На гости в Кукерландия
от гласовете на още няколко гърла. Над главата ми профучава дървена сопа. Инстинктивно се отдръпвам, за да се предпазя и... ми става смешно. Защото всичко това е част от един очарователен и вълнуващ театър - кукерските игри. Младежът със сопата в никакъв случай няма да ме удари, защото e премерил движението си много внимателно. 
С подобен трик той вече е разсмял или уплашил поне дузина зрители на езическия спектакъл. Онзи пък, който крещи над мен, не го прави, за да ме стресне - той вика обзет от еуфория - танцът наистина много му харесва. Само този, който е бил свидетел на кукерската игра отблизо, може истински да усети енергията, излъчвана от телата, облечени в страховитите костюми.
Като малка винаги съм се страхувала да се доближа до мъжете в кожи, които в моите очи са изглеждали като чудовища. Явно за това сега играта им ми се струва като вмъкване в един приказен свят от детството.
Тръгвайки рано суртината от Бургас за Ямбол, не зная, че точно деня, в който всичко това ми се случва, ще остави в съзнанието ми толкова ярък зимен спомен. Слушала съм много за ежегодния маскараден фестивал, който се провежда в града. Той е традиционен, но въпреки плановете ми, аз никога не съм успявала да го посетя. Този път обаче нищо не може да ме спре. Потеглям рано. Въпреки това, когато съм вече на площада в града, представлението е започнало и съм изпуснала част от шоуто. Успокоявам се, че най- интересното, навярно тепърва предстои. И... вече съм зрител на спектакъла.
Научавам много подробности: всяка година в средата на февруари в Ямбол пристигат стотици запалени по кукерските игри участници от цялата страна, специално за да покажат обичаите на своя край. Хиляди са хората, които идват тук, за да наблюдават атрактивните изпълнения. Организаторите на маскарада са измислили оригинално артистично име за града си - Кукерландия. Така те наричат областния център в деня на празника.
Всяка кукерска група си има предварително установен ред на представяне. Фестивалът има конкурсен характер. За журито винаги е много трудно да излъчи първенец, казва ми един от членовете му. Костюмите са така разнообразни... А за мен самата е наистина невъзможно да реша коя група ми харесва най-много. За специалистите обаче има няколко неща, които са много важни и които са решаващи при даването на оценка. Внимание се обръща на всеки един детайл от облеклото и изпълнението. 
Много важно е това дали костюмите са автентични. Не е желателно например някой участник да е обут с маратонки или да е нахлупил на главата си съвременна бейзболна шапка. Изпълнението на ритуалите, които се показват, също трябва да е подобно на това, което зрителите са наблюдавали преди столетие. Това не означава, че мъжете не могат да дадат воля на фантазията си. Особено след официалното си представяне, когато групите се смесват с многолюдната тълпа и не спират да танцуват докато не капнат от умора. Улиците на града се превъръщат в гигантска сцена. На много места са направени временни винарни и наздравиците се вдигат безспирно през целия ден.
Всяка група е различна - някои от кукерите са с маски, други са само с ярка лента, препасана около челото. Едни използват за украса красиви пера, а други - просто парцали. Някой облечени в народни носии - чисти и спретнати, контрастиращи толкова много на фантастичните маскирани фигури. Най-атрактивни ми изглеждат тези, които са от глава до пети в животински кожи. През маските на зверове надничат само чифт очи, които наистина изглеждат не съвсем човешки. Много групи си имат и персонажи на "бръснаря", "попа", "доктора" и "полицая". "Мечката" с "циганина" и "булката" с "младоженеца", разбира се също присъстват в различни вариации. Различни по вид и големина са също чановете и хлопките, окачени около телата на кукерите. На кръста на един от младежите виждам такова количество звънтящи атрибути, че се чудя как изобщо се движи с тях. В следващия момент, горд със своята украса, той решава да ми демонстрира звънтенето и. Мисля си, че натоварването във фитнес залата е нищо в сравнение с това, което трябва да издържи неговото тяло по време на танците. С изумление разбирам, че костюмът му, заедно с хлопките и маската, тежи точно тридесет и шест килограма. Притежателят му ще е с него през целия ден и то носейки се в неспирен танц.
Гримиран мъж свенливо ми се усмихва почти като девойка. Под фон дьо тен, пудра и руж по лицето му личат наболите брада и мустаци. Зад него пък се борят две "мечки" и преминаващо край тях със стопаните си куче настървено започва да ги лае. Полицай с бутафорна униформа ме спира, надувайки свирка и решава да ми състави акт. Както си му е реда, ми връчва и фиш за глобата- подписан от "страшен сержант Мильо Полицаев". "Идеята не е моя", пояснява "пазителят на реда" - "Миналата година видях "колега" от едно старопланинско село да съставя "актове" и много ми хареса". От пръв поглед личи, че на мнимия полицай цялата тази игра страшно му допада.
Aко сте изрядни, с истинските полицаи няма да имате проблеми. Те ще ви упътят към желаната от вас дестинация. А до Ямбол се стига лесно с кола, основните пътища в района са относително добре поддържани. Има редовни автобуси и влакове в различните посоки. Има достатъчно хотели и частни квартири, в които човек може да се чувства комфортно, според предпочитенията си. Ако сте решили да посетите града по времето, когато в него се провежда маскарадния фестивал обаче, ще трябва предварително да си направите резервация. В деня на феста със сигурност ще ви е нужен голям късмет, за да намерите свободни места за нощуване.
Веднъж посетил този град, туристът открива множество интересни, романтични и забавни възможности да прекара времето си. За почитателите на историята има множество обекти в града и околнистите. Лесно достъпни са древната крепост Кабиле, до която има асфалтов път.
Любителите на риболова могат да мятат въдици от брега на Тунджа. Реката предоставя добри възможности за пикник. Познавачи твърдят, че там могат да бъдат уловени едни от най-едрите сомове.
Всяка година, в деня на фестивала, в Ямбол се открива национална фотографска изложба на кукерски снимки. Фотоекспозицията има конкурсен характер и снимкте, излагани в нея се подбират измежду множество фотографии, изпратени от различни градове на страната. Все повече професионални фотографи и любители идват на маскарадния фестивал специално за да уловят атрактивни мигове и да участват в станалия трациционен конкурс за най-добра снимка.
"Кукерландия" е приключение. Всеки, който веднъж е участвал в него, дори само като наблюдател, би си признал, че лудешкия танц силно разпалва кръвта. Така, че поне за миг ти се приисква да облечеш маскарадни дрехи, да се понесеш и ти сред вихъра на чанове и хлопки.
Текст и снимки Татяна Байкушева
