Малина Стратиева: Строителството преобрази Слънчев бряг Решение, взето от Съвета на директорите, подкрепено от Министерството на икономиката и реализирано в съкратени срокове. При реализацията на това решение в инфраструктурата бяха инвестирани над 90 милиона лева. А значимостта на събитието се потвърждава и от учебникарската максима, че добрата инфраструктура привлича инвеститори. И това се прояви за сетен път не само в източната зона на комплекса, а като цяло и за Несебърския регион.

 

 

Няма да забравя и сагата с продажбата на енергопреносната мрежа на дружеството, на цена много по-висока от първоначалната, на която зам.-министър се опита да ни застави да я продадем. След време ще получат своята оценка за значимост и най-новите технически придобивки за 50-годишнината на комплекса, каквито са говорещите контейнери за събиране на отпадъци и паркинга с фотоволтаична система-нововъведения, първи по рода си в българския туризъм.

- Честването на 50-годишнината на комплекса, което се осъществи по Ваша инициатива, събра ветерани участвали в неговото изграждане. Освен всичко друго бележитата годишнина е и повод за равносметка. Не само за развитието на най-големия ни курортен комплекс, а и в личен план. Спомняте ли си как започнахте професионалната си кариера и какво най-много повлия за  професионалното Ви  израстване?

- Макар че започнах  работа във вече  далечната 1980, това няма как да бъде изличено от паметта ми. Първата ми длъжност беше като екскурзовод и ако нещо е повлияло при формирането ми като работеща в туризма най-отначало това е екскурзоводството. Смятам, че е безценна школа за всеки, който е избрал да работи на туристическото поприще. Всъщност, екскурзоводството не е обикновен занаят, а в определена степен изпълняване на мисия.

В продължение на повече от пет години  имах възможност да общувам пряко с чуждестранни туристи. Помагаше ми и владеенето на 4 езика, а и бях обградена от колеги, напреднали в професията.От всеки научавах по нещо за особеностите на занаята. Дължа им благодарност. Както и на тези, от които съм се учила и  впоследствие. Няма да ги изброявам, тъй като може да пропусна някой незаслужено. Но най-много съм задължена на родителите си, които работеха в туристическата сфера, насочиха ме към нея и ме подкрепяха през годините.

-Като  изпълнителен директор Вие сте и онази връзка, която осъществява приемствеността в политиката при смяната на един съвет на директорите с друг. Какво остана от собствеността на "Слънчев бряг" ЕАД, с което все още се разпорежда "Слънчев бряг"АД?

- За времето, през което съм изпълнителен директор започна и се извърши финалната трансформация на активите на дружеството, а също така и на човешкия ресурс, работещ в дружеството.

Първото изпитание за професионализма ни бе процедурата  за възстановяване на законността върху собствеността на "Слънчев бряг" АД. Успяхме да  стопираме  сделките с т.н. КОО-обекти за комплексно обществено обслужване, гласувани от Общинския съвет в Несебър, и да обявим продажбата  им като УПИ на търг, след който в касата на дружеството постъпиха милиони левове. На пазара чрез търг бяха продадени и други обособени обекти. Пред финала сме на раздържавяването на инфраструктурата, най-значимият ни актив, който спада към онези комплексни дейности върху които се гради туристическия продукт.

- Собствеността и стопанисването на инфраструктурата на акционерното дружество в последно време обаче  поражда проблеми. В какво се изразяват те, и каква е Вашата гледна точка като изпълнителен директор и член на Съвета на директорите за тяхното разрешаване?

- Проблемите се изразяват в и чрез  позициите на заинтересованите институции към собствеността ,състоянието,стопанисването и бъдещето на инфраструктурата на дружеството. Инфраструктурата на територията на "Слънчев бряг-изток" е изцяло собственост на "Слънчев бряг" АД. Това е установено чрез необходимите документи и е неоспоримо. Решението за съдбата на тази собственост не е в  компетенцията ми на изпълнителен директор. Не е и от компетенцията на Съвета на директорите на дружеството, както и на община Несебър и Съюза на собствениците в Слънчев бряг. Тази съдба изцяло зависи от решение на принципала  в лицето на  действащото днес Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Но при отчитане на интересите на  всички,в т.ч. и на дребните акционери на дружеството.

Проблемите по собствеността и стопанисването  на инфраструктурата,които имаха своята своебразна кулминация през изминалия туристически сезон не са от днес. Преди две години Съветът на директорите на "Слънчев бряг" АД, ръководството на Съюза на собствениците в курорта и Общинският съвет в Несебър имаха единна позиция, че естествен приемник на стопанисването на инфраструктурата трябва е Община Несебър и  продажбата й трябва да се предложи първо на нея. Взе се и принципно решение, гласувано от Общинския съвет, което след това общинските съветници отмениха. По-голямата  част от собствениците на хотели пък отказаха,в нарушение на закона, да плащат такса за поддръжка на инфраструктурата, а "Слънчев бряг" АД  нямаше законови основания да я поддържа заради невнесените от тях такси. Заради неподдържаната инфраструктура, сезонът отиваше към провал, но здравият разум все пак надделя и Общинският съвет в Несебър гласува необходимата сума, която се оказа достатъчна за закърпване на положението по поддръжката на инфраструктурата.

