Riba
Истанбул извън клишетата а защо не и този, по който работиш. Клишетата са станали удобни стереотипи, зад които най-често се "крият" туроператори и местни, когато ви подканят да посетите един град, курорт или държава. Не го правят умишлено, повярвайте им. Просто така са свикнали с употребата на тези клишета, че вече им е трудно да "излязат" извън тях. И ако за някои места тези наслагвани с годините фрази се променят, то за Истанбул продължават да си бъдат устойчиви. Въпреки тях или може би точно заради тях, но този град не спира да изненадва, провокира, а понякога и да натъжава хилядите, които избират да прекарат един уикенд, една седмица или един живот тук. 
Градът живее, диша, ражда се и умира с всеки влязъл в утробата му по суша, въздух или вода. Истанбул е жив организъм, който пулсира като сърцето на човек. Не спира да се развива и да върви, е не всеки път в посока, която на нас ни харесва. Но успее ли да те докосне, ще намери начин да те усмихне, да те развълнува или дори да те накара да се влюбиш. За него, като че ли, законите и цялата бюрокращина излизат извън строя, когато се опита да ти покаже истинското си лице, стига да си готов за тази среща.
"И у нас продават храна на улицата". Но не, не е същото. За друго говоря. Докато се разхождаш безцелно някъде из сокаците на Истанбул, срещу теб сякаш от нищото се появява търговец на риба. Мъжът бута количката, на която е монтирана газовата бутилка и като в някакъв сън за броени минути ще ти изпържи сафрид и ще ти поднесе порцията с усмивка. Разбира се и срещу сумата от 5 лири. Не си спомням да съм яла толкова вкусна риба. Миризмата й ме "преследва" още няколко преки, когато видях друг търговец как с лекотата на цирков артист върти усърдно огромен нож 
и раздира дините на големи резени. След това ловко издълбава сърцевината им и парчетата падат пред очите ми, строени като по команда, в пластмасовата тарелка. Поредното вкусово докосване до Истанбул, само срещу 5 лири. Или цифрата се харесва много на местните, или просто им е по-удобно да приберат банкнотата от 5 лири без да се затрудняват да връщат ресто и да обслужват клиентите си, наблюдавайки да не се зададат отнякъде полицаи. Защото продажбата на улицата не е регламентирана. 
Няма хигиена, няма касов апарат и бележка. За туриста или местния си остава риска да опита храната, която му се предлага, направо се "навира" в погледа и провокира вкусовите рецептори.
Най-голямото клише в този град - да пиеш кафе на Босфора. Затова пък привлича всеки ценител на черната течност за радост на стотиците заведения, които предлагат тази напитка. Верни на традицията, в повечето места ще ви сервират кафето с локум - обикновен, цветен, с аромат на плод, с шамфъстък, с кокос, малък, на кубчета, среден, кръгъл, дори такъв, какъвто не сте и сънували, че може да бъде направен. И пак традицията повелява да отпиете от чашата с вода преди да посегнете към тази с кафето. Казват, че водата пречиства устната кухина, измива всички предишни аромати, за да се усети истинския вкус на турското кафе. А локумът е финалния акорд към това вкусово преживяване. Но може и да не е локум, може да са малки зърна кафе, обвити в черен, млечен или бял шоколад, които се разтапят с бързината, с която всеки турист иска да попие още едно парче от пъзела на Истанбул.
