Навярно всеки в един или друг момент от живота си се е сблъсквал с безсъние. Причините за това могат да бъдат много, като една от тях е недостигът на мелатонин. Това е неврохормон, който участва в широк спектър от циркадни функции, включително и в цикъла сън-бодърстване.
Мелатонинът се свързва с рецепторите в мозъка, като целта му е да потисне нервната активност и да ни подготви за почивка. Неслучайно е известен като "хормон на съня". Той може да намали нивата на допамин – хормон, който ни помага да останем будни.
Научно е доказано, че обикновено хората, които страдат от безсъние, имат ниски нива на мелатонин. Смята се, че приемането на мелатонин от добавки може да помогне за по-лесно заспиване.
Естествените нива на мелатонин в организма са най-високи през нощта и спадат с настъпването на деня и изгряването на слънцето.
Синтезът и освобождаването на мелатонин от *епифизата се влияе силно от светлинната стимулация на ретината на окото. Това е изключително важно, тъй като окото е основен приемник на циркадни сигнали.
Казано с други думи: когато е светло, ние сме по-активни, защото тялото ни се събужда. И обратно – с настъпването на вечерта съвсем естествено организмът ни се подготвя за почивка.
Ето защо много фитнес инструктори препоръчват тренировките да се правят в добре осветени (по възможност с естествена светлина) помещения. По този начин тялото се събужда и е много по-издръжливо на физическо натоварване.
Всъщност мелатонинът се синтезира и в окото, макар и в много по-малка степен, отколкото в епифизата.
Как мелатонинът влияе на очите?
Мелатонинът оказва пряко въздействие върху очните структури, като играе ключова роля в регулирането на различни дневни ритми и физиологични функции в зрителната система. Връзката между този хормон, окото и зрителната функция е предмет на интензивни научни изследвания.
Човешката визуална система не само ни дава възможност да възприемаме света съзнателно чрез зрителни тестове като острота, контраст, цветоусещане и зрително поле, но също така участва в неосъзнати процеси, свързани с биологичния ни ритъм. Съществува паралелен зрителен път, който не формира образи, но е чувствителен към светлината и влияе върху редица физиологични механизми, включително съня, бодърстването, сезонните цикли и репродуктивната функция.
Както вече беше споменато, мелатонинът е основен невромодулиращ хормон, който има съществена роля в този процес. Той се синтезира не само в епифизата – жлеза в мозъка, но и от фоторецепторите в ретината на окото.
Научните изследвания показват, че продукцията и отделянето на мелатонин в двете зони – мозъкът и очната тъкан – следват циркаден ритъм. Това означава, че нивата на мелатонин се повишават през нощта и спадат през деня в отговор на промените в светлината [1].
Основният източник на циркулиращ мелатонин остава епифизата, откъдето хормонът достига и до окото, подпомагайки неговите физиологични функции.
Ретината като светлочувствителен очен „часовник“
Ретината е съществена част от задната част на окото. Тя се състои от слой клетки с дебелина около 0,5 mm.
Тъй като нервната система се характеризира с циркаден ритъм, а ретината се счита за част от мозъка и се влияе от цикъла ден/нощ, не е изненадващо, че тя има собствен „часовник“.
Съществуват няколко гена, известни под общото наименование "часовникови гени", които са отговорни за циркадната ритмичност.
Важно е да се отбележи, че циркадният ритъм на ретината е независим от останалата част на нервната система.
Вътрешният „часовник“ на ретината влияе върху много процеси, протичащи в нея, включително секрецията на мелатонин, синтеза на допамин, зрителната чувствителност, извънклетъчното рН и вътреочното налягане.
Мелатонинът предпазва от очни заболявания
Мелатонинът има силни антиоксидантни свойства, които му определят важна защитна роля при много човешки патологии, свързани с оксидативен стрес. В това число са преждевременното стареене и дегенеративни заболявания. Различни научни изследвания показват, че мелатонинът може да предотврати свързаната с възрастта дегенерация на макулата – заболяване, засягащо фоторецепторите и пигментния епител на ретината. [2]
В проучване, проведено сред 100 души с макулна дегенерация, допълнителният прием на 3 mg мелатонин в продължение на 6 – 24 месеца е помогнал за защита на ретината, забавяне на свързаните с възрастта увреждания и запазване на яснотата на зрението [3]
При друго проучване с плъхове е установено, че мелатонинът намалява тежестта и честотата на ретинопатията - очно заболяване, което засяга ретината и може да доведе до загуба на зрението.
И още…
В съвременните общества изкуственото осветление влияе силно на биологичните ритми. Почти ежедневно сме изложени на изкуствена светлина през нощта, което води до хронични проблеми и до нарушаване на физиологичните, поведенческите и биохимичните ритми.
Дори краткото излагане на ярка светлина през нощта може да наруши циркадните модели и да ни лиши от здрав сън.
---
* Епифизата, наричана още пинеална жлеза или трето око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина.
Използвани източници:
[1] Hamm HE, Menaker M. Retinal rhythms in chicks: circadian variation in melantonin and serotonin N-acetyltransferase activity. Proc Natl Acad Sci U S A 1980; 77: 4998–5002.
[2] [7] Lundmark PO, Pandi-Perumal SR, Srinivasan V, Cardinali DP. Role of melatonin in the eye and ocular dysfunctions. Vis Neurosci. 2006 Nov-Dec;23(6):853-62. doi: 10.1017/S0952523806230189. PMID: 17266777.
[3] Yi C, Pan X, Yan H, Guo M, Pierpaoli W. Effects of melatonin in age-related macular degeneration. Ann N Y Acad Sci. 2005 Dec;1057:384-92. doi: 10.1196/annals.1356.029. PMID: 16399908.
