На Бъдни вечер на трапезата се слага нечетен брой постни ястия
На този ден малките момчета, събрани в дружинки от по 5-6, с торбички на рамо и коледарки в ръцете обхаждат къщите. Посреща ги най-старата жена, посипва си с жито, а те чукат с тояжките си по земята и наричат.
Вечерта срещу Рождество Христово е времето на коледарите - неженени мъже, събрани на група (накъде наричани още куди), които обикалят по къщите и коледуват. Коледарите са посрещнати от стопанина и прекрачвайки прага на къщата, пеят песен за всеки един член на семейството.
С излизането на коледарите от къщите вечерта на Бъдни вечер започват и т.нар. "Поганни дни". Според българския фолклор те траят до Ивановден. Вярва се, че по това време кръстът е паднал, а земята е на решето т.е. че преградата между този и онзи свят е снета и нощем до първи петли бродят зли духове.
Преди да напуснат дома, коледарите произнасят и благословия:
Яла, Боже кръстителе!
Що се пъте пътували, чести кали претъпкали, тъмни нощи преминали,
та сме отишли татък долу при нашия мил нин-господин.
Ние похлопахме-потропахме на чемшир-порти демирови.
Ние рекохме, че се сърди, че се гневи,
той не се сърди, не се гневи,
най ни покани да ядем, да пием
с позлатена лъжица в посребрена паница....
(Откъс от Коледарска благословия от Бургаско, "Славите ли млада Бога", Анчо Калоянов)
