Калина Тельянова, не само пише авторска поезия, но и превежда, и редактира. Снимка Личен архив
Калина Тельянова е завършила Музикално училище "Проф.Панчо Владигеров" в Бургас и Висша школа по култура в Санкт Петербург, Русия. Автор е на книги със стихове, интервюта, на книги с утилитарен характер, съставител на поетични антологии и сборници, преводач на художествена литература от руски език.
Стихове: "Писмо върху пясъка" (1999, изд. "Христо Фотев", София), "Предпочитам" (2000, изд. ателие "Аб", София), "Разпознаване" (2001, изд. „Демараж“, Бургас), "Лични пространства" (2004, изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Кл. Охридски“, София), "Времена" (2007, съвместно с К. Ангелова и Р. Боянова, изд. ателие „Аб“, София).
Интервюта: "Споделени светове – 59 интервюта с бургаски творци" (2012, изд.„Фабер“, В.Търново)
Преведени от руски език: "Имената на любовта" (2003), лирика, автор Галина Климова, "Докато сме живи" (2013), разкази, автор Георги Каюров.
Антологии и сборници: "Приливна вълна" (2010), хайку антология, "Дом за рибите" (2010), сборник със стихове и есета, "Огледало за калинки" (2011), сборник с детски стихове, "Свято слово. Антология" (2016), стихове от славянски поети (съвместно с Роза Боянова), "Солени мехурчета" (2016), сборник със стихове и есета.
Три книги с утилитарен характер.
Сценична реализация - "Мисли" (2006), спектакъл по неин текст, постановка В. Кецман – Босна и Херцеговина, в Малък морски театър – Несебър, получил Голямата награда на Националния фестивал на малките театрални форми в Свищов (2007) и първа награда в Нова Загора (2008).
Участва в антологии и сборници, в т.ч. в издадените в Москва "Славянска поезия ХХ – ХХI. От век на век" (2005), "Север – юг" (2005) и др., в антология на съвременната световна поезия "Планета на поетите", издание на Международната асоциация на писателите и публицистите (2009).
Нейни стихове са публикувани в Македония, Русия, Латвия, Полша, Украйна, Молдова, в Евразийски журнален портал "Мегалит".
Проза и поезия на класици и съвременни автори в неин превод от руски и македонски са отпечатани в сборници и периодични издания.
Носителка е на юбилеен медал на Международната общност на писателските съюзи (2008).
През 2007 г. като координатор (2007 – 2010) на Славянска литературна и артистична академия поставя началото на ежегодното издание "Свято слово – майски срещи на славянски творци" в Бургас.
Член е на Съюза на българските писатели.
- През октомври в Бургас се провеждат Есенните литературни празници, градът се превръща в столица на поезията и прозата. С какво тази година ще бъдат провокирани изкушените от словото?
- През есента Бургас наистина се превръща в столица. В картата на духа той е отбелязан с ярко светеща точка, която го прави видим отдалече.
Времевият диапазон на 21-те Есенни литературни празници бе разширен със Септемврийски литературни премиери „Наистина ли си отива лятото“. Наред с поетите и писателите от Бургас, с чиито книги имахме възможност да се запознаем, в празниците участваха и гости като Любомир Котев, писател, изследващ народопсихологията през призмата на българската литература, Кирил Кадийски – член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“. Антологията „Поезия с дъх на Черно море“ със стихове от бургаски автори, преведени на арабски от палестинеца Хайри Хамдан, осъществи първия си контакт с публиката.
Многобройни ще бъдат и октомврийските изяви. Обичащите словото ще имат възможност да направят своите открития сред новите книги на бургаските творци, ще се срещнат с видни български литературоведи, поети и писатели като професорите Симеон Янев, Светлозар Игов, Александър Шурбанов, ще се запознаят с творчеството на седем унгарски писатели, гости на Есенните литературни празници, ще имат възможност да присъстват на вечерите на поезията и прозата. И това са само част от предстоящите събития – всички могат да се видят в програмата на Бургаска писателска общност.
- Човек не може без кислород, душата не може без любов. Без какво не може творецът?
- И творецът не може без кислород, защото е човек, и душата му не може без любов. Да, и без лаптопа си не може, който днес по същество е неговият лист и молив.
- Талантът или трудът е повече в постигането на творческите цели. Има ли още нещо, което остава скрито за окото на страничния наблюдател?
- Сигурно е само, че без труд талантът не може да се осъществи и формулата „99% труд и 1% талант“ се опитва да ни убеди единствено в това и в никакъв случай в нещо друго. Защото този 1% талант стои много самотно и не съм сигурна дали резултатът ще удовлетворява. Не знам и дали при гениите талантът е 99%, но знам, че душата ми празнува, когато се срещам с него и той е в по-голямо количество.
