства водата, а рапаните я изяждат. Ние дори не знаем размерите на бедствието, защото нямат пари да го изследват.
За жалост преди много години в българския парламент е приет закон рапаните да се оставят да се размножават на воля. Морето има своите специфики, които да се включат в доклада, който ще бъда със стйността на закон.
- Как в доклада ще бъдат защетини интересите на България?
- Няколко посоки ще следваме в доклада – да защитим интересите на България и Румъния, да получим златното сечение между интересите на шестте държави, да включим Черно море в голямата европолитика, респективно в разпределянето на средствата, така както е за Прибалтика и за Средиземно море, да се погрижим за нашия научен потенциал да влезе в голямата експертна шапка, която казва какво се случва с морските басейни в Европа, да се погрижим за малкия и среден бизнес по крайбрежието, защото когато си включен в голямата политика ти определят повече средства за малък и среден бизнес, за малки преработвателни фабрички и цехове, да направим повече за развитието на аквакултурата, защото вече имаме няколко ферми за миди, но не са достатъчно и накрая да използваме черно море по цивилизован начин.
Интервю на Светлана Трифоновска
