Италианският художник Атилио Таверна открива своя изложба в галерия Ателие на филиала на Националната художествена академия в Бургас. Тя е вдъхновена от фигурата на Дора Валие – Дора Увалиева – един от известните изкуствоведи в света.
Часове преди откриването на изложбата си, Атилио Таверна изнесе своеобразна лекция на тема: "Чистата видимост при Дора Валие" пред студенти от филиала на НХА в морския град. Той сподели пред тях как и кога за първи път се е докоснал до търсенията на българската изкуствоведка. Тя изучава задълбочено византийското изкуство и се дипломира с дисертация на тема "История на византийското изкуство: 10 български икони". Именно в този труд се заражда специфичната интерпретативна методология, наречена "чиста видимост", вдъхновена от концепциите на германския философ Конрад Фидлер. Тази идея се превръща в основна нишка, чрез която Дора Валие изследва абстракционизма и творчеството на Жорж Брак – съосновател на кубизма заедно с Пабло Пикасо.

Живописта на Атилио Таверна е дълбоко свързана с фигурата на Дора Валие и произтича от философски размисъл върху природата. Неговото творчество изследва връзките между изкуство, философия и наука. Светлинни формализации на пространство-времето, гранулирани структури, вълнови вибрационни полета и нарушаване на симетрията: очарован от физиката, Таверна пренася върху платното онова, което убягва на сетивата. Той надхвърля традиционното представяне, за да прегърне визуалната абстракция, създавайки съюз между естетика, математика, архитектура и квантова механика.

Двете събития се организират от Националната художествена академия и Италианският културен институт в София.
Изложбата на Атилио Таверна може да бъде разгледана до 5-ти май.
Италианският автор живее и работи в Басано дел Грапа (Виченца). След обучението си в Художествената академия във Венеция и престой в Париж, той насочва търсенията си към геометрията като средство за концептуално изследване. Решаващо значение за неговия път има срещата му през 70-те години с проф. Дино Формаджо – изтъкнат философ и критик, с когото започват задълбочено изследване на „природата на живописта". Теоретичната му работа го ангажира последователно в Университета в Падуа и Института „Банфи" в Реджо Емилия.
Творчеството му получава високо международно признание: през 1998 г. печели конкурса за корица на списанието Trends in Neurosciences (Университет в Кеймбридж), а през 2004 г. – за корицата на Актите от Международния конгрес по математика и геометрия на фракталите във Ванкувър. Негови теоретични текстове са публикувани в престижни издания като Chaos and Complexity Letters (Ню Йорк), Canadian Aesthetic Journal, както и в издания на Катедрата по философия на Държавния университет в Милано и Асоциация Mathesis.