Извън тази математика нека приемем, че е по-важно целите да бъдат постигнати и да можем да им се порадваме.
Много неща остават скрити от окото на „страничния наблюдател“. Но какво значение има колко чернови е скъсал авторът преди да публикува стихотворението си?
- Освен че пишете, Вие редактирате и текстове на други автори. Лесно ли се съгласявате да работите с чужд текст и как подхождате към него?
- Намирам време и за това, защото и моите книги ги е гледал редактор. Редакторът е институция. Огледало, в което човек се оглежда, преди да излезе навън.
Правя, каквото е възможно, текстът да изглежда още по-добре на срещата с читателите. А тя трябва да бъде незабравима, нали така?
- Вие сте критична към себе си и към своето творчество. Това ли е разковничето, за да прочете читателят един съвършен стих, написан от Вас?
- Читателят може да прочете съвършен стих от Ботев, от Дебелянов. От мен няма как да прочете, защото още не съм го написала.
- Освен автор на стихосбирки, Вие сте взели десетки интервюта от представители на изкуството, литературата и арт средите. Какво е усещането да сте от другата страна и Вие да задавате въпросите?
- 59 от тези интервюта са събрани в книгата „Споделени светове“. Преди да стигна до задаването на въпросите трябваше да извърша сериозна подготовка за всяка среща: запознаване с всички осъществени творчески проекти на поета, писателя, художника, композитора, диригента… Тази информация трябваше да ми бъде навигатор към точните въпроси и чрез тях да получа духовния портрет на интервюирания, нарисуван със собствените му думи. По време на разговора имах чувството, че се намирам в светая светих на твореца, слушах откровения, за които някои признаваха, че изричат за първи път.
- Вие сте от авторите, които не дават интервюта. Това опит за бягство от действителността ли е или начин да съхраните думите, които не искате да разпилявате напразно в пространството?
- Действителността живо ме интересува и бягството ми от нея е невъзможно. Към думите се отнасям отговорно, защото от битките ми с тях съм разбрала, че не могат да прощават.
Що се отнася до даването на интервюта бях си наложила някои ограничения, които не бих искала да озвуча.
- Кога един творец трябва да издигне глас, за да надвика хората и те да го чуят? Когато има какво да сподели или…?
- Светът се отучи да разговаря тихо, но това не е причина за надвикване. Аз си имам една приказка за писането и тя е: не знам за какво, но много ми трябва. Част от написаното публикувам – може да потрябва и на друг. Ако има такъв, той сам ще го намери, което прави излишни високите децибели.
- С развитието на технологиите хората се отчуждават все повече. Вперили поглед в телефоните, те все по-рядко общуват, децата имат проблем с изразяването си. Може ли да бъде спрян този процес?
- Развитието на технологиите не са единствената причина за отчуждението между хората. Но колкото и да са, каквито и да са причините, това е сериозен, световен проблем. Не е нов, но у нас с тази сила и масовост не се е проявявал. Той ще расте, а с него ще расте и ролята на психолозите и психиатрите. Да вземем вездесъщите телефони и фейсбук – нова реалност, която прекъсва общуването на живо. Човек има стотици приятели и нито един до него. Пръстите работят, емотиконите се множат, думите стават все по-малко. Правописът и пунктуацията са „аут“ от писмените диалози.
Времето, отделено за такова общуване, произвежда самотници. И не само. Човек се отдалечава от корена си, т.е. от Бог, който е Слово и който го е създал по свой образ и подобие, и не си дава сметка за произтичащите последствия, от които най-страшното е да не може да произведе смисъл на съществуването си.
Напредъкът на технологиите не може да бъде спрян - ако това се случи, със сигурност ще означава, че животът на земята е започнал развитието си отначало. Не съм оптимист, че и другите причини, имащи отношение към проблема, могат да бъдат премахнати. Единствената възможност е да се предприемат действия за смекчаване на последствията. Англия отскоро има министър на самотата за подкрепа на останалите сами и изпадналите в изолация хора, т.е. държавата търси „локални решения за глобално създадени проблеми“. Иска ми се да вярвам, че изкуството, заради способността си да сближава човека със света, ще служи на тази цел.
- В моменти на криза всички се обръщат към хората на изкуството. Търсят отговори, очакват да чуят решения, а може би имат нужда и от надежда. Могат ли творците да бъдат днешните водачи?
- Могат, ако се казват Ботев.
