
Калина Тельянова ще представи новата си стихосбирка на 29-ти октомври от 18:00 часа в Дома на писателя. Снимки Личен архив
Калина Тельянова е завършила Средно музикално училище "Проф. Панчо Владигеров" в Бургас и Висша школа по култура в Санкт Петербург.
Автор е на книги със стихове, интервюта, на книги с утилитарен характер, съставител и редактор на поетични антологии и сборници, преводач на художествена литература от руски език.
Стихосбирки: "Писмо върху пясъка" (1999, изд. "Христо Фотев", София), "Предпочитам" (2000, изд. ателие "Аб", София), "Разпознаване" (2001, изд. "Демараж", Бургас), "Лични пространства" (2004, изд. "Захарий Стоянов", УИ "Св. Кл. Охридски", София), "Времена" (2007, съвместно с К. Ангелова и Р. Боянова, изд. ателие "Аб", София), "Новородени небеса" (2021, изд. "Фабер", В. Търново). Книгата е отличена на Националния поетичен конкурс "Христо Фотев" – 2022.
Интервюта: "Споделени светове – 59 интервюта с бургаски творци" (2012, изд. "Фабер", В. Търново)
Книги, преведени от руски език: "Имената на любовта" (2003), лирика, автор Галина Климова, "Докато сме живи" (2013), разкази, автор Георги Каюров.
Съставител и редактор е на редица антологии и сборници, има издадени три книги с утилитарен характер.
Сценична реализация: "Мисли" (2006), спектакъл по неин текст, постановка на Владо Кецман (Босна и Херцеговина) в Малък морски театър – Несебър, получил Голямата награда на Националния фестивал на малките театрални форми в Свищов (2007) и Първа награда на Националния фестивал, проведен под патронажа на президента на РБългария в Нова Загора (2008).
Включена е в антологии и сборници, в т. ч. в издадените в Москва "Славянска поезия ХХ – ХХI. От век на век" (2005), "Север – юг" (2005) и др., в антология на съвременната световна поезия "Планета на поетите", издание на Международната асоциация на писателите и публицистите (Латвия, Рига, 2009).
Нейни стихове са публикувани в Македония, Русия, Латвия, Полша, Украйна, Молдова, Сърбия, в Евразийски журнален портал "Мегалит", преведени са на арабски и унгарски.
Проза и поезия на класици и съвременни автори в неин превод от руски и на руски език и македонски са отпечатани в книги и периодични издания.
Носител е на юбилеен медал на Международната общност на писателските съюзи (Москва, 2008).
През 2007 г. като координатор (2007 – 2010) на Славянска литературна и артистична академия поставя началото на ежегодното издание "Свято слово – майски срещи на славянски творци" в Бургас.
През 2009 г. е почетен гост на празниците по случай Световния ден на поезията във Варшава, провеждани под егидата на ЮНЕСКО.
На 29-ти октомври от 18:00 часа в Дома на писателя тя ще представи най-новата си стихосбирка "На едно крило разстояние".
- Г-жо Тельянова, предстои премиера на най-новата Ви литературна рожба - "На едно крило разстояние". Какво е усещането от предстоящата среща с читателите!
- Малко е да се каже, че се вълнувам. Усещането ми е за вълнение от 9 бала. Само след няколко дни моята книга ще се срещне "очи в очи" с първите си читатели, а това е запомнящ се момент, лакмус, който малко или много показва същностни черти. На този етап очаквам това.
- Как се роди заглавието на стихосбирката?
- В книгата долитат, кацат, отлитат много и различни пернати. Аз ги обичам, всички те са здраво свързани с моите духовни построенията. Отношението ми към тях не е от вчера или от оня ден, то идва от моето детство. И сега често се улавям да мисля чрез образите им. Има едно стихотворение в книгата със заглавие "Неволята". Може би някои си спомнят, че преди време в читанките за втори клас се изучаваше българска народна приказка със същото название. Бях силно впечатлена от нея тогава. А днес се учудвам, че съм я носила в съзнанието си толкова десетилетия и продължавам да я нося, че неотдавна съм я направила герой на стихотворение.
Не се учудвам обаче, че в моята интерпретация на темата се появява птиче крило. За мен това е повече от естествено – в сборника, вече споменах, има толкова много стихотворения с птици, за птици, докоснати от птици. Без тях моят духовен пейзаж не е цялостен. Стихът, дал заглавието на книгата, звучи така:
А после – звездите засияват на
едно крило разстояние. ("Неволята")
- Открехнете леко вратата към предстоящото събитие, за да споделите малко повече за книгата.
- Месец октомври е очакван от пишещото братство и от бургаската културна общественост. Причина за това са ежегодните Есенни литературни празници, организирани от Община Бургас и Сдружение на бургаските писатели. 2026 е годината на 30-то издание. Програмата включва 26 изяви с различни презентационни форми, в които участват поети, писатели – хумористи и "сериозни!", преводачи, критици, музиканти, артисти и пр.
В рамките на тазгодишните Есенни литературни празници, на 29-ти октомври от 18:00 ч., в Дома на писателя, ще се състои премиерата на новата ми поетична книга "На едно крило разстояние" (2026 г., изд. "Фабер", В. Търново, художник Максим Бриков). Книгата е финансирана от Министерството на културата след спечелен конкурс. Съобщавайки това, изразявам своята благодарност към държавната културна институция, с надежда, че подпомагането на личното литературно творчество ще продължи.
Сборникът включва четири цикъла. Всяко стихотворение в тях е пътешествие из моя емоционален свят.
- "На едно крило разстояние" съдържа стихове за...?
- За морето. За моето море (колко поколения в моя род от самото си рождение са дишали и дишат соления въздух на Созопол, на Бургас!). За созополското и бургаското пристанище. За хората, за които морето е хляб, радост и тъга, за смелостта им да влизат в битки с водната стихия… ("Светлина от сбъднат сън") Ето едно от "бургаските" ми стихотворения:
Бургаският мостик
Загледан в хоризонта,
протегнал ръка
към отсрещните брегове,
готов е да направи
първата крачка –
с невидимата сила на
своята любов,
с най-топлите думи
от речника на всемира
да свърже далечните светове,
да се превърне в мост.
Друга тема, която упорито съм се старала да подминавам, но така и не съм успяла, е темата за творчеството и твореца, за творческия процес, за думите. И като не съм успяла да я подмина, съм се потопила в нея. Което не означава, че за мен тя е изчерпана. ("Поетическа мансарда").
Стиховете в "Разбудена тишина" са отговор на житейските провокации, които дращят съзнанието. И ще уточня: те не предлагат решения, но пък задават въпросите си.
Най-обемният цикъл "Между другото" е приютил стихове, в които се "чува" как диша животът. А той е многолик.
- Колко желана и очаквана беше тази стихосбирка? Представяте я в навечерието на Ваш личен празник, рождения Ви ден?
- Книгата беше желана и очаквана толкова, колкото и предишните. Така е с хората, вложили сърце в нещо.
И стихосбирката, и представянето ѝ в навечерието на моя Ден на ангела приемам като личен подарък. Като се замисля – ами то и самата годишнина си я бива :))
- Вие имате специално отношение към думите и поезията. На какво ни учат те?
- Моите думи не учат, те чувстват и с радост – страница след страница – разказват истории. Моите истории, в които съм ги въвлякла. Към упоритите думи подходът ми е различен – понякога се съгласявам с тях, понякога влизам в пререкание, но аз отдавна съм разбрала нещо важно и до днес мнението ми по този въпрос не е променено: думите не могат да прощават!


