Мария Мутафчиева работи от четири години като библиотекар специалист. Снимка Черноморие-бг

Мария Мутафчиева работи от четири години като библиотекар специалист. Снимка Черноморие-бг

Мария Мутафчиева е родена на 16 септември в Бургас. Средното си образование завършва в тогавашната английска езикова гимназия "Гео Милев" в родния си град. След това специалност "Право" в СУ "Свети Климент Охридски". Има и магистърска степен по "Библиотеки и информационни технологии" към Философския факултет на СУ "Свети Климент Охридски".

От четири години работи като библиотекар специалист, завежда отдел "Общообразователни читални" в Регионална библиотека "Пейо Яворов" - Бургас.

Библиотеката ще бъде вписана в световната карта на библиотеките на организацията "ИФЛА" - Международна федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA). Културният институт участва в конкурс на тази организация с екологичен проект, свързан с интерактивната пясъчна кутия. Така се стигна и до поканата да бъдем включени в световната карта на библиотеките.

Мария Мутафчиева представляваше библиотеката в международен екологичен семинар, който се проведе в Молдова. Участниците в него обмениха практики и идеи в сферата на екологията и опазване на ресурсите на Земята.

 

 

- Наскоро се завърнахте от Молдова, където участвахте в международен семинар свързан с обмяна на идеи и опит в прилагането на екологични практики...

- Семинарът се проведе в Ришкова, Молдова. Поканата към нас дойде от сдружение "Фар". България бе представена от петима участници. Всеки един от нас се занимава с конкретна екологична дейност. Във форума имаше представители от Германия, Полша, Украйна, Армения и България. А организаторите са от Германия и от страната домакин - Молдова и се финансира по програма "Еразмус".

Целта на форума беше посредством различни практики да се намери устойчиво развитие на екологията във всяка една сфера, в която работихме. Коментирано беше селското стопанство, възобновяемите енергийни източници, начините за преподаване на екологичните проблеми на деца. Менторите, които от години работят в тази сфера, споделиха своя опит.

- Вие единственият представител на културна институция ли бяхте?

- Освен мен, имаше още един представител от читалището в Средец - Бисер Петков. Едното момиче поканена като архитект, който се занимава с иновациите в сферата на възобновяемите енергийни източници, а другият беше Иван Камбуров от природен парк "Странджа".

- Какви идеи и практики обменихте с останалите участници и какво от случилото се там може да бъде приложено тук в библиотеката?

- Семинарът се организира от неправителствената организация "Еко визио". Тя е създадена през 1998 година в Молдова. Тя работи с деца и младежи, като целта е да запознае хората с екологичните проблеми. Попаднахме в една комуна, където се живее по възможно най-близкия до природата начин. Там на място се пести вода, яда се вегитарианска храна. Базата е изградена съобразно съхраняването на екологията. Върнахме се във времето, когато нашите баби и дядовци са строили къщите си с кал и естествени природни материали. Комуната е изградена от доброволци.

По време на обучението ние бяхме разделени на групи. Във всяка имаше представители от различни държави и всеки споделя опита от мястото, където работи. Възникват въпроси, които после се дебатират от всички. За мен най-интересно беше запознаването на децата с екологичните проблеми. Занимавам се с доброволците в библиотеката, които за поредно лято ще бъдат част от нашия екип. Библиотеката ни работи и по различни екологични проекти с участието на нашите млади читатели. Беше интересно как тези проблеми могат да достигнат до децата по виртуален начин като се използва изкуството, как медиите могат да провокират младите да участват в тези събития и как обществото подхожда към този проблем и участва при решаването му.

По време на семинара научихме доста нови неща, като перма култура, което представлява приложна наука за дизайн на местообитания и продуктивни земеделски системи наподобяващи максимално естествените т.е. ние живяхме в една такава пермо култура. Където се използват и отпадъците.

Изгледахме и няколко филма от създаването на Земята до настоящето, което през последните 60-70 години е променени в резултат на човешката дейност като ресурс т.е. това, което е било налично за милиони години вече е на изчезване.

- Може ли някои от практиките, които сте обменяли с другите участници във форума да бъдат приложени тук в библиотеката?

- Да, може, защото идеите които бяха споделени са интересни и могат да бъдат прилагани със съдействието и на другите институции. Идеята е да се провокира интереса по по-алтернативен начин, като се използва дори изкуството. Може да се организира състезание, в което да се измисли песен на екологична тема. Бяха споделени идеи за спорт чрез обработване на почвата.

Ние имахме и практически занятия като помагахме на жителите на селото в селскостопанската дейност. Могат да се обхванат децата и в тази сфера, като в определени учебни часове излизат сред природата и научават как се обработва земята например.

Целта е индивидуалната промяна да доведе до колективната промяна. Това беше и идеята на организаторите. Да ни покажат техния начин на живот, да видим какво пестим като източници, какво можем да подобрим в опазването на природата.

- Това по някакъв начин промени ли Ви мисленето?

- Да, на мен лично ми се отрази. Видях как напрактика без да се замисляме хабим повече от нужното количество вода в ежедневието ни.

По време на семира направихме калкулатор на източниците, които използваме. Описва се какви разходи използвайки ток, вода, транспорт, какво и какви енергоспестяващи действия предприема. Резултатите показаха, че ни е необходима повече от една планета Земя. Т.е. в ежедневието си правим много разходи, които можем да намалим. Можем да ограничим използването на вода, на транспорт, на електроенергия.

По време на престоя ни там използвахме минимално количество вода за тоалетната, за банята. Убедих се, че не е голям проблемът да използваш по-малко количество вода. А преди години и ние сме живяли така при бабите ни и дядовците ни и сме оцелели.

- Как стои бургаската библиотека на фона на зелените политики, които коментирахме по време на семинара в Молдова?

- Нямаше друг представител от библиотека на форума в Молдова. Библиотеката от години работи в сферата на екологията чрез проекти, в които участват деца и младежи от 14 от 18 години. През 2017 година спечелихме награда за наш проект от неправителствената организация "EIFL", като целта е да направи връзка между обществото и библиотеките по различни теми. Нашият проект беше в сферата на екологията. В него участваха ученици от бургаската ПГЕЕ "Константин Фотинов", направихме връзка между дигитализацията и рециклирането на пластмаса. 3D принтера, с който библиотеката разполага беше използван от учениците, за да направят моделите по проекта. От друга страна чрез лектори, поканени от библиотеката им бе разяснена произхода на пластмасата и как тя може да замърси околната среда. Целта беше децата да разберат, че ако се използва рециклирана пластмаса това води до намаляване на замърсяването на въздуха. Инициирано бе и събиране на пластмасови бутилки и капачки в библиотеката, които се предават за рециклиране. Заведохме ги на депото в Братово, където видяха целия процес.

През 2019 година отново спечелихме награда от "EIFL", този път за проекта за интерактивната пясъчна кутия, която също работи със специален софтуер. Децата могат да ваят формите на Земята от пясък. Децата научат за климатичните промени на планетата. Интерактивтата пясъчна кутия, което се намира в Детския отдел привлича все повече деца и ученици.