Костадин Мечков прави дебюта си на сцената на Операта във Варна. Снимка Лина Главинова
Костадин Мечков е роден в Бургас. Завършва Профилираната гимназия за романски езици "Г.С. Раковски" с италиански език. Дипломира се във вокалния факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с класическо пеене в класа на проф. Илка Попова. Носител е на награди от национални и международни конкурси, сред които първа награда от конкурса "Светослав Обретенов", трета награда от Международния конкурс за млади оперни изпълнители "Елена Николай".
Дебютира в операта "Севилският бръснар" на сцената на Държавна опера - Варна през 2010 година, като през същата сцена изпълнява ролята на Колин в "Бохеми" в Софийска опера и балет. Чест гост на Софийска опера и балет, Софийска филхармония, оперните театри във Варна, Стара Загора, Пловдив и Бургас. Гостува на чуждестранни оперни сцени като "Auditorio nacional" в Мадрид и "Bunka Kaikan" в Токио. Участник в майсторските класове на Райна Кабаиванска в периода 2010-2016 г. Три поредни години печели стипендии за обучение в Сиена и Модена, Италия. Участва в концерта "Звездите на операта" в НДК, посветен на 80 годишния рожден ден на Райна Кабаиванска.
- Как човек, завършил езикова гимназия избира оперното пеене за своя професия?
- Това не е задължително да се появи на тригодишна възраст. Операта е такова изкуство, че трябва да си минал поне пубертета, за да се разбере дали ставаш за такъв певец или не. Като малък бях музикален. Пеел съм винаги.
- Вие сте завършил езикова гимназия. Каква беше провокацията, за да изберете оперното пеене, а не примерно - естрадата, поп или рок музиката?
- Провокацията дойде от един концерт в Бургаската опера, на който отидох. Той беше посветен на годишнина на големия бургаски баритон Стоян Попов. След това имах възможност в продължение на години да работя с него и да уча много от него. Този гигант на оперното изкуство излезе на сцената, мисля че беше на 70 или 75 години, не съм съвсем сигурен, носеше със себе си столче, на което се подпираше. И пя една от красивите арии в драматичния баритонов репертоар Андре Шение. И аз бях като зашеметен. Разбрах, че операта е нещо уникално и че искам да пея. Свързах се хора, които ме прослушаха и се оказа, че и аз мога.
- На колко години бяхте тогава!
- На 17 години.
- Значи съвсем подходяща възраст за първи стъпки в оперното пеене?
- Да, съвсем подходяща възраст. Бях спрял да се занимавам с пеене, защото при басите, при ниските гласове слизането от детския глас към мъжкия става много рязко. По време на пубертета гласът въобще не е подчиняем на пеенето, той се подчинява само на хормоните и това, което се случва при един младеж на тази възраст. Затова това беше много подходящо време, за да се върна отново към страстта си към пеенето.
- Стоян Попов ли беше човекът, който Ви подготви за изпитите в Академията?
- Освен със Стоян Попов, работих и с Ксения Драгостинова - беше дълго време певица в Бургаската опера. Те ме пратиха при проф. Илка Попова - преподавателката ми в Академията, която оказа много голямо влияние върху мен през следващите няколко години по време на обучението ми.
- Защо направихте дебюта си на сцената на Варненската опера?
- За съжаление много от хората, които споменавам вече не са между нас. За съжаление България започва да губи тази сила, която е имало в това изкуство. Хората си отиват и много големи имена ни напускат напоследък. Когато започнах да се занимавам с оперно пеене, почина Николай Гяуров, след това си отиде Гена Димитрова. Успях да работя с големи имена, които все още ми помагат и все още са с нас.
Тогава в Академията дойде Христо Игнатов - диригент. Дълго време беше директор на Операта във Варна. Той много ме хареса, много си допаднахме и ми даде възможност, още преди да съм завършил магистратурата си в четвърти курс да се изява. Тогава имаше потенциал да се направи едно сценично заглавие от студенти от един випуск - имахме тенори, имахме баси, имахме всякакви гласове. Направихме тогава "Севилският бръснар" и това ни беше дипломният спектакъл. С него участвах на сцената на Варненската опера. След това Христо Игнатов ме покани отново и тогава изпълнил ролята на д-р Бардоло и това беше моето първо професионално излизане на сцената. Това беше през 2010 година, когато още не бях навършил 23 години.
- След като направихте първите си стъпки на оперната сцена във Варна, кога името Ви се появи във афиш на Държавна опера - Бургас?
- Връзката ми с Бургаската опера се случи по същия начин, както и с Варненската. Човекът, който ми подаде ръка бе Александър Текелиев - директор на нашата Опера. Той има клас в Академията. Първо излязох на сцената с Фигаро от "Сватбата на Фигаро", след това като Дон Жуан от едноименната опера. Това бяха две процукции, които правихме съвместно с Александър Текелиев, след което той ме покани за солист в Бургаската опера.
- Какво е за един солист да бъде на щат в Операта? Какво му дава и какво му отнема?
