Усещането, че някой зложелател стои от другата страна и само чака, за да открадне авторско съдържание вече е реалност. Снимката е генерирана с AI
Медиите все по-често губят битката със социалните мрежи за рейтинг, за повече зрители / читатели / слушатели, за повече достоверност и качествена журналистика. Не всички медии, разбира се. В тази графа не влизат т.нар. сайтове „фантоми“, сайтове „пощенски кутии“ и сайтове „бухалки“, използвани за мръсни поръчки и разчистване на сметки с конкуренцията. Причините за това са много, една от които отсъствието на регулация на новинарските сайтове. Кауза, зад която стоят журналисти с доказан опит и за които журналистиката, не е средство за правене на пари, а смисъл и призвание.
Социалните мрежи – от място за откриване на приятели до машина за влияние
Преди близо 20 години създаването на профил във Фейсбук не ставаше толкова лесно. А и интересът към мрежата у нас не беше голям. Всичко се промени за по-малко от две години. За отрицателно време от социална мрежа за общуване с приятели от детството и за намиране на съученици, тя се превърна в място за реклама на бизнес и промотиране на стоки и събития.
2026 година - Фейсбук не е обикновена платформа, тя е водеща социална мрежа, а за много от нейните потребители тя е и медия!
В масовия случай хората не правят разлика между онлайн медия и социална мрежа. И може би причината за това е и в медиите. Те отдавна са в социалните мрежи, за да достигат по-бързо до своите читатели. А те от своя страна се превърнаха в консуматори, за които ако нещо не се е появило във Фейсбук, значи не се е случило. Малцина са тези, които директно влизат в сайтовете на медиите, на които имат доверие и чиито новини четат.
Фейсбук като онлайн медия
Социалните мрежи, в това число и Фейсбук, „изядоха“ трафика на онлайн сайтовете. Те обаче иззеха и функцията на журналистиката. Всеки, който има телефон с добри параметри, прави прилични видеа и умее да сглоби няколко сравнително грамотно написани изречения, се изживява като журналист. Но това не му е достатъчно. Освен в профила си, от който той издава присъди, пише коментари, заклеймява и хейти, той има нужда от повече изява, повече последователи и повече влияние, което може да осребри по един или друг начин. Така през последните години групите във Фейсбук буквално се роят като пчелен кошер, не с дни, а с часове. Ограничение за това няма. Стига да имаш време и желание, можеш да си направиш група. До тук проблем няма. Според името на групата, каузата или проблемите, които се обсъждат там тя може да се разрасне за отрицателно време. Администраторът вече има власт и права. Той може да одобрява публикации, да блокира членове в групата, да размахва пръст и въобще да прилага правила, които той е създал. Условието за използването на приличен тон често пъти не се спазва. Не само от истински потребители, но и от фалшиви профили и тролове, които имат ясна цел – да плюят, да обиждат, да клеветят или да изграждат срещу заплащане положителен образ на човек или даден субект.
Затова, когато си анонимен за теб граници няма.
Тези профили (истински и фалшиви) вече не искат да имат само групи и да определят дневния ред, те искат да бъдат медии. В описанието на все повече страници, които се появяват в социалната мрежа се появява – медия! Щом е медия, значи й е позволено всичко в това число и да краде публикации и снимки от реални медии, да ги качва в страниците си и да ги представя като авторско съдържание. Оттам същите тези псевдо медии публикуват вече открадната новина като своя в групите, в които членуват. Завърти ли се веднъж тази машина, връщане назад няма. Нито един администратор на група не си прави труда да проверява истинността на информацията, която се публикува или която одобрява. Повечето от администраторите не знаят които медии са истински и кои фалшиви. А и да има желание да прави проверка, няма възможност и капацитет!
Така социалните мрежи бавно, но сигурно настъпват на полето на журналистиката! Регулация за тях няма! Промяна може да има само при добра воля на администратора. Досега такова желание на практика отсъства!
Как се заличава група?
Групите се регулират сами или чрез администраторите, или чрез потребителите, или чрез поръчка за тяхното заличаване. Справянето с група, която не е изгодна на някого става лесно и бързо. За целта се изисква не голям ресурс, но наличие на човешки фактор и цел, с която да се оправдае кражбата на идентичността!
Процесите, които се случват през последните месеци в социалните мрежи, ясно показват, че когато не знаеш и не спазваш правилата на играта, тя рязко се променя за теб. В един момент една лична кауза превърната в група, която обаче отдавна е надхвърлила възможностите за регулация от страна на администраторите й, изяжда самите администратори. Набедени за зловредни и пагубни за обществото, заради публикации от анонимни профили в групата, зад някои от които се крият конкретни факти и истини, не само пушилка, хвърлена във въздуха, администраторите вече се превръщат във врагове. Удобни мишени за разчистване на сметки. И се оказва, че ако не можеш да заглушиш една група (тук не коментираме дали публикациите в нея са истина, дали са коректно написани, дали са обикновен хейт или просто са неудобни за определи хора) можеш да й откраднеш самоличността! Създаваш група със същото име, с подобна визия, прокламираш подобни теми, за които ще даваш публичност на членовете в нея и постепенно започваш да я превземаш отвътре. Хората, ако не са наблюдателни и нямат познания, в скоро време сами ще се прелеят в новата група. А останала без ресурс – членове и без активност – публикации и постове, тя сама ще изчезне. Така справянето с „проблема“ е въпрос на време.
Отстреляна веднъж една група или ще си стъпи на краката, ако в нея е имало качествени публикации и потребители, за които съдържанието на всяка публикация и нейната достоверност е по-важно от шок, ужас, бомба, или ще се „отече“ в канала!
За журналистиката, която остава
Дори без социални мрежи, качествената журналистика ще достигне до своите потребители. Да, по-трудно, когато живеем в ера на непрекъснато променящи се форми на комуникация, когато AI, използван правилно, може да бъде полезен и необходим и когато журналистите, които упражняват тази професия спазват нейните етични стандарти.
Когато има прозрачност в собствеността на медиите, когато хората, които обществото нарича журналисти не са обикновени дописници, готови да се продадат за пари и не се интересуват как написаното от тях променя средата и хората.
Когато думи като морал, истина и проверка на информацията имат повече стойност от новина качена набързо без факти и достоверност, заради единия клик и отчитане на брояча с отваряния.
Борбата за качествена журналистика е не само със социалните мрежи, тя е и с псевдо журналистиката, която се шири в публичното пространство! Това е борба, не само на журналистите, но и на хората, за които качеството, истинността и отговорно поднесената новина имат значение!
