Книгата на Кичка Бодурова - вулкан от емоции
в тесен приятелски кръг.
Но сега ме порази трънливия път на една от най-големите звезди - и професионално и житейски. Книгата е болезнено откровена, само човек обичащ безвъзмездно е способен на такава страст и изповедалност.
"Любовта на публиката не се купува. Тя се печели". Не. Тази любов се изстрадва. На нея Кичка е заложила целия си живот с възхитителна всеотдайност.
Като в зловещо надбягване с препятствията на съдбата животът и е белязън с невероятен устрем към светлината, угасвана и наново запалвана, Кичка с мъка е носила през целия си живот високо факела на неподражаемото си изкуство, така и не го изпусна от ръката си, здраво стиснала нежен юмрук надеждата в битката за оцеляване.
Поразителна житейска динамика в книгата "Това съм аз".
"Тя се чете на един дъх, като реалистичен трилер, написана е в препускащи се изблици на откровенност. Болката и щастието се редуват шеметно в кадрила на живота на Кичка, като в жесток романс се сменят беди и сполуки.
Каква енергия я е движила, за да поддържа несекваща активност - професионалните и материални изпитания тя посреща подобно на статуя на носа на люлеещ се кораб върху вълните на житейското море. Снимката на корицата е илюстрация на това - с високо вдигнати ръце, тя сякаш едновременно се предава на съдбата,но и призовава всички човеци на тази грешна земя към любов,всеотдайност и честност.
Озарена от божествената искра на голямото изкуство, блестяща на сцената, вярна приятелка в живота, трудолюбива до лудост, лишена от болнава суета и непостижими амбиции, в книгата си тя ни се разгръща и с наивността на вечно влюбеното си сърце, но и с извоюваното достойнство на човек и артист, познал тъмната и светлата част от живота.
Вероятно злото трябва да покаже и най-грозното си лице, за да накара Кичка някому да обърне гръб. В книгата личи че тя тръгва към всекиго с разтворени обятия, затова и ударите на разочарованията понася болезнено, но... категорично.
Забележително е, че пише най-малко за дългия низ от заслужени успехи, предпочита да изрази благодарността си и почитанието си към добрите жестове, подпомогнали пътя й.
В книгата няма и грам бляскав звезден прах, самохвалство, самовлюбеност или глезотии. Нескончаемите болезнени преживявания са дълбали с длетото на съдбата сърцето и душата й. А тя не само ги е преодолявала, но ги е изливала в прелестните си песни.
Да, това е Кичка Бодурова в целия си сложен и изумително човечен образ. Хората я боготворят, слушат я със стиснати гърла и насълзени очи. Любуват и се, а се оказва, че много, много често тя е излизала пред тях, смазана от мъка, обладана от убийствени тревоги. И на път, вечно на път и вечно неподозираща за заложените й от живота капани. Вечно налитаща като светулка на фас .
Четете тази книга, приятели. Четете я и я препрочитайте!
На пръв поглед непретенциозно написана... Тя е вулкан от емоции и откровения, описание на живот труден и борбен. На любов и страст, на безмерна радост и убийствена скръб.
Казват, че завистта няма почовен ден. Е... ще има. Ако завистта вземе и се материализира и прочете книгата на Кичка Бодурова, притихнала ще се свие в кьошето. Защото ще бъде завладяна от услилията на един творец, споделящ с хората сладостните тръпки на любовта, разтварящ душата си пред всички, за да извика "Да, това съм аз!".
Васа Ганчева