Вината за всички тези безредици беше "хвърлена" върху  съвета на директорите и респективно върху мен. Стигна се до там в навечерието на парламентарните избори ресорният министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров да насрочи Общо събрание на акционерите, в чийто дневен ред бе включена точка за смяна на Борда на директорите, заради отказа  да изпълни желанието му за безвъзмездно прехвърляне на инфраструктурата на Община Несебър.

При тези форсмажорни обстоятелства  Държавната комисия за  финансов надзор наложи принудителна мярка с която забрани сключването на безвъзмездна сделка от Съвета на директорите. И точката отпадна от дневния ред. Ако по нея беше гласувано положително, както искаше министър Димитров, държавата щеше да понесе щети в размер на над 21 милиона лева.

Проблемът с инфраструктурата продължава да съществува. И не само с оглед за следващия сезон. А и въобще за българския туризъм, защото тази инфраструктура не е само на "Слънчев бряг" АД, а е национална. И решаването на този въпрос няма как да стане без намеса на държавата пред чиито органи Съветът на директорите е представил становището си за състоянието и статуса на инфраструктурата.

- Какво по-конкретно съдържа становището?

- В разработката, изготвена от Съвета на директорите, се предлага инфраструктурата да излезе от активите на акционерното дружество и да се управлява от самото Министерство на икономиката енергетиката и туризма. Ако се стигне да реализацията на предложението инфраструктурата ще се обезпечава  финансово от  курортната такса, която се събира в Община Несебър. Държавата обаче ще контролира и ще определя къде тези средства да бъдат реинвестирани. И тъй като тя държи 75 % от акциите на "Слънчев бряг" АД, може да изплати 25 % на миноритарните акционери,които са малко над  4000. По този начин ще бъдат защитени интересите и на държавата, и на дребните акционери, а и на бранша като цяло.

- От 2005 година по Закона за устройство на територията източната зона на  Слънчев бряг, заедно с още няколко курорта, е обявена за селищно образувание-курорт с национално значение под егидата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какви са перспективите пред едно подобно образувание? Задавам Ви този въпрос и във връзка с тиражираната информация в някои медии, че бъдещето на Слънчев бряг било в превръщането му в студентски град.

- Това е поредната  медийна сензация, която никой не намира за необходимо да опровергава. Друг е въпросът, че източник на тази информация са агенции за недвижими имоти. Източната зона на комплекса е с курортно предназначение и тя ще развива като такава-курортна и развлекателна зона. Неправилно постъпват  тези инвеститори-собственици на хотели, които превръщат една част от хотелите в апартаменти. Подобно отношение е типично за инвеститори, но не и за тези, развиващи хотелиерски бизнес.

Не случайно още на времето тогавашно ръководство на курортния комплекс "Слънчев бряг" е развивало източната зона като територия за отдих и развлечение, а в западната са били изградени обектите за логистика на туристическата дейност.

Така че бъдещето на двете зони е различно и то ще се определя и доминира от туристическия продукт, който предлагат за потенциалните клиенти на пазара.

- Наскоро BTV излъчи филм със заглавие "Бетонните градини" за Слънчев бряг, който още преди да бъде показан предизвика гневната декларация на 16 неправителствени организации в туризма. Какъв е Вашия коментар за филма?

- За разлика от подписалите декларацията аз смятам, че подобно искане - за забрана на излъчването на филма, отправено и до премиера Бойко Борисов, в днешно време е не само анахронично, но и звучи абсурдно. Макар че филмът е нещо от рода на  пост фактум, възможно е кадри от него да бъдат използвани в негативна светлина от конкурентните ни дестинации на международния туристически пазар.При цялата претенциозност на авторката обаче, лентата съвсем  не показва цялата истина за т.н.презастрояване на курорта. Доброто в случая е, че филмът бе излъчен по  никое време и много бързо ще бъде забравен. Но дори и да бъде повторен, мога да Ви уверя, че  източната зона на “Слънчев бряг” винаги ще има своите почитатели и те ще стават все повече.

- Напоследък от браншовиците в туризма, а и от министерството се чуват гласове не просто за преработка на действащия закон за туризма, а за приемане на нов. Вашата позиция?

- Тя не може да бъде друга, освен в подкрепа на приемане на нов закон за туризма. Това се налага, защото все още  действащият закон е приет при друга база на собственост, а на настоящия етап  99,9  на сто от държавната собственост в туризма е приватизирана. За 20 години строителството придаде съвсем друг облик на хотелската ни база, но "надстройката" изостана чувствително. През последните години едва ли не всяка къща по Черноморието се превърна в хотел и всеки собственик в туроператор. Всичко това влияе по един или друг начин на туристическия продукт и подобни самодейности, също се нуждаят от регламентиране от Закона за туризма. Бъдещият  закон за туризма би трябвало да третира и статута на курортите с национално значение.

- Вие участвахте на туристическата борса в Лондон, в чиято атмосфера се "усещат" предварителните нагласи за следващия туристическия сезон. Какво е Вашето предчувствие за лято 2010?

- Оптимистка съм. Но ние трябва да си свършим нашенските си работи.

Интервю на Максим Момчилов