IMG_0179
На хаджилък при гроба на света Богородица тичащо към първата си среща с есента. Малко закъсняла, защото вече е октомври, но отказваща да приеме знаците от календара, че третия сезон от годината вече е дошъл. Необичайната тишина за утрото ще отстъпи след малко на разговорите на висок глас, които се разнасят от дюкянчетата и кафенетата, разположени уютно до широкия паркинг. 
Групата се изнизва в колона по един. Стегнати като войници преди маршировка, бързаме към последното място, където е затворила очи за земната суета света Богородица.
Казват, че пътуването до светите места е своеобразно поклонение, хаджилък (значението на думата идва от арабската хадж). А мястото е точно такова - свещено. 
Според преданието на Католическата църква Божията майка прекарва последните си дни в планината, близо до Ефес (Турция), където е и погребана. Покойният вече папа Йоан Павел II, при посещението си на мястото през 2000 г., го освети и обяви за свещено за християнския свят.
Според преданието на Католическата църква Божията майка прекарва последните си дни в планината, близо до Ефес (Турция), където е и погребана. Покойният вече папа Йоан Павел II, при посещението си на мястото през 2000 г., го освети и обяви за свещено за християнския свят.Там днес се издига малка църква, толкова малка, че трудно събира десетина души едновременно. Входът на храма отваря вратите към едно тайнство, посвещаването в което трябва да стане в уединение и мълчание. Тук никой не разговаря с никого. Католическият свещеник стои безучастно и сигурно ще отговори неохотно на любопитството на някой турист. Такива, за щастие - няма. Малка табела ни упътва, че е забранено вземането на повече от 2 свещи, които всеки вярващ може да запали отвън, зад стените на храма. Вътре може да се отдаде на молитва и да отправи своята благодарност. Молитвите сякаш се сливат в една, мислите се отправят нагоре, нямат време да чакат думите да се подредят в правилен словоред, водени от сърцето и душата, те знаят, те усещат, те вярват. Да усетиш спокойствието, което те обзема на това свято място, то е като да почувстваш Божията благословия.
Шумът на бързо течаща вода те зове по обратния път. Опашки от чакащи се вие пред трите чучура. Според вярванията, водата, която тече от тях е лечебна и лекува, не само физически болки, но и душевни терзания.
Докато си пълня бутилката с изворна вода, вдигам очи към десетките изписани листчета с желания. Хартиите се завързват едно до друго на мрежата, едно в друго, едно в друго, но така че винаги да има място за още едно. Вярващите и невярващи не пропускат да изпишат мечтите си върху белия лист или салфетка и да го оставят тук. На мястото, където присъствието на Божията майка, като че е най-осезаемо.
Нейната бронзова статуята сякаш се опитва да ни погали на изпроводяк. Скулптурата е запечатана в милиони снимки на поклоници - православни християни, католици, протестанти, на японски туристи, на мюсюлмани. За едни това пътуване е завръщане към вярата, за други още една стъпка към нейното укрепване, за трети - само спирка в туристическия маршрут в посока Ефес. Каквото и да ви е довело до това място, едно е сигурно - не ви е оставило равнодушно.
Текст и снимки Десислава Георгиева
П.С. Това пътуване стана възможно благодарение на бургаската туристическа агенция "Феб турс". Подарете си една незабравима ваканция в Турция с екипа на "Феб турс".
