Картини пазят спомен за трагично загинала художничка По инициатива на майка й Мариана и със съдействието на Дружеството на несебърските художници в нейна памет беше организирана  изложба в Градската художествена галерия на конферентен център “Несебър”. Родената на 30.12.1982 в Несебър Ралица е завършила училището за приложни изкуства в София през 2001. Същата година  родителите й заминават на работа  в САЩ и малко по-късно тя постъпва в “Ринглинг колеж за изящни изкуства” в Сарасота, щата Флорида, който завършва с отличие през 2007. Продължава образованието си в Източния университет-Мичиган, където същевременно е асистент на проф. Бари Абидан в катедрата по живопис. Загива при автомобилна катастрофа на път за университета в мразовитата утрин на 15 декември 2007, ненавършила  25 г.

Попадайки под влиянието на сюрреализма със своите творби Ралица предизвиква и интереса на специализираните  медии за изобразително изкуство в САЩ, каквито са “Изящно изкуство и култура” и “Арт експлоурейшън” в Сарасота и “Интермедия галери групп” в Мичиган. Не остава безучастен и вестник “Хералд Трибюн” в който журналистът Кевин Костело посвещава специален материал за Ралица със заглавие: "Момичето, което се учи да плува в моретата от сюрреализъм". На всеки, който е присъствал на изложбата открита със слово от Златин Чаушев, не може да не му е направило впечатление, че картините на Ралица са изпълнени  преди  всичко с (под) водни сюжети в композиции от червено до оранжево, синьо до зелено, и спирали от точки в златисто, оформящи очертания на перца и листенца. Младата художничка споделя пред Кастело,че най-голямо влияние върху процеса на рисуването й оказват постиженията в сюрреализма на Макс Ернст и Ив Танги. Пред “Хералд трибюн” тя разкрива,че при изписването на подводните сцени, използва смесица от цветове, както и техники на рисуване на източно православните икони, придобити още в училището за приложни изкуства в София.

При откриването на първата й самостоятелна изложба в талерия “Канвас кафе” в Сарасота Ралица казва: “Очаквам зрителя на моите картини “да влезе” в тях и да се загуби в малките детайли”. Имах възможност да разгледам експозицията от 42 платна преди официалното й откриване и смея да твърдя,че пространството в залата е изпълнено със своеобразен  магнетизъм,привличащ зрителя с поканата да му разкрие нещо крайно важно, скрито и тайнствено-сякаш витаеше самата душа на Ралица, търсеща разбиране и съпричастие. По-късно, размишлявайки върху посланията закодирани в картините човек си дава сметка,че изразителността в изкуството има най-различни аспекти. Че произведения от рода на сюрреализма, макар и несводими към Хегеловото изискване за “непосредствено удоволствие” от съзерцанието като признак за естетичност, понякога таят нещо несравнимо по-дълбоко: удоволетворение от откритието, съпричастност, жива интелектуална връзка,която по силата на рефлексията позволява да разчетем посланията на ума и сърцето чрез символиката на сюрреалистичните знаци. И смиреното съзерцание се замества от съучастие и съприживяване, предполагащи и изискващи намесата на зрителя в живописната постановка. Веднъж проникнал в идейната същност на творбите, гмурнал се в морето на своите чувства,към което художничката го тласка,зрителят усеща,че вече не е онзи същият, който преди малко се е потопил в това море. Започва да узнава и разбира впоследствие много повече, отколкото при непосредственото възприемане на отделни творби и експозицията като цяло.

За творчеството на Ралица може да се пише надълго и нашироко, но може би трябва да се ограничим с характеристиката на Марио Навес-професор в департамента за изящни изкуства в “Ринглинг колеж”. По повод откриването на Годишната изложба на випуск-2008 в Сарасота,в която има и платна на Ралица, той казва: “Има много по-важни неща от изкуството и на първо място, това е животът. Спомените, които пазим за Ралица ни напомнят, че това е най-скъпоценното нещо. Изглежда тя по някакъв начин е предчувствала какво ще и се случи ,затова е рисувала “бързо”. В краткия промеждутък от време на тази земя тя създаде едно впечатляващо количество от работи-интимни и всеобхватни,мистични и прекрасни.

Творбите на Ралица са нейният подарък за нас. Щедростта й ще ни кара винаги да си спомняме за тази забележителна млада жена!”. С какво още може да се допълни тази красноречива характеристика? Очевидно, картините на Ралица съдържат контрасти,противопоставяния и алогизми, предизвикващи неосъзнат конфликт с нашия сетивен опит,с нашите представи и чувствителност, което на психологическо ниво се проявява като чувство на напрежение и възбуда, подобно на изживяванията при себевглеждането и себеобсъждането. И не трябва да се питаме как и откъде у Ралица възниква първообразът, фантазната идея-от сънищата, въображението или от постоянното бродене в самата себе си. Изкуството затова е вълшебство, чудо на чудесата, към което принадлежат и картините на Ралица.

Максим Момчилов

Другите за Ралица

Двама от 21 художника,които участват в изложбата са Ралица Кънчева и роденият в Сарасота Нейтън Шкраб.Ралица идва от България,където е завършила художествено училище в София.В “Ринглинг колеж за изящни изкуства”,нейното подсъзнателно въображение се комбинира с елементи от сюрреализма и цветовете от палитрата на оригиналната източноправославна църква.Дълбокото синьо пространство в картините й съдържа неопределена дълбочина,където всякакви елементи и форми се сливат и сякаш плуват срещу зрителя.

“Аз започвам да рисувам като изсипвам,разливам и размазвам боята върху дървен панел”-казва Ралица.”След като покрия цялата повърхност,аз следвам линиите и очертавам получилите се абстрактни форми със златна боя и много тънка четка”.

Кевин Кастело, сп.”Изящно изкуство и култура” - Сарасота,м.май 2007

Има много неща в живота по-важни от изкуството и на първо място това е животът.Спомените,които пазим за Ралица ни напомнят,че това е най-скъпоценното нещо.

Едно от многото достойнства на изкуството е способността му да лекува. Картините на Ралица,с техните богати цветове и блещукащо-проблясващи

частици,са свидетелство за утехата и поддръжката,които сега само изкуството може да ни даде.В този кратък промеждутък от време,тя създаде едно впечатляващо качество от работи,които са ,ще си позволя да ги характеризирам-интимни и всеобхватни,мистични и прекрасни.

Творбите на Ралица са нейният подарък за нас.Щедростта й ще ни кара винаги да си спомняме за тази забележителна млада жена.

Слово на Марио Навес-професор в Департамента за изящни изкуства в “Ринглинг колеж” по случай откриването на Годишната изложба на випуск-2008

Ралица беше чудесна личност и страхотен художник.Миналото лято,аз отидох за откриването на нейната изложба в “Канвас кафе”.Тя не беше в момента там, а аз седнах близо до вратата и всички ,които преминаваха от там ми задаваха един и същи въпрос:”Аз ли съм авторът на картините?”.И когато им отговарях,че съм само един от преподавателите,те бяха много учудени,как може толкова съвършени картини да бъдат нарисувани от една студентка.Нейните работи бяха чудесни и аз бях горд с нея”.

Слово на  Марк Андерерсен-директор на “Ринглинг колеж за изящни изкуства” по случай откриването на изложбата в “Грослей галери”- Сарасота, 2008