Маринчев: Новият Изборен кодекс не решава проблемите, отлага ги

Дебатите около кодекса винаги се разгарят, когато наближат избори. Обикновено тогава най-силно се чува гласът на депутатите. Затова решихме да дадем думата на двама депутати от "Коалиция за България" и ГЕРБ, избрани от Втори Бургаски многомандатен район и двама местни политици - от движение "Гергьовден" и СДС.

Зададохме еднакви въпроси на всички. В няколко последователни материала ще ви представим тяхната гледна точка.

След отговорите на Снежина Маджарова - депутат от ГЕРБ - Бургас, даваме думата на Георги Маринчев - областен лидер на движение "Гергьовден".

- Преди да дадем оценка на промените в Изборния кодекс е добре да си спомним основните мотиви, които доведоха до необходимостта от неговата промяна. По време на протестите миналата година едно от най-ясните и изчистени послания беше именно промяната на начина, по-който избираме народните си представители, а чрез тях и хората, които управляват държавата. Едва ли има разумен и мислещ човек, който да не констатира факта, че българския вариант на демокрация е в тотална криза, бих го нарекъл упадък и дълбока деградация. Ако си направите труда да прегледате архивни кадри на политически дебати от зората на демокрацията между представителите на новородената БСП и брадясалите и раздърпани лидери на демократичната опозиция, и ги сравните със сегашните джавкания и в парламента, и в телевизионните студия, ще разберете ясно какво имам предвид. Политици, които прохождаха в новата демократична среда се държаха много по-адекватно, грамотно и дори с необходимото уважение към опонента и за голямо съжаление вместо това да бъде базата, върху която да стъпим и надграждаме през следващите 25 години сега стигнахме до тотално разделение и откровена омраза, пълна липса на нормален диалог и език и средства на изразяване, които българина вече и в кръчмата не използва. И това е само един дребен щрих от цялата грозна картинка. Към нея можем и да добавим абсолютната непрозрачност на вземането на решения, от които зависи живота на милиони, корупцията и зависимостта от монополите. Все по-очевидна е необходимостта от кардинална промяна и не случайно все по-често чуваме искането за нова Конституция и нов обществен договор.

И точно това очакване за кардинална промяна по никакъв начин не мога да видя в новия Изборен кодекс. Лека козметика на сега действащата система във вид удобен за сегашното мнозинство. Плах опит за мажоритарност, но при прагове, които на практика я обезсмислят, нищо за електронното гласуване, нищо за близо 1 милион мъртви души в избирателните списъци. Мая Манолова в прав текст заяви каква е целта: "С този кодекс ГЕРБ никога повече няма да спечели избори". Зевзеците с не-малко основание веднага я попитаха, като знае, кой никога няма да спечели, сигурно знае и кой ще спечели. От друга страна самите ГЕРБ, които са много критични към промените, не се посвениха да вкарат предложение (радушно подкрепено и от другите парламентарни партии), с което лишиха  Реформаторския блок от представители в РИК и ОИК. По сестрински! Обръщам особено внимание на последното, защото според мен това ясно показва начина на мислене на един политически елит вкопчен във властта и единствено загрижен за собствено си оцеляване, което обуславя и всичките му действия, в това число и промените в Изборния кодекс.

Все пак остава надеждата, че между първо и второ четене могат да настъпят промени, които да сближат очакванията на обществото с благоволението на управляващата ни класа. А дано, но надали!

- Категоричен съм в твърдението си, че докато в България не освободим кандидатите за политически постове – общински съветници, народни представители - от абсолютната власт на партийния лидер, никога няма да имаме нормални политици, пък каквито и промени да правим и в Изборния кодекс и в Конституцията, ако щете. Начина по-който беше наложена кандидатурата на Делян Пеевски пред парламентарната група на БСП трябва да влезе в бъдещите учебници като пример за "групово изнасилване" на народни представители от своя лидер. Чак да ти стане тъжно за тия хора. Но никой не може да стане и да каже: "Тези, които са ме пратили тук да ги представлявам не са съгласни с това", защото точно този, които ги е вкарал в парламента, им го изисква. И това е само един пример, спомнете си червените и зелени флумастери, с които се гласуваше и в минали парламенти. Настоящата "практика" изкарва на политическата сергия най-вече политически функционери верни на настоящото ръководство и такива които откровено си плащат избираемите места.

