rod
Наследници на Липчеви се събраха в Еркеч
среща през 2003 година са минали 12 години! "Тогава емоцията беше огромна, трудът – пионерски, а самата среща най-точно я определи тогава леля Злата – "Ва то туй каква сряща, то туй саль рев..", сподели пред Черноморие Катя Лазарова, организатор на срещата. Да, така беше, защото вълнението на хората от нейното поколение беше най-силно! И то бе обяснимо – прекарали детството и младостта си заедно, лазарували, коледували, пяли и се смели и след това прекъснали връзка за десетилетия....Нормално беше сълзите на радост и спомените да са емоционални...А ние, следващото поколение – децата им, дори не се познавахме... И понеже от малка си спомням ярко силната духовна връзка и обичта между баба ми и нейните братя и сестри, не можех да си обясня защо сме го допуснали... Защото брат брата не храни, но тежко му, който го няма – казва народната мъдрост. Никой не избира родителите си, родината и рода си, но така или иначе им пренадлежи и е важно да познава тяхната история, да се зарежда със знанията и енергията на предците си, да предава мъдростта на децата и внуците си. Защото всяко семейство е малко микрообщество и ако в него не могат да се постигнат обич, хармония, уважение и да се правят добрини, то умножено по хиляди, прави и обществото ни... И точно в моменти на разклатени морални и обществени сонови, на сриващи се ценности в резултат на 25 годишен преход, ние, събралите се тук днес, доказваме вярното решение – да се връщаме към корените си, към истинските ценности в живота, да помним род, да го развиваме и да се зареждаме с градивна енергия! Е, сега след 12 години, след като сме наредили пъзела и знаем връзките помежду си, знаем кой на кого е внук и правнук, мога да кажа на всички, ИМАЛО Е СМИСЪЛ! Най- прекрасното нещо, което се е случило през тези 12 години е, че са се родили в нашето голямо семейство 43 деца! Да са ни живи и здрави! Да се раждат още много деца, защото те са Божи дар и като такъв, трябва да ги пазим и закриляме! И да им предаваме обичта помежду си, защото чувството за род се изгражда, то се възпитава, то е в приказките и в споделените спомени, то е в бабините питки и внимание, то е в песните, изпети от майката. "Най- прекрасното не се вижда с очите, то се долавя със сърцето", е казал Екзюпери.
Галерия
