Midia8
Мидия - пиратската крепост посрещала някога славните господари на тази земя и днес всява респект с величествения си силует. Градежът е с дебелина от над три метра и е висок почти десет метра. В миналото непристъпната твърдина, днес е гостоприемно морско селце, 
приличащо много на българските курорти Несебър и Созопол, но такива, каквито са били преди няколко десетилетия. Мястото е запазило очарованието и романтиката, спокойствието и тишината. Дотолкова, че на някой може да му се стори дори малко скучно. Там няма големи магазини и луксозни ресторанти, претрупани сергии и силна музика. Но няма и кой знае какви удобства за туристите. За това пък, ако сте дошли само на разходка и за да се насладите на гледки, това е перфектната дестинация.
Местните жители са гостоприемливи, словоохотливи, ако ги заговорите на подходящ език, разбира се и никога не се сърдят когато поискате да ги фотографирате.
Тръгвайки през портите и вървейки по главната улица в селото, ще преминете край старите дървени къщи, малкия парк с издигащия се пред него паметник на Ататюрк, джамията с извисяващото се минаре и ще достигнете до морския фар над красивото пристанище, с вързани към кея стари, олющени риболовни кораби и лодки. Под Къйъкьой се простира обширен плаж. 
От север и юг са двете прекрасни реки – Пабуч дере и Казан дере. В тях растат водни лилии, а бреговете им са дом на хиляди разнообразни птици. Недалеч от Казан дере се намира пещерата Къйъкьой. Тя не е достъпна за свободни посещения. В нея се влиза само със специална спелео екипировка и квалифициран водач.
От север и юг са двете прекрасни реки – Пабуч дере и Казан дере. В тях растат водни лилии, а бреговете им са дом на хиляди разнообразни птици. Недалеч от Казан дере се намира пещерата Къйъкьой. Тя не е достъпна за свободни посещения. В нея се влиза само със специална спелео екипировка и квалифициран водач.Мястото, което неизменно трябва да посетите ако сте в района, е скалният манастир "Свети Никола". Той се намира по поречието на река Пабуч дере, на север от селото. Трите му нива са изсечени направо в скалите. Строителите са изпълнили вътрешната аранжировка и украса с 
ювелирно майсторство. Каменните фигури, гравирани върху стените, масивните стройни колони и сводовете смайват с изяществото на формите си. Според официалната статистика, манастирът е изграден през през VІ в. от император Юстиниан. Много изследователи обаче са уверени, че храмът е създаден от древните хора тук много по – рано.
ювелирно майсторство. Каменните фигури, гравирани върху стените, масивните стройни колони и сводовете смайват с изяществото на формите си. Според официалната статистика, манастирът е изграден през през VІ в. от император Юстиниан. Много изследователи обаче са уверени, че храмът е създаден от древните хора тук много по – рано.Легендите разказват, че градът, който се е издигал тук някога, е бил владение на едни от най-жестоките крайбрежни пирати в Тракия Понтика. Заблудени в бурното нощно море кораби намирали край тези брегове сигурна гибел. Разбойниците запалвали на скалите големи огньове и така имитирали светлините на спасителния Босфор. Моряците, които не били достатъчно опитни, за да се ориентират, насочвали плавателните съдове към опасния бряг и ставали жертва на пиратите и те плячкосвали разбитите им кораби. За да потапят по-лесно плавателните съдове, злосторниците изграждали под водата прегради от заострени дървени колове, които помагали за корабокрушенията.
Днес тези брегове са мирни, а за пиратските набези напомнят единствено старите предания. Прекрасната гора тук много прилича на тази, която покрива бреговете около реките Велека и Ропотамо в България. Но е по-гъста и все още не е пострадала от дърводобива.