- Не бих казал, че отнема нещо. Това си е работа. Системата в България е такава, че без щатни солисти няма как една Опера да съществува. Управляващите си мислят, че оперния театър е едно предприятие, което само трябва да се издържа. Против съм това мнение. Заради това схващане има много големи минуси в нашите опери. Малките оперни театри, с изключение на София, която успява да се справи, при другите не е толкова лесно. Без подкрепата на държавата е много трудно за една Опера. Ние не сме предприятие, което произвежда продукти, които да се продават и от това да се издържаме.
- Поддържате ли връзка с колегите си от Академията? Имате ли информация за тяхното развитие?
- Да, поддържам много близки отношения, с някои сме приятели. Всеки поема по различен път. Кариерите ни се развиват различно. Нашата кариера е малко като тангото - две напред, едно назад. При различните гласове развитието става по различно време. При тенора гласът се развива по едно време, при баса, баритона и мецосопронато е друга. Има хора, които работят в София, други в чужбина, някои пеят в хорове.
- Бил сте в майсторския клас на Райна Кабаиванска. Какво Ви даде общуването с нея?
- Бях шест пъти в майсторския клас на маестра Кабаиванска в София, две години бях в майсторските й класове в Сиена, една година бях и в Модена, където бях на специализация. Райна Кабаиванска е един хората, които са ме държали за ръката при тези първи десет години, които са много важни в кариетата на един певец.
- Т.е. за един оперен певец е изключително важен контактът, който може да осъществи и да работи с един талант, като Райна Кабаиванска?
- Изключително щастлив съм, че съм имал възможност да работя с такива хора. С маестрата съм прекарал изключително много часове на работа през тези десет години. Благодарение на нея съм изпълнявал роли в Софийска опера. На тази възраст много малко от колегите дори в световен план са имали възможността да излязат на голяма сцена.
Имал съм възможност да работя с Ана Томова - Синтова, с Дарина Такова, с Иван Ангелов - диригент. Но маестра Кабаиванска е един от хората, които буквално са ме държали за ръка през цялото това време.
- Как виждате развитието си? Свързано ли е то с Бургас?
- Аз съм солист на Бургаската опера и ще продължа да бъда, въпреки че имам участия в Софийската опера. Надявам се кариерата ми да продължи да се развива, но Бургаската опера е свързана с особени чувства.
- Как за малкото време, през което сте част от Операта в морския град се промени отношението на публиката към Вас? Виждаме, че през последните години се увеличи и публиката в залата...
- Присъствал съм на спектакли преди години, когато в залата имаше десет човека и това беше трагедия. Сега нещата са различни и се вижда, че залата е пълна. Това зависи от много неща, най-вече от директора и от това как успява да управлява културния институт, и с какви хора се заобикаля. Както за един управляващ държавата е важен екипът му, така и за директора на Операта са важни хората, с които работи. За нас певците това е важно. Ние сме представителната извадка на това, което вижда публиката. През последните години нашата Опера има добър състав от солисти и това се отразява и посещенията в залата.
- Тази година започнахте сезона с един интересен концерт "Есенна палитра" с арии от различни опери. Това ли е начинът за достигнето до повече хора, като се има предвид, че не всеки успява са издържи опера от две или три действия?
- Тези концерти са традиционни и ги правим поне веднъж в годината. За ценителите на операта една оперна гала е красиво и въздействащо усещане. Всеки оперен театър трябва да има такива гали и ние можем да си го позволим, защото имаме палитра от артисти. Този концерт е много по-различен от оперния спектакъл и носи друг заряд.
- За разлика от артистите, които непръснато могат да изпробват таланта си в различни пиеси и имат предизвикателства, при Вас не е ли малко ограничена възможността за изява откъм роли?
- Не, не е ограничено, защото за всеки един глас има достатъчно богат репертоар от арии и оперети. Един живот не стига за всичко. Има певци, които в края на кариерата си правят неща, които не са упрели преди това.
- Колко роли сте реализирали на професионалната сцена?
- Над 20 или 30, не съм ги броил.
- Когато се поставя една опера се избират определени артисти, според ролите в нея. Така може да пеете в едно заглавие, в друго – не. Има ли роля, която силно желаете да изпълните?
- Има много образи, които ми предстоят. За един млад певец е важно как избира репертоара си. Ниският мъжки глас като баритон и бас се развива много бавно. 30-те години са още пубертета на развитие на този глас. Той се формира към 35-40 години. Има роли, които искам да изпеея, но все още не бързам, защото смятам че така трябва да се развива кариерата на един млад певец.
- Сега, когато вече се изявявате професионално на сцената има ли хора, на които разчитате да Ви напътстват?
- Дори и на 70 години един певец има нужда от напътствия. Разчитам на тези хора – на Райна Кабаиванска, на моята професорка от Академията Илка Попова, която винаги ме е подкрепяла. Александър Текелиев е един човек, който е минал през абсолютно по моя път. Влизам в много от ролите, които той е пял тук на бургаска сцена.
- Какъв съвет търсите оттях – за ролята или за постановката на гласа?
- Търся съвети за всичко – във вокално отношение, в интерпретационно.
- Как пазите гласа си?
- Не го пазя. Водя нормален живот. Всекидневно учене на партии, векидневно пеене, ако този мускул не се поддържа правилно, няма да работи, както трябва.
