Лекарите обаче са категорични, че приемът на имуностимуланти трябва да става след консултация със специалист и в никакъв случай на своя глава. Снимките са илюстративни
Темата за добрия имунитет и поддържането на здрава имунната система е "на дневен ред" целогодишно. Но този въпрос става изключително актуален, когато дойде сезонът на грипа и настинките.
Организмът ни е устроен така, че да се пази сам от опасностите и вредителите. Все пак понякога той се нуждае от малко външна помощ. Това важи особено, когато в ежедневието ни има много стрес, безсъние или нездравословно хранене.
Именно в такива моменти посягаме към имуностимулантите. Предозирането с тях или безразборното им приемане обаче крият сериозни рискове за здравето, предупреждават специалистите.
Какво представлява имунната система?
Имунната система е сложна и добре организирана мрежа от клетки, тъкани и органи, които работят съвместно, за да защитават организма от инфекции и различни заболявания. Тя е жизненоважна за нашето оцеляване – без нейното действие човешкото тяло би било напълно уязвимо към атаки от бактерии, вируси, паразити и други болестотворни агенти. Именно имунната система ни поддържа здрави, докато ежедневно сме изложени на „море“ от патогени.
Тази обширна мрежа непрекъснато следи за наличието на „нашественици“ в организма и при засичане на заплаха задейства целенасочена и „интелигентна“ защитна реакция срещу вредните фактори. Имунната система обхваща цялото тяло и включва множество видове клетки, органи, протеини и тъкани. Основната ѝ функция е да прави разлика между собствените тъкани на организма и чуждите – т.нар. „себе си“ и „не-себе си“. Освен това тя разпознава и елиминира мъртви или дефектни клетки.
В стремежа си да подсилят естествените защитни сили на организма, хората често прибягват до използването на имуностимуланти.
Какво трябва да знаем за имуностимулантите?
Имуностимулантите най-общо представляват лекарства или препарати, които стимулират дейността на имунната система чрез повишаване активността на определени нейни компоненти. При неправилна или прекомерна употреба обаче те могат да доведат до свръхактивност на имунната система, като най-честите прояви на това състояние са алергични реакции и автоимунни заболявания.
Имуностимулантите се разделят на две основни категории:
Специфичните имуностимуланти стимулират имунния отговор срещу конкретен антиген – токсин или друго чуждо вещество, което предизвиква имунна реакция в организма. Класически пример за този тип са ваксините.
Неспецифичните имуностимуланти действат независимо от антигенната специфичност и обикновено се използват при състояния на имунен дефицит или при хронични инфекции.
Широко известно е, че алергиите са тясно свързани със състоянието на имунната система. Въпросът е как имунните нарушения водят до появата на алергични реакции. Поради изключителната сложност на имунната система съществуват множество механизми, при които тя може да „сбърка“ и да реагира неправилно.
Какво представляват автоимунните разстройства?
Различни нарушения и дисбаланси в организма могат да доведат както до необичайно ниска, така и до прекомерно висока активност на имунната система.
При свръхактивност организмът започва да атакува и уврежда собствените си тъкани, което води до развитие на автоимунни заболявания.
Обратната ситуация – имунният дефицит – се характеризира с намалена способност на организма да се защитава от „нашественици“, което повишава риска от инфекции.
Много имунолози подчертават, че при автоимунните заболявания имунната система не е нито по-силна, нито по-слаба. Вместо това тя губи способността си за правилна преценка и започва да действа погрешно. В резултат се получава неправилен имунен отговор и погрешно разпознаване на собствените антигени като чужди.
Специалистите са категорични, че приемът на имуностимуланти при автоимунни заболявания е противопоказан. В случаите, когато все пак се налага стимулиране на имунната система, това трябва да става само под строг медицински контрол и по ясно определен начин.
Към момента са известни над 100 различни вида автоимунни заболявания, като приблизително 80% от диагностицираните с такива състояния са жени [1].
Множество фактори могат да повишат риска от развитие на автоимунно заболяване, сред които наследствеността, генетичните предразположения и влиянието на околната среда. Въпреки активните изследвания, учените все още не могат да дадат категоричен отговор защо жените са по-уязвими към тези заболявания.
Имунните разстройства могат да бъдат:
Имунодефицити – това е състояние, при което една или повече части на имунната система не функционират. Причините за това могат да бъдат много – възрастта, затлъстяването, алкохолизма и др. Имунодефицитите могат да бъдат вродени (първични) и придобити (вторични)
Автоимунитет – в този случай имунната система се насочва погрешно към здрави клетки, тъй като ги „разпознава” като вредители. Т.е. тук липсва разпознаването на „себе си” от „не-себе си”. Автоимунните заболявания се характеризират с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи.
Свръхчувствителност – при този проблем имунната система реагира свръхчувствително и уврежда здравите тъкани. Пример за това е анафилактичният шок, когато тялото реагира на алерген толкова силно, че може да бъде животозастрашаващо.
Може ли да се предозира с имуностимуланти?
В епидемично време, когато ежедневно се съобщава за увеличения брой на заболели, много хора се опитват да подсилят имунитета си.
Някой правят това, чрез определени храни и билки, а други предпочитат да купуват от аптеките различни витамини и препарати.
Лекарите обаче са категорични, че приемът на имуностимуланти трябва да става след консултация със специалист и в никакъв случай „на своя глава“. Това важи с особена важност ако човек е диагностициран с някои сериозни заболявания.
"Имунитетът не е нещо, което работи количествено. Той трябва да е балансирана система. Витамините не са точно имуностимуланти, но и при тях прекомерната употреба може да има негативни последствия т.е. на първо място трябва да се направят изследвания и на база на това да се уточни дали и колко витамини трябва да се дават", коментира проф. Доброслав Кюркчиев - началник на лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ "Иван Рилски" - София.
Той напомня, че в крайни случаи прекалената реакция на имунитета може да стане по-опасна от самия вирус. Именно затова безразборното „стимулиране“ не е безобидна профилактика, а решение, което трябва да се взема от специалист и след преценка на конкретното състояние.
Учените са на мнение, че за да бъдем здрави, е нужно в менюто ни да има качествена и пълноценна храна. Тогава все по-рядко ще ни се налага да имаме нужда от други имуносимуланти.
Използвани източници:
[1] Fairweather D, Rose NR. Women and autoimmune diseases. Emerg Infect Dis. 2004 Nov;10(11):2005-11. doi: 10.3201/eid1011.040367