До Къйъкьой освен с автомобил, удобно и безопасно можете да стигнете и с велосипед. Ако имате сили, воля и време за този начин на придвижване, ще можете да разгледате тукашното крайбрежие много по-обстойно, отколкото, ако сте с кола. Според вело справочниците, маршрутът е следния: Изходна точка е курортното селище Инеада. Оттам през красивата лонгозна гора и покрай езерата се стига до село Сиврилер, където се свива на югозапад по стар асфалтов път към село Къшладжък. Разстоянието е 20,800 километра, като в първата половина от пътя изкачването е плавно, с денивелация не повече от 140метра. Втората половина от прехода представлява плавно спускане с денивелация 320 метра. 
От Къшладжък до главния път Визе – Къйъкьой разстоянието е 6,500 километра. Пътят минава през хълмиста местност с малки изкачвания и спускания и пресича река Пъбуч при село Хамидие. На главния път се завива на изток, минава се южно от язовир Къйъкьой и северно от язовир Казандере и след 10 километра плавно спускане с денивелация 140 метра се стига до до крайната цел - село Къйъкьой, крепостните стени на древната Мидия и останките от тракийския град Салмидесос.
От Къшладжък до главния път Визе – Къйъкьой разстоянието е 6,500 километра. Пътят минава през хълмиста местност с малки изкачвания и спускания и пресича река Пъбуч при село Хамидие. На главния път се завива на изток, минава се южно от язовир Къйъкьой и северно от язовир Казандере и след 10 километра плавно спускане с денивелация 140 метра се стига до до крайната цел - село Къйъкьой, крепостните стени на древната Мидия и останките от тракийския град Салмидесос.Лично аз избрах асфалтовия път, за да посетя мястото. Но разглеждайки описанията на трасетата за придвижване с велосипед си мисля, че следващия път трябва да избера транспорта с колело.
Алтернативният подход, който познавачите сочат, ми се струва още по – атрактивен от вече описания. Той следва пясъчната ивица покрай езерата Мерт и Сака и устието на река Буланък до кея Пънайър, където имало и къмпинг. Необходимо е проектирането и изграждането на мост над реката, посочват преминалите по трасето в описанията си. През пролетта тя била пълноводна, дават информация за опасности познавачите. "Оттам по 23 км черни пътища, виещи се през лонгозната гора покрай девствени пясъчни заливи с устия на рекички се стига до северния плаж на Къйъкьой и устието на река Пъбуч, където може да се насладите на красивите пейзажи и интересните скални образувания", заключва атрактивното описание.
Месец май е особено подходящ за екскурзия в района. Тогава в тукашната гора цъфти най-красивото странджанско цвете – зелениката. 
Тя украсява пейзажа с възхитителните си розово – виолетови съцветия и прави посещението на мястото наистина незабравимо. Ако изберете летния сезон, за да посетите Къйъкьой, също няма да съжалявате. Дестинацията все още не е широко популярна и тук могат да се намерят уединени малки заливи, каквито в България почти не останаха. Есента и зимата не са най-подходящия сезон за пътуване с кола тук. Липсата на крайбрежен път затруднява преходите и ако времето е дъждовно, те могат да станат тягостни. Ако обаче сте начертали маршрута си ясно и сте се съобразили с прогнозата за времето, тези периоди могат да се окажат чудесни. Особено ако сте избрали да пренощувате в някой от прекрасните малки семейни хотели, където ще ви нагостят с храна по ваш вкус и ще ви предложат превъзходни вина.
Тя украсява пейзажа с възхитителните си розово – виолетови съцветия и прави посещението на мястото наистина незабравимо. Ако изберете летния сезон, за да посетите Къйъкьой, също няма да съжалявате. Дестинацията все още не е широко популярна и тук могат да се намерят уединени малки заливи, каквито в България почти не останаха. Есента и зимата не са най-подходящия сезон за пътуване с кола тук. Липсата на крайбрежен път затруднява преходите и ако времето е дъждовно, те могат да станат тягостни. Ако обаче сте начертали маршрута си ясно и сте се съобразили с прогнозата за времето, тези периоди могат да се окажат чудесни. Особено ако сте избрали да пренощувате в някой от прекрасните малки семейни хотели, където ще ви нагостят с храна по ваш вкус и ще ви предложат превъзходни вина.
