Debelt4-1
Кораби пътували до Дебелт преди няколко века
от целия свят докарвали стоките си в Тракия.
Седем културни пласта са намерили изследователите, извършвайки разкопки на мястото. Според археолога доц. д-р Петър Балабанов, първите селища по тези места се появили още през бронзовата епоха. По - късно, през желязната епоха, хълмовете по поречието на Средецка река, преминаваща наблизо, били гъсто заселени.
През първи век от новата ера, там, където днес се намира малкото селце, е била основана колония на римски ветерани. Нарекли я Деултум. 
Градът се развил бързо. В него процъфтявали занаятите - грънчарството, производството на стъкло и метални изделия, каменоделството. Една от най – интересните сгради, чийто руини са открити тук, е банята. Тя е била изключително добре проектирана и построена с римска прецизност. Имала отлично изградена отоплителна система. Дори и от гледна точна на съвремието. Устроени били помещения за масаж, зали с топли и студени басейни и стаи за уединение.
Термите обаче били разрушени от голямо земетресение през четвърти век и никога след това не били възстановени.
Друга интересна постройка от римския период е храмът на Асклепий – римският бог на здравето. Тя била издигната върху останките на тракийско светилище. Декорацията й включвала позлатени корнизи, изящни стенописи и колони от фино шлифован мрамор.
Археолозите са открили множество находки, доказващи контактите на Деултум с древните градове по света - изящно изрисувана керамика, фини съдове от стъкло, майсторски изваяни амфори. В района са намерени и монети от различни епохи, за които е доказано, че са сечени в градове, разположени по бреговете на Мраморно и Егейско море.
По времето на хан Крум, Дебелт се превърнал в една от най - важните гранични крепости. В разположената наблизо митница, повече от полови век се събирал данъкът, който тогава византийските императори плащали на българската държава. Свидетелство за това са десетките оловни печати, открити при разкопки. Според специалистите, те са принадлежали на тогавашните висши държавни чиновници.
Счита се че именно в Дебелт княз Борис Михаил приел християнската вяра.
Най - голямото защитно землено укрепление на територията на Европа - "Еркесията", преминава недалеч от Деултум. Древното гранично съоръжение било изградено през Средновековието. Някога то е разделяло България и Византия. Представлява висок насип с дълбок изкоп до него. Дължината му е сто шестдесет и четири километра - с цели тридесет и три километра повече от подобно древно съоръжение, открито в Британия. Освен военно отбранителна функция, “Еркесията” е била и добре уредена митническа граница, през която се осъществяват търговските и културните връзки с Византия до четиринадесети век. Укреплението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река Марица. Днес е паметник на културата с национално значение. Очертанията на защитния вал са тъй внушителни, че наблюдавани от Космоса, се открояват ясно върху земната повърхност. Именно край Дебелт "Еркесията" е най - добре запазена до наши дни, казват специалистите.
Покачването на морското ниво предизвикало затлачване на голямото някога пристанище на древния град. В него в даден момент можели да влизат само малки кораби и лодки. Постепенно то западнало и било забравено. За последен път се споменава в историческите извори през тринадесети век.
Археолозите очакват в района тепърва да бъдат открити най - интересните находки. Тъй като все още по - голямата част от останките на древния римски град не са разкрити. Не са достатъчно добре проучени и средновековната крепост, тракийските надгробни плочи, некрополите и откритите в околността малки селища и вили.
Текст и снимки Татяна Байкушева
