Мики Ангелов е наполовина бургазлия и гражданин на света. Живее в Лондон от 7години. Там завършва специалност „Актьорско майсторство“ в „East 15 Acting School“. Има собствена продуцентска къща, а миналата година приключи работа по пълнометражния си дебютен филм - „Дали”.
-„Дали” се казва първият Ви филм, за какво се разказва и ще го види ли българския зрител?
-„Дали” е британска продукция за живота и смъртта на рапър роден в България, но израстнал в Щатите. Филмът изследва идеята за това, какво ни прави такива каквито сме, за случките в живота на всеки, които оставят следа и ни формират по някакъв начин. Участват български актьори, сред които Филип Аврамов, Виктория Вълчева, Боян Петров и още други. Филмът се казва „Дали”, защото това е името на главния герой Димитър (Дали) Огнянов. Работя усилено, за да може българския зрител да го види, но кога ще се появи в кината още не знам със сигурност.
- По какъв проект работите в момента?
- Креативно скоро завърших сценарий, който се надявам да е вторият ми пълнометражен филм. Проектът е по-голям и амбициозен от първия, така че самото му развитие зависи от това какво ще стане с първия. В този сценарий се разказва за актриса, която е приета в курс по актьорско майсторство воден от много голям и уважаван актьор и продуцент. Постепенно обаче тя започва да си губи ума. Филмът изследва темата за обсебения и културата около знаменитостите. От друга страна е и критика над образователната система по актьорско майсторство в Англия.
Сега пиша още 2-3 текста, които са малко по-кратки и се надявам да снимам по тях през следващата година. Голяма част от работата ми в момента е продуцентска. Имам си фирма тук в Англия, която има много пълнометражни и късометражни проекти. Работим активно по тях, а и по цялостното развитие на компанията.
- Защо избрахте Острова, а не България или в Холивуд?
- Честно казано аз дойдох тук, за да уча актьорско майсторство. Вече не ми е приоритет, но тогава, а и сега най-вероятно Англия беше най-добрата държава за такова образование. Останах си тук, защото се установих добре. Тук са колегите, приятелката ми и приятелите. Не бих отишъл да работя или живея в Холивуд, защото не ми харесва културата там. Бих се върнал да живея в България, но не съм сигурен кога и как, имайки предвид, че работата ми е тук в момента.
- Усетил ли сте някога дискриминация заради държавата, в която сте роден?
- Честно казано, не. Никога не съм чувствал минус, че съм роден в България, а точно обратното - в полза ми е.
- Какво бихте казал на всички начинаещи актьори, които тепърва навлизат в бранша?
- Бих казал да се подготвят, защото е изключително трудно, особено сега. Живот в кино индустрията изглежда страхотен и често наистина е така, но в същото време е адски трудно да се издържаш само от това. Трябва наистина много да обичаш това, което правиш, особено в първите няколко години. Най-полезния съвет, който бих дал е просто непрекъснато да правят нещо - да снимат, да гледат, да се срещат с правилните хора, да преживяват приключения, каквото и да е, но да се движат напред, защото никога не знаеш откъде ще дойдат бъдещи възможности.
- А за вас какво е киното и каква е магията му?
- Това е много дълбок въпрос и мога да говоря много по темата. Накратко киното е най-голямата ми любов, най-прекрасното изкуство и нещо, което ме изпълва с щастие, спокойствие и мотивация всеки ден. Магията на киното е възможността да създадеш живот и възможността да се изкажеш по истински уникален за теб начин.
- Какъв е филмът, който искате да заснемете?
- Най-много бих искал да снимам следващия ми сценарий. Аз лично нямам интерес да снимам чужди истории или студийни филми, поне на този етап от живота си. В момента фокусът ми е да развивам собствените си проекти.
- Какво мислите за българското кино и посоката, в която се развива?
- Според мен българското кино се развива в много добра посока, но има проблеми все още. Истината е, че колкото страхотни продуценти и фирми има в България, които истински се опитват да правят качествени и добри филми, но има продуценти и фирми, които не ги интересува изкуството, а само техните проекти и приходите, които ще спечелят. Но като цяло посоката според мен е положителна. За жалост обаче киното почти навсякъде е свързано с политическата обстановка в конкретната държава, а в България това очевидно ни дърпа назад. Но има и много хора в политиката, които също се опитват да направят адекватни промени, просто на тях им е по-трудно и отнема много време.
- Имал ли сте случаи, когато за да получите субсидия е имало квоти, които трябва да изпълните в избора на екип? Какво мислите за това и не е ли ограничаващо?
- Никога не ми се е налагало да изпълнявам квоти, които не съм искал да наложа аз самия. Не е ограничаващо въобще. В киното, както във всяко изкуство, е много важна личната гледна точка, както и индивидуално различната такава. Колкото повече различни перспективи, толкова по-добре в моите очи. В крайна сметка, ако хората не се стремяха към разнообразие в индустрията цялостно, на мен сигурно би ми било много по-трудно да правя каквото правя в Англия като българин.
- Мислитe ли да се върнете да работите в България?
- Не мисля да се върна сега, но може би в бъдеще. Истината е че има част от мен, която й се живее в България, но това е основно, защото в много отношения ми харесва начина на живот. Кариерно, не е за мен точно в момента, но един ден бих се радвал да снимам нещо в България или българска продукция.