Калиакра - три нюанса синьо

"Когато се обадихте, бях във фермата. Гледам свине и овце. Месо не купувам. Хладилникът ми винаги е пълен. И после се прибрах, взех един душ и дойдох да ви взема", обяснява нашият шофьор Веско, седнал удобно зад волана. Вече е взел присърце днешната си работа на гид на две дами от Бургас. Докато колата се носи по пътя, той не спира да говори. Не, не ни обяснява, какво ни предстои, а по-скоро ни връща с машина на времето към... своето минало. Така за броени минути научаваме, че в края на 90-те заминал за Берлин. Поработил известно време, пък се върнал. Не можал да пребори носталгията. "Но, ако бях останал там... Ехе, нямаше стигане да имам", завършва тържествуващо разказа си. Ние мълчим. Не го прекъсваме. Не че сме се потопили в историята му, а по-скоро се опитваме с поглед да обхванем тази част от пейзажа, който ни заобикаля. Пътуваме за нос Калиакра. И скоро ще стигнем крепостта. Това си е чист късмет, след като дори монетата избра друг път за нас. На автогарата в Каварна се подвоумихме кой път да хванем. И решихме, че можем да хвърлим ези тура. Ези за Дълбока, тура - за Калиакра. Съдбата си знаеше работата и ни отведе в Дълбока. Но ние не се оставихме на нея и решихме да отскочим и до Калиакра. С водач като Веско си беше забавно приключение.

"Пежо"-то намали. Веско направи завой и паркира. Ясно беше, че е решил да ни придружи, докато катерим височината към крепостта. И да ни напътства като стъпваме на един или друг камък.

Били ли сте на Калиакра? Глупов въпрос, нали? Защото аз до днес не бях стъпвала там. Да, бях гледала десетки снимки, слушала разкази на приятели, но нищо не може да замени личното преживяване. Удоволствието да стъпиш сам по местата, които желаеш, да усетиш как вятъра си играе с теб и аха да те отнесе, да видиш, докъдето свършва хоризонта море - в три нюанса на синьо, отвесните скали, изсечени сякаш от треперещата ръка на учащ се калфа, ветрогенераторите, чиито перки не спират да се въртят и как да спрат, като вятъра не им дава и минута покой.

Пъплим нагоре по баира. Спираме почти на всяка крачка, защото трябва да се снима и този ъгъл, и онази скала, и тези камъни, и онези там върхове. До историята почти не стигаме. Очите ни са ненаситни на природната красота, на тази стихия, която люлее като бебе яхтата, на камъните и на августовкото слънце.

А се оказва, че за Калиакра малко се знае. Освен, че е включена в "100 национални туристически обекта", крепостта е имало важно стратегическо значение. Изградена на самия нос Калиакра, в най-югоизточната част на Добруджанското плато, първите сведения за нея са от 4 век пр.н.е. През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между въстаналия военачалник Виталиан и византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи през 7 век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място. В източници от 10 век се срещат славянските имена Тетрасида и Тетрасиада, Тетрисиас, Триса, Тириза и Тириста.

Своя разцвет Калиакра преживява през XIV век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище.

Останките от крепостните стени могат да си видят и днес. Археолозите още работят по тези места. За тяхното присъствие обаче напомнят само няколко ленти, с които е ограден терена, който проучват.

Едва стъпила тук разбирам, какво голямо значение е имала Калиакра в миналото. Чета го от мраморната плоча, монтирана на една от скалите. Според данните на нея, на 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787-1792 г. За тази победа говори и паметникът, който се издига там.

Все още преглъщаме информацията и скътваме спомени от Калиакра, докато колата ни отвежда по обратния път към Каварна.

На автогарата се разделяме с Веско. Благодарим му и отиваме на касата за билети. Връщаме се в Балчик, откъдето сутринта започна нашето незабравимо пътуване. В маршрутката мълчим. Какво са някакви 17 километра, време недостатъчно, за да пренаредим преживяванията, да повторим срещите и да запечатаме отново миговете - ароматът на миди, досега на морето, танца на бриза, хоризонта и скалата, на която вече са и нашите монети, хвърлени за късмет и за по-сигурно, че ще се върнем.