Преференцията като форма на вътрешно партийна мажоритарност е стъпка в правилна посока, но има дълъг път да се извърви преди да се превърне в ефективен механизъм за избиране на хора, които избирателите смятат че заслужават да бъдат избрани, а не партийния лидер, който разписва листите. Тази промяна минава и през изготвянето на правила вътре в самите партии и коалиции, по които кандидатите от една листа да се съревновават за референцията от страна на избирателите, в противен случай много бързо типично по български ще стигнем до конфликти и компроматни войни вътре в самата листа.

Иска ми се да вярвам, че преференцията ще направи кандидатите много по-отговорни, компетентни, инициативни и търсещи собствените си избиратели, а не да разчитат само на благоволението на органа одобряващ тяхната позиция в дадена листа. И отново ще повторя 7 % -та преференция ми се струва висок праг в до голяма степен обезсмисля нейното въвеждане и оставам с чувството, че е сложена само да се отбие номера. 

- Вече изложих притесненията си, че промените са козметични, симулативни и едва ли ще успокоят разбуненото ни общество. Те не решават нито една от натрупаните през годините негативни практики, а само отлагат във времето тяхното отстраняване. Това разбира се ще радикализира исканията за промени, много вероятно и за нова Конституция, ще увеличи чисто популисткото говорене в тази посока и е предпоставка за напрежение. За съжаление беше изтърван момента за провеждане на един откровен и професионален дебат по всички негативи на демократичния ни процес и да се търсят решения за тяхното отстраняване.

Но като цяло промените са неизбежни. Въпрос на няколко години е да се въведе електронното гласуване, чрез него и пълната преференция. И това най-вероятно ще се случи не поради осъзната необходимост и вътрешна убеденост на нашите управляващи, а поради простия факт, че цивилизования свят е тръгнал на там и няма връщане. 

- Не виждам, с какво допълнително могат да ги мотивират. Първо традиционно избирателната активност за Евроизбори е много по-ниска от парламентарните. Второ разочарованието от неслучилите се дълбоки промени ще доведе до масова апатия и отказ от гласуване. Спомнете си Варна, в която имаше повече хора на протест пред общината, отколкото гласували за кмет няколко месеца по-късно. До колкото пропагандата представя предстоящите Евроизбори като един вид вот на доверие за правителството най-активни ще бъдат партийните ядра на големите партии. Най-тежко ще бъде за избирателите на традиционната десница, които както се очертават нещата пак ще трябва да правят големи компромиси със собствените си разбирания и история или да "гласуват с отвращение" и  много вероятно да си останат в къщи. 

- Искам някой да ми го обясни как практически ще се реализира това. И сега има така наречените държавни таксови марки, които служат като законно разплащателно средство за такси и данъци, но на практика почти всички институции и ведомства отказват да ги вземат поради непригоден софтуер, организация на отчитане и най-вече защото не им се занимава. Ако се въведе това предложение, после ще се наложи да се променят десетки нормативи, за да се вменява задължения за вземане и обработване. А иначе като способ за стимулиране на избирателна активност, не е прецедент. Спомняте си сигурно томболата с награди въведена от НДСВ. Не остави трайна следа в избирателната ни практика. Големият дебат по избирателната активност предстой и той ще бъде фокусиран върху две възможности. Първата е задължителното гласуване с преминаването на правото в задължение, а втората е обвързването на правото с определени условия - образователен ценз, загуба на социални придобивки и възможност за кандидатстване за публични постове при негласуване и др. И от този дебат няма да избягаме и колкото по рано започне сериозно и отговорно разискване по него толкова по-малко ирационални грешки ще допуснем в бъдеще.