Улица Осми ноември носи духът на целия град
В сърцето на Варна се крие тиха улица, която често остава извън туристическите маршрути, но носи в себе си духа на целия град – улица "Осми ноември". Пешеходна и дълга едва 100 метра, тя се спуска през Гръцката махала към морето и събира на едно място античност, духовност, история и легенди.
Името ѝ не е случайно. За Варна датата 8 ноември е свързана с една от най-смелите и знакови победи във военноморската ни история. На 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 г., по време на Балканската война, българският торпедоносец "Дръзки" извършва дръзка атака срещу османския крайцер „Хамидие“ край варненския бряг. Успешното торпилиране се превръща в символ на кураж, стратегическа дързост и морска чест – памет, която Варна носи и днес.
Малките римски терми
В началото на улицата са разположени Малките римски терми. Открити случайно през 60-те години при строителни изкопи, те разкриват един забравен свят – древни подове с отоплителни канали, зидове с кухини за топъл въздух – детайли, които разказват за ежедневието на Одесос от II до V век. Тук археолозите откриват уникални накити, глинени лампи, амфори и над 450 бронзови монети, както и оброчни релефи на тракийски бог-конник и богинята Бендида.
Музеят за нова история
На метри от термите се намира Музеят за нова история на Варна. Каменната сграда е архитектурен паметник на културата и една от най-старите в града. Къщата от XIX век била дом на гръцката фамилия Роде, а по-късно ползвана от дипломатическо консулство на Белгия. Днес музеят пази уникални спомени. Сред богатите колекции има уникални експонати, например сребърната копачка и лопатка, с които княз Александър І Батенберг направил първата копка на катедралния храм "Успение Богородично", вещи от лятната резиденция на българските владетели "Евксиноград", кът, посветен на Антон Новак - създателят на Морската градина. Преди дни музеят се обогати с дигитален проект "Невидимият град", който възражда чрез сканиране на QR кодове изчезнали стари сгради от архитектурно-археологическия резерват "Одесос".
Църквата "Света Параскева"
Срещу музея се издига църквата "Света Параскева" - един от най-малките, но и най-старите храмове във Варна. Основите й датират от XIV век, а върху тях през 1785 г. била изградена нова сграда. Легендата разказва, че корабовладелецът Роде дал обет, че ако оцелее в мощна морска буря, ще вдигне църква на името на света Параскева. Той спазил обещанието си – купил парцела срещу дома си и построил храма. Вкопан бил четири стъпки в земята, за да не нарушава забраната на турската власт от онова време, която не допускала високи християнски храмове. По-късно сградата била разрушавана и възстановявана многократно.
Днес църквата е възстановена след множество ремонти и дарения. От стария храм са запазени всички икони, както и каменните зидове. През 2012 г. по време на изкопни работи за укрепването на сградата, пред нея били открити останки от античен храм – доказателство, че мястото е сакрално от древни времена.
Големите римски терми
Само на около метри от улица "Осми ноември" се намират Големите римски терми – най-голямата обществена сграда на Балканите. С площ над 7 000 кв. м., те не били само място за къпане, а център на обществения живот на древния Одесос. Горещи минерални води, специалните зали за лечебни и ароматни балсами, отоплителната система – всички тези останки говорят за цивилизация, която е знаела цената на комфорта.
За термите се носят много легенди. Според една от тях, мирният договор между България и Византия, с който се признава новата държава, бил сключен в Одесос, и то точно в разкошните градски бани. Вероятно затова, най-високата запазена част от термите дълго време е наричана от варненци "Аспаруховата кула", а върху нея е имало бюст-паметник на великия хан. Днес тази скулптура се намира пред читалище "Просвета" в квартал "Аспарухово".